Стените, които издигаме...

...Имаше един филм с Джим Кери в стил "природознание за малолетни", дето Главният Екшънгерой намери една маска, поноси я малко, и накрая стана ама наистина супермен...

Всеки от нас понякога носи "маска" - безоблачното щастие, омагьосаното цвете, магьосникът от Оз, очарованието на мрака, богът на безгрижието, железният светилник, непроницаемата опозиция, търсачът на усещане...

При някои от нас тя е просто домино, провокиращо желание да погледнеш зад него... При други е наложена маска върху маска, прикриваща това, което харесваме в себе си... Понякога с маската целим да създадем единствено усещане за тайнственост... друг път тя е "непроницаемият" пласт, който пази уязвимото у нас, или защитава, докато заздравеят раните, причинени от елементарното неразбиране...



А какво правите, когато срещнете нещо, което не разбирате, с което програмираните реакции на маската не са в състояние да се справят?
Смятате ли, че носенето на "маска" може да ни направи по - добри?




p.s.
Нищо лично - просто събирам материал, за лекции в някой Стандартен Дебило-Американски Университет

Нищо човешко не ми е чуждо

То това с маските хубаво, да не говорим колко са полезни ако се движиш в много различни кръгове, ама понякога се загубваш сред маските си, всеки път когато наденеш някоя е по-трудно да се върнеш към истинското ти аз и все по-често се оставяш на течението да те носи, докато накрая тотално се изгубиш. А когато си насред гората, а гладни очи в храстите броят колко калории съдържаш едно куфарче с маски едва ли ще ти е от голяма полза.

Мяу!

Интересно ми е мнението на човек, който наистина всеки ден се сблъсква с различни среди, позиции и кръгове - кое би избрал: "пълната непроницаемост" или максимум истина?

Нищо човешко не ми е чуждо

kato zavsii ot situacijata,ako ne nosish maska,shte te izhvurliat ot teatura naburzo naburzo.jivota kara seki da igrai teaturMaskata se svalia pri opredeleni obstoiatelstva pri koito e sigurno da ia svalim,no ponaikoga aktiora moje da e mnogo po star v profesiata i da ni izigrae

burzata ruka mi vikat

И не'а друг начин?

ako sme bez maska mngoo shte boli,dori ti nosish amska,naiam chvoek bez amska,naiamt samo malkite deca

burzata ruka mi vikat

Странно е че задаваш този въпрос... блъска си главата над него от известно време насам... бая усилено. Защото и двете позиции имат своите добри и лоши страни. И двете от своя страна са толкова коренно различни, че не може да се постигне това, което търся в повечето ситуации - баланса.
Защото ако "пълната непроницаемост", както ти я нарече ми дава пък било и фалшиво чувство за сигурност, ми позволява доста реално да контролирам ситуацията - било в случай на делова среща, разговор с шефа в който се опитваш а го убедиш съвсем индиректно за неоценимите ти качества и как може да бъдат дооценени под формта на 45% увеличение на хонорарите. Или пък дори когато си на кафе с девойка, с която си се запознал в трамвая и си се пленил от красивите и очи и не само... особенно "не само-то". И точно в този контрол, в тази стабилност която сам си създаваш е привлекателната част. Но всеки нож си има и две остриета (овен катаната и тем подобните японски изгъзици по темата). В случая това е че влязъл силно в една роля, малко или много я пренасяш в къщи, върху приятелите си, а не винаги тази роля е най-подходящата. Но да приемем и перфектния вариант, до такава степен си овладял артистичността си, че във всеки един момент скачаш от роля в роля, сменяш маските със сръчността на илюзионист и в един хубав момент, забраваш къде по дяволите остави маската с надпис "Мойто собствено азь".
Ок и какъв е извода до тук - туй е шит работа, по добре ИСТИНА и то на мах!
Да ама не. Защото истината първо е болезнена, второ е гадно оръжие, което може да се използва срещу теб във всеки един хубав или не до там хубав момент. За да те заболи, дълбоко и гадно. И като ти треснат един пресен ример по главата, че истината те прави слаб, прекалено слаб - си казваш "Бе яяя да си бийййп, в бииийп-а, бииийпнат!" Теглиш здравата майна и какво остава... нищо
Та след цялата словесна тирада какъв извод си правя аз - ми баланс му е майката... ама трудно се остига, мноооооого трудно.. ма аз мъж ли съм или кво.

Мяу!

Доволен!

Нищо човешко не ми е чуждо

Грешиш, Пабло, мисля, че сам знаеш къде...

Нищо човешко не ми е чуждо

Смятам че т.нар. "маска" е нещо абсолютно необходимо за определени обкръжения и ситуации и нещо невероятно вредно, когато ни се иска истински да се сближим с някого.
За това дали може да ни направи по-добри - да, защо не, някои маски биха могли. Както героят, с който се отъждествява артиста дълго време, в един момент става част от него...
За неразбираемото "нещо":), ето думите на една небезизвестна Лисица;): "Можем да разберем само нещата, които сме опитомили" /а тук за маски не се и споменава.../

аз от кога му повтарям, че греши и той си знае, ама... го е шубе

Ииии, недей така де...
Празник е !

Нищо човешко не ми е чуждо

кой знае защо хората около мен твърде често си свалят маските. може би защото рядко критикувам и оставям всеки да прави квото си ще.
а моята маска...абе, не обичам да се церемоня и рядко я слагам.
а ако не мога да се справя с нещо...какво значи да трябва да се справиш - ако е нещо важно и човекът отсреща е ценен, пробваш с искреност. ако не стане, пътя...

give me one reason to stay here and i'll turn right back around

abe cial jivot zabeliazvam neshto-az kakvoto msilia-AZ e viangi prqavilnoto,ako nekoi moi rodnina ili drug poslusham-BURKAMMMMMMMMM.Az kot msilai viangi e pravilnoto,shto tui staa neznam.Is e sa zaricham,nikgoa z anishto naiam slusham.Joker pomsoht ot publiakta-kogato cvhovek se rajda se rajda s X ili Y hromozomi poveche koeto opredelia haraktera.tochka.

burzata ruka mi vikat

burzata ruka mi vikat

Донякъде - съгласин, донякъде - нье
Ама защо тука като каже човек "нещо" всички се подсмихват така? Има доста неща, хора, ситуации....

Нищо човешко не ми е чуждо

Повтарящ се поведенчески модел - "Дай едно уиски, че от водката ме боли..."
Аз лично в такива случаи пускам диагностика на системата и търся грешки в базовото програмиране...

Нищо човешко не ми е чуждо

Хората около теб вероятно просто те харесват :)
А за "твоята" маска" - мислиш ли? Как се връзва това с едно прекрасен ден...? ;)

Нищо човешко не ми е чуждо

харесват ...по-скоро уважават, защото съм доста пряма.
моята маска - напоследък почти не я ползвам. няма нужда. а иначе - тя е универсална - весело, усмихнато дете, което напук на проблемите няма навика да се оплаква. тъй като това не натоварва хората, а напротив - лесно е.

give me one reason to stay here and i'll turn right back around

Затова съм многолица...
Затова и си имам тату тъжна и весела маска...
Животът освен театър е и гримьорна на мим....
На сцената си бляскав и такъв,какъвто искаш и ще те харесват,а в гримьорната сваляш маската и плачеш човешки зад червилната усмивка...
Понякога не можеш да различиш маската от реалното си състояние и изражение...Носим и маски върху маската ,а дори и когато си махнал маските те оставят диря върху душата ти и лицето ти....Закодирват спомени на мъка,алчност,радост и лицемерие..В миксажът от емоции загубваш представа коя емоция е на маската и коя реалната ,твоя,човешка..И доколко маските са част от истинското ти аз..
Мдааааааа,маските са различните ти лица ,различните изразни средства,различните страни на монетата,философия на всичко ,пречупващо се през човечността ти,защита от досадата на бита и интелигентният избор да си циничен ,за да оцелееш в реалността...Маските са гардеробът ти...Всяка сутрин ти избираш с костюмът си и маската ,която ще положиш на лицето си.....
Идеалните фотомодели са сиви и нищо не казващи лица ,върху които маските творят изкуство ,което говори....
Мдаааа,маските са и защита-от груби ръце ,докосващи сърцето и душата ти...Не,ти решаваш кого ще допуснеш под маската.....
Дали носенето на маска ни прави по-добри?Нищо общо.Маската може само да ни запази, за да имаме възможност да бъдем добри.Аааааааа,има общо,но само ако може да избираш маските си,тоест ако те не са ти господар....Тогава общото е в това ,че имаш право на избор-да бъдеш или не добър,каква маска да сложиш,маска на търпимост ли да сложиш,да преглътнеш ли интереса си да бъдеш груб и жесток,какъвто ти се ще да си в този момент ,без морални и етични бариери..
Правото на избор прави от човека господар на добротата и на маските си...
Маските ,това си ти...Правото на избор утвърждава личността ти..


Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....