Нека има...

"НЕКА ИМА

Нека има вятър студен,
който да се изпречва на пътя ми,
да отнема дъха ми
и да го вледенява!
И виелици страшни
и снегове
и болка
и мъка да има!

Нека има
и две нежни ръце,
във които
като в топло гнездо
да се сгуша
измръзнала...
И едно силно рамо
нека да има -
глава да склоня,
да заплача..."

Не е работата в целта, а в мига

Нека да има някой и до теб в нощта
да те гали с топла и нежна ръка,
да прогони от теб студа
и да не чувстваш,че си сама...
Нека усмивка на лицето ти да грее,
птица в гласа ти да пее,
слънцето в косите ти да блести,
а звездите в очите ти...


някой друг да продължи ...толкова от мен

...

Не е работата в целта, а в мига

......

Не, думите не са излишни Просто са, за да правим грешки ...И ние си ги правим

Права си за грешките. Както казва един мой даскал:

"Хора сме и правим грешки
Грешни сме и правим хора"

Безмълвно... думите понякога са излишни...

Друго си е топличкото, знам си аз :-)
Студеното е само за оправдание, че си търсим топлото

Хм, колко лесно и просто било...

Не е работата в целта, а в мига

Истината винаги е простичка
Но пък колко обичаме да усложняваме

"Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли"...

Не е работата в целта, а в мига

И сърцето мъка отново ще таи,,
и в очите пак ще има сълзи,
и ръце към илюзорен образ ще протягаш напред,
любов и мъка ще се бунтуват в теб...

Безсилен ще си ти,
и в очите ще има отново сълзи,
а в сърцето-тревога,тъга
в душата-болка по несбъднатата мечта...

твое ли е?

Не е работата в целта, а в мига

За съжаление да-само това ми хрумна на момента,сори,че е толкова обикновено ама то...от вътре си дойде

Хей, толкова е хубаво... и ясно, че е дошло от вътре. А това е още по-хубаво!

Не е работата в целта, а в мига

И колкото да гледам,
да се взирам,
пустинното небе
тежи над мен
като безплодна
лира

И вече не за дъжд-
дъждът е най-добрия сън
на мойта младост-
да, вече не за дъжд,
за облаче се моля,
да хвърли сянка
в този задух.

Дъжд няма да вали.
Разбираш ли:
дъжд
няма
да вали!

И пак ще нося тежкия си дан,
и пак ще гледам празната си длан,
ще мисля нощ и ден защо, защо,
отново мъката е свила в мен гнездо.

Историята защо се пак повтаря,
най-тежката ми рана защо отваря,
нима наивен съм или пък глупак,
че искам да обичам пак?

Орис черна явно имам аз
да се мъча и да викам винаги без глас,
никой да не вижда моята любов
да малка, но със сребърен обков.

Но искам, искам да обичам,
но заслужава ли си аз да ти тичам.
Дори Сизиф ще се засмее
"Виж го този за любов как копнее"!

Ех, Различна, Различна!

Боговете сигурно са полудели Не можем да се сравняваме с тях просто...Колко сме малки и невзрачни,а ХАДЕС-това ли бе целта?Да се почувстваме такива?

Абе не че скромнича,ама хич не е добро,я виж какви ги върши хадес-не можем да се сравняваме с боговете просто