Единомишленици

Винаги убедени в правотата си се впускаме да защитаваме една или друга идея. Ако получим подкрепа от единомишленици всичко е “ОК”. Доволни сме , че качествата ни са оценени, че околните ни разбират. Това ни дава нови сили , вдъхва ни увереност за да се впуснем в нови проекти, спорове , или каквито и да са нови начинания. Но какво се получава когато никои не оцени идеята ни “подобаващо”, да се разбира “според очакванията ни”, когато никой не се впечатли от прогресивността и, от авангардността и ? Кога е трудния момент , в който решаваме , че каузата ни е загубена и цената на провала е по-висока от цената на успеха ?
Как да си спестим разочарованието ? Като признаем поражението си отрано, или като продължаваме докрай ? А къде е края ?

Как ти идва наум да задаваш такива трудни въпроси рано сутрин?

Ми зависи. Май всичко си е строго индивидуално.
Да търсиш единомислие е толкова естествено.
Ако не го намериш не можеш да не си разочарован.
Прав си.
Най-трудното е да оцениш правилно ситуацията.
Ако я оценяваш неадекватно - ще продложиш неадекватно нещо.
Веднъж предложил идея, която смяташ за особено ценна, може после да преоцениш, ако не си с кон с капаци разбира се.
Питаш кога е трудният момент.
За мен най-трудният момент е когато усетя разочарованието, че не съм разбрана и подкрепена.
Следващата ми реакция е отдръпване. Това не ми е трудно. Заложено ми е. Първото е много по-болезнено.
Но това са само мои мисли. Всичко си е до човека.

Когато човек живее динамично, усещането от подобни трудни въпроси е като да караш с бясна скорост по писта, в надпревара със самия себе си. Ако си твърде бърз и неблагоразумен се разбиваш в манинелата, ако си твърде бавен и предпазлив си на опашката, макар много красиво и плавно да влизаш завоите .

...това с пистата е чисто мъжко мислене...поне на мен така ми се струва..., аз никога не съм гледала на живота си като на състезание...
...като се движиш с "такава скорост"(дори и виртуозно ;-)) или както казваш - динамично и "в надпревара със самия себе си"....как ти остава време да забележиш ландшафта, подробностите, събитията и хората, които "профучават" край теб?!
...ама ти защо така ме отплесваш ?..., аз исках да кажа нещо по темата, която си пуснал
...та аз гледам на въпроса ти под малко по-друг ъгъл..., но не го брой за НЕединомислие
...търсенето на единомишленици мисля, че е само външната страна на въпроса...или "паравана", зад който прозира желанието ни да намираме в тези единомишленици "сродни души"...или ако се спусна още по - надълбоко,...да търсим любов(дойдох си на думата)...с друг човек, със семейството, с някаква общност, пък защо не и с човечеството...
...единомислието е приобщаване...търсене на еднаквости, или...търсене на себе си в другите..., и ако се "намерим" в тях, започваме да ги обичаме, обичаме Себе си в тях (тук многократно сме повтаряли, че да обичаш себе си е много важно), освен това при единомислието се "разширява" Аз-а, което пък ни отвежда при вдъхновението...
разочарованията идват от това, че тези прилики(единомислието) обикновенно не са много или с времето започват да изплуват разликите...
..и тук мисля, че не става дума за усещане на провал, а за усещане на изолираност, неприобщеност, за липса на любов...усещане за "стесняване" на собствената ни личност...
...не си ли забелязал, че ако не искаш да откриеш разликите(неединомислието) трябва да избягваш да говориш за сериозни неща...или да говориш така, че никой да не разбере каква точно е мисълта ти, за да може всеки да открие това, което може да е "прилика", подобие на единомислие..., дори и да не е така...

Вярвам в чудеса!

В 99 процента на време ми, мямам възможност да расаждавам е ли някой съгласен с мене,трябва да реагирам по логикака да преценявам ситуация сама,интуитивно.Много неща после зависи с какъв начин ги предложа,с какъв тон и как вярвам аз сама в това какво реших.Вярно е че не винаги спечела сагласие и не винаги се свършва с успех.Но винаги тябва да знае човек че всичко лошо е позитивно,от лоши и неразбрани неща, логично мога да намера найкачествена път на прет, ако е приемам строго аналитично.Разбира се че човек е човек, емоции неможе да изгони,но тие не са вредни за здравето ни.

...абе емоциите понякога са много вредни даже...особено когато излязат от определени рамки, които някой(кой знае кой) е поставил...
...иначе щеше ли да го има този клуб?

Вярвам в чудеса!

Не винаги този, който на пръв поглед изглежда единомишленик, е вникнал добре в това което му говориш. Може просто да не му е било интересно и набързо да се е съгласил. В спора се ражда истината /клише/. Може точно този, който не е съвсем съгласен, да ти помогне да видиш сам кусурите на това което си измислил, ако не успее, зна4и си прав.

Жертвата която правя, като обичам така страстно себе си, е подхранена единствено от моя бурен алтроизъм. Заради голямата ми любов към хората съм готов даже и себе си да обичам.

Ама кой ми вярваше?



От както съм в клуба, така ми се разшири Аз-а, че ми трябва сега ново жилище

Нямаш шанс, ама използвай го

интересно казваш; като чета и другите, си мисля, че за да действат заедно много хора, ще се получи, ако целта е някаква над тях, т.е. не се отнася до нещо лично (трудно е няколко различни лични интереса да съвпаднат, но може, ако са с извънлична цел). То и тогава затова е хубаво, защото всеки ще не ще, си се грижи за себе си, но няма да е лошо ако може и нещо за другите да направи, и без да иска възвращаемост.
А за разочарованието и отказването според моя мижав опит си мисля, че може да е заради поставена твърде висока цел, дето щом не става, явно още не й е времето, или пък щото искаме идеални и бързи резултати и нещо такова
а също и не е лесно да се нацели някакъв оптимален ритъм и организация между тия хора, но е възможно;
хубаво е ако има такова нещо, което така те вдъхновява и хора, заедно с които го правиш; нека има; иначе му омръзва на човек все идна и съща картина да доизпипва

с пистата е мъжко, но пък сътрудничеството с другите е женско, и от двете има нужда
любовта пък - ех...!; но дори да е най-прекрасната възможна, не за всеки явно е най-мечтаната цел; защото е вътре между двамата; абе то всичко може да е безкрайно, но какво като потенциално може, потенциалното може да ни задоволява докато сме малки, мен поне вече не ме грее
и - да, и аз не мога да игнорирам негативните неща и да обръщам внимание повече на хубавите, ама това май е научаемо, ще видим...

Отговора на всичките ти въпроси е в баланса. Вътрешния ни баланс който ни казва до кога да продължим, кога да зарежем идеята и т.н.
Не всички имаме верния усет за това. Но дори и да го имаме и да го опишем с думи от това хората които го нямат няма да го придобият.
Изведнъж някак си всичко това ми се стори твърде сложно.

Не говори за балаааааанс!!!
Баланс > счетоводител /шамандура шушумигава/ > неприятности > неприятности > неприятности >>>>... так далее...

Това което собствените ни асоциации могат да ни направят никой не може да ни направи.

:)))))))хахаха

Лесно се поддавам

Нямаш шанс, ама използвай го

Не ти вярвам, че си срамежлив.

да се срамувам за добри познати..

Нямаш шанс, ама използвай го

Исках да акцентирам върху самото решение да спреш или да продължиш да държиш на своето, но както и да е .
Трудно се събират много алтруисти на едно място , всеки иска да направи нещо за другите, а друг му го връща тъпкано . Някак взимно ненужни се чувстват навярно, нали не чакат възвръщаемост... Според мен, в съвместното начинание трябва да е ясна първо личната изгода за всеки един участващ. Ангажираност е нужна ... Твърде егоистично ли изглежда в твоите очи ( с най-невинен поглед )?

Идеалите са субективно нещо. Седим си ние двамата с теб и гледаме кокошка. Аз виждам вечеря, ти виждаш пухена възгланица. Как ще ме убедиш да я хванем заедно? :-))

понеже няма край, наспиваме се преди да се уморим и продължаваме оттам докато сме стигнали още преди да сме спрели... многопластовост, под повърхността дишане, над нея - желание да се доизучиш да пиеш вода докато караш колело

Мен питаш ли ме колко сложно ми се видя, когато се прочетох отново и опитах да разбера какво съм искал да кажа .
Усета го натрупваме с опита и наблюдението мисля, все трябва да има начин да се съкрати процедурата с предаването му на други.