родители:

Имам въпрос, който всъщност се отнася до въображаема ситуация. Даже не мога да обясня точно защо ме интересува, дори и на себе си, просто ми хрумна и ми се стори, че бих могла да науча нещо важно от отговорите - ако такива се появят. И вероятно се отнася предимно за тези от вас, които имат нещастието в момента да отглеждат небезпроблемно същество от произволен пол на възраст близо 20, но не съвсем.
Та така:
Нека предположим, че съответната почти-двадесет-годишна личност има навика да излиза вечер, и че обикновено се прибира, да кажем, към 10, т.е. 22 часа, понякога и към 24, а от време на време ходи някъде до 2-3 сутринта или пък остава на купон за цяла нощ и се прибира по някое време на следващия ден. Да предположим също, че когато ще се прибере късно (след полунощ) обикновено се обажда по телефона, но не съвсем винаги, и че когато няма да си дойде изобщо винаги се обажда, но че се случва това обаждане да дойде доста късно през въпросната вечер, дори може би да ви събуди. И да предположим, че знаейки всичко това вие все пак малко или много (това си зависи от конкретния случай) се тормозите и притеснявате - късно е, дали ще си дойде, кога ще си дойде, дали ще се обади, или пък обажда се, как така изникват тия неща изведнъж, къде ще ходи, дали не ме лъже, всичко ли е наред. И прочее. С вариации по темата, но приблизително такава ситуация.
Представете си сега следната ситуация. Прибирате се вкъщи - него/нея го/я няма. Не се появява за вечеря. Изобщо, изморени сте, лягате да спите доколкото спокойно можете. На сутринта отново няма никой. Не са изчезвали пари от къщата, общо взето всичките лични вещи и дрехи, освен тези на гърба на детето ви, са налице, обаче самото дете го няма, а ако има мобилен телефон - не отговаря на обажданията. Какво ще направите? И изобщо, да предположим, че отсъства произволно дълго време, т.е. - не се връща изобщо. Кога ще предприемете нещо и в какво ще се състои това нещо?

Първо още на сутринта ще се свържа с всичките и приятели, ще направя едно собствено разследване, а след това полицията, знам ли...

От 14-годишна живея самостоятелно и се виждах с родителите си само през уикенда. Без да знаят какво правя сама цяла седмица.

Едва навършила 20 год. заминах сама за чужбина без да познавам никого там, без да разчитам на никого. На родителите ми не им е било лесно, но смятам, че като се навърши 18, детето вече не трябва да се третира като дете.

Ако искаш да си самостоятелна, поеми отговорността да се издържаш и живееш сама. Тогава никой няма да има право да ти държи сметка за нищо. Ок?

А иначе, относно конкретния ти въпрос: всеки нормален родител ще се паникьоса ако изпадне в тая ситуация. Аз бих си помислила, че те е блъснала кола и още какво ли не, свързано със смърт... Ако си решила да се криеш от вашите, поне ги уведоми, че си жива и здрава да не се притесняват, че това е най-лошото за родителя, и току-виж някой получил инфаркт или нещо подобно... Да не ти тежи на съвестта после цял живот!

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

зависи от конкретния човек- ако е показал/а че може да и с е гласува доверие може да има ситуации и в които не се прибира без да успее да се обади..но ако е някой когото трябва непрекъснато да следиш дали не върши глупости естествено е още същата вечер ща обърна града...


ЩАСТЛИВА СЪМ !!!!

Аз не говорех за себе си. Вярно е, че описанието на ситуацията в много голяма степен се покрива с това, което беше вкъщи преди година-две, но само защото така ми беше по-лесно да нарисувам реалистична картина. Не бих изчезнала по този начин поради най-различни причини, с които съвестта няма нищо общо. Разбирам, че вероятно не трябваше да търся отговори от непознати хора в интернет. От друга страна обаче, не бих могла да попитам и познатите на родителите ми, след като дори ти реагираш така без да ме познаваш, нали?
Все пак благодаря за отговорите, забавно беше. Вероятно още по-забавно ще стане, ако обсъдя въпроса с приятелите си и всеки разкаже много подробно как си представя да реагира в такава ситуация. Трудността идва от това, че като че ли никой от тях не смята да има деца, и то твърде категорично. Което навежда на разни мисли. ЕЙ затова толкова много се смеят всички, сега - защото ако не се смеят трябва да плачат.
Всъщност много се отклоних. Исках да кажа само това - благодаря, не само за твоя отговор а и за другите. Това е.

sled 24 chasa

Микля си, че винаги бих се тревожила и имам основание. Живеем в много изострена криминогенна обстановка. Колкото и да е умен даден младеж, не се знае дали няма да попадне в полезрението на футболни фенове, наркомани или на някой психопат. По принцип човек няма работа по улиците след 11 вечерта. Ако са с кола пък бих се тревожила дали не е в състояние да я кара след купона или шофьорът им не е пил.