Малък свят!

Дообразоваме децата ни с български учебници. И веднъж гледам учебника на малката, май за 2-ри или 3-ти клас (вероятно остарял за България; купен беше 2001) - и гледам снимка на самолет. МД-11. Много НЕтипична снимка. Защото маркировката на самолета е от полетните изпитания, не от служба в авиолинийте. Сега, как снимка от МД-11 в полетни изпитания е попаднала в български детски учебник? Най-вероятно чрез връзки между някой от авторите на учебника и главната редакторка на списание "Космос" (май вече го няма). На която главна редакторка аз изпратих пратка снимки, повечето от полетни изпитания, от Дъглас - за илюстраций на моя статия, която евентуално беше публикувана в "Космос". Може би има и други пътища от Дъглас до българския учебник, но са малко вероятни.

Наша роднина в България била на курс, от "новите", свързан с търговския облик. Курсът проведен по искане на голяма западна модна къща, да образова представителите си в България. Като за случая наета българска фирма от консултанти, някакви. И? Нашата роднина ракрила страхотни знания в полето на изложителна замисъл (украса, витрини, и подобни)! Защото, както тя ни разказа, курсовата материя в това поле все едно следвала... нашия "Наръчник по Изложителна Замисъл" (писан от моята съпруга и мен, на български), или нещо подобно беше заглавието. Да, наръчникът го има вписан в САЩ Конгрес Библиотека. Но от там до българската консултантска фирма в София... Виж, значително по-кратък е пътят от Българската Народна Библиотека - на която аз подарих няколко копия в 1996. Нашата роднина, заинтригувана от странните "съвпадения" в материала на курса и нашия наръчник, отишла да пита българските консултанти за справочната литература. И - по убедително патетичен балкански начин - била сиктердосана: това било "частна доверителна информация". Не си спомням нашият наръчник да е бил "доверителен"; частен е, да, и за запазване на частните авторски права е вписан в нужното американско учреждение. Но нали идеята беше да бъде предавано знание - а не да бъде крито! Все едно. Още една дълга нишка в плетеницата на малкия свят.

премъдри ми публицисте! От колко време не си минавал насам? Авторско какво? Добре дошъл в страната на крадльовците! Тук когато на някой циганин му стане студено, хвърля два камъка през уличните жици с високо напрежение, връзва ги за пружина от креват - и ето ти печка...
Знаеш ли как се разбира, че MICROSOFT ще прови официално представяне на нов продукт - цената на този продукт на пл. "Славейков" пада от 15 на 12 лв.
Поздрави!
И нека правата ти бъдат защитени, като стратегическите интереси на новата ти родина...

Относно снимката на МД-11 - намерили снимка, отпечатали... Боинг, наследници на всички права на бившия МакДонел-Дъглас, изобщо не биха съдили български издатели за поместване на снимка на техен самолет, и то от изпитателен полет! Даже биха се радвали на безплатната реклама. (При изпитателните полети самолетите са маркирани с обозначението на производителя и самолетния модел; снимки на такива самолети обикновено са рядки, защото са правени само от производителя.) Страшно няма.

Относно нашият наръчник - че нали го писахме за да бъде ползван, значи четен! Ако някой иска да го ползва за курс по нещо - идеално! Страшно няма. Но защо потайнствеността? Защо криенето? Да не би друг да прочете същата литература, и да стане конкурент? Че толкова ли е евтина експертизата на мълчащите потайнственици?!

За жалост, поведението на доста от българските фирмаджий, особено в полетата, където оценката на знания е по-... алтернативна, учтиво казано (примерно в търговия, изложителна замисъл, модна замисъл, и подобни), е поведението на нещастници, докопали се до малко (чуждо!!! обезателно чуждо!) знанийце - и скъткали си го, случайно да не би то да озари някой конкурент! И по САЩ ги имаме такива. Помня мои съ-студенти, примерно, преди курс по инжинерство. Не обсъждат домашното, сакън някой да не разбере как са решили задачите! Обикновено азиатците, и то от н-то качество държави (Тайван, Камбоджа, Хонг-Конг, и подобни), хронично страдаха от комплекса на потайнственост. Жалкото за тях беше, че от обсъждане на домашното те най-вече можеха да спечелят, барем да се научат да мислят, вместо да наизустяват. Този комплекс не мъчеше японците, или виетнамците, или други хора, израснали в по-нормални общества.

Което поставя срещаната по България рефлексивна потайнственост в странна, долнокачествена светлина.

че темата за интелектуалните права е изпълнена с повратности. От една страна - ако приема, че твоята книга (учебник) е наистина полезна за работата ми (моят хляб) ще ти изпратя писмо с молба да ползвам материалите (поне от куртоазия). От друга страна държавна политика е да се плащат милиони за софтуерни пакети за държавната администрация - пари от джоба на данъкоплатъца (Германия, Дания, Норвегия и Русия май се отказаха да подновят договорите си с "МалкияМек"). Иначе самата идея да се ползват продукти с отворен код не е ли посоката за развитие на родните специалисти и софтуерен отрасъл? Да, ама няма комисионни - основата на "срещаната по България рефлексивна потайнственост в странна, долнокачествена светлина."

Практически, авторски права въз основа на книга, публикувана за общо четене, трудно се бранят - освен ако няма ясно доказателство за преписване - и преписването води до парични загуби на автора, които оправдават завеждането на съдебно дело. В случая с нашия наръчник, учудването не е от това, че някой го е използвал (дали има или няма оповестение за употреба - това е вече подробност, за учтивост) - а криенето! Криенето на справочната литература, когато тя е отворена за общо четене, мирише на... малодушие.

Програмирането е по-особена материя. Програма, по определение, върши специфично нещо за специфична цел - и програмата се явява част от комплект на "знание". Третирането на комплекта зависи от много фактори. Защото знанието бива оценено по много и най-различни начини, включително от гледна точка на патенти и промишлени или държавни тайни.

Текстът е извадка от една работа на Владимир Свинтила, която засяга най-вече времето след освобождението, но обхваща и нашето време. Ако не се лъжа, писана е сравнително скоро. Мисля има връзка с темата.

Стига се дотам, че да бъдеш интелектуалец в България е престъпление. Вътрешният живот на интелектуалния тип представлява мрачна съдба до такава степен, че родители, близки и приятели почват едно бдение върху младите да нямат увлечение в интелектуалните професии. Оттам българската идея, че образованието трябва да създава само практични хора, homo faber, без теоретична мисъл, което е един пълен абсурд: какъв лекар ще бъдеш, ако не знаеш биохимия? Разбира се, тези неща не са били толкова неясни на българите. Изразени са във вицове. Например, минават в пъкъла край казани с катран. От гърците се подава някой и вика нещо, от турците някой плава и гори, само при българите е спокойно. Питат дявола защо е така. "Ами те се теглят надолу един друг", отговаря им той. Или когато се извърши някаква грамадна мърсотия, има едно умилно запитване: "Ама защо ний българите сме такива?" Тези работи се долавят не толкова рационално, колкото с инстинкт. И средният българин е еснаф, тарикат, хитрец, има цяла една гама от термини, които го обозночават. Например - "в мътна вода риба лови", "знае къде зимуват раците", "намерил е на баницата мекото". Това са типове на социално поведение, на използване на злото. И кое е злото? Организираното безличие в борбата му срещу личността. Ухилените физиономии на тия, които знаят "къде е на баницата мекото", които знаят "да те пратят за зелен хайвер"... Интелектуалната мафия, която е конституирана на тази основа, много дълбоко бди за инакомислещите. Ако тръгнеш да се противопоставяш, ще те уволнят, ще пребият сина ти на улицата, теб ще пребият, ще ти запалят къщата. Това не са празни приказки. От време на време България току пропищи около някоя личностна драма.

Например това се отнася и до историческия спор за предателството на Левски. Знае се, че поп Кръстю го е предал. Остават усилията да се оправдае поп Кръстю - макар че има дешифровка на телеграма, в която се говори за неговите благородни заслуги към властта, защото е давал редовно сведения за събранията в неговото лозе и т.н. Познавах Васил Шамов, който извършва това четене, беше тъст на мой приятел, Петър Лимонов. Шамов, след като дешифрира и установява вината на поп Кръстю, е уволнен от Народната библиотека, където работи като турколог. И в един разгорещен спор Николай Генчев се залости и той, че поп Кръстю не е. И аз публикувах в "Правна трибуна" спомен за срещата си с дешифратора, неголям - как са постъпили спрямо него. Взривът беше невероятен. Веднага написаха две-три мръсни статии за мен, пак от Софийския университет. И тогава синът на Шамов, който е прогонен от София и работи в някакво родопско село, ми писа едно писмо - аз го пазя - в което ми описва драмата на баща си. Четири пъти са правени опити да бъде убит! Четири атентата! Т.е. там, където се засегне системата на злото, се задействуват всички тия провинциално-пъклени отечествени сили.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

KRIQT,KRIQT!VSI4KI KRIQT!SLU4AINO NA NE POUMNEEM MALKO!OPITVAT SE DA NI DARJAT TAPI,ZA6TOTO TAPIQT 4OVEK E PO-LESEN ZA UPRAVLENIE OT UMNIQ...I OBRAZOVANIETO NI SKAPAHA I VSI4KO!I SE OPITVAT DA NI DARJAT KOLKOTO SE MOJE PO-DALE4 OT VSQKAKVA INFORMACIQ.GOVORQ PO PRINCIP.

I was born in fire,but i live in ice

daje mai nai-malko u naze be! Tva manipulatorite sa nai aktivni u zapado! Na nas po-trudno ni pripluzvat nomerata. Ma ka sme bedni, kvo ot tva 4e sme okati, a?! Te teka 4e da e





Gu Tzo - self manipulation

КВО Е ТВА?