Помните ли...

"...Помните ли думите, песните, внушаващи ни, колко са прекрасни ученическите години? Внушават, внушават. Но хайде да си спомним, особено ние тройкаджиите, а ние сме мнозинство, с каква радост захвърляхме по далече ненавистните чанти, когато започваше ваканцията. Как могат да бъдат чудесни ученическите години за дете, на което физиологически са му необходими движения, а от него се иска цели четиридесет и пет минути да седи почти без движение, в строго определена поза, сложило, както всички, двете си ръчички на чина. Някой флегматичен, бавен, издържа това, а този, който по природа е подвижен, темпераментен, импулсивен, на него какво му е? Да но всички под един гребен, като роботчета, без разлика- стой, иначе…И седи, старае се да издържи четиридесет и пет минути, а след десетминутно прекъсване- нови четиридесет и пет, така месец, година, десет години, изходът е един- да се примириш. А главното да се примириш изобщо с това, че цял живот с нещо трябва да се примиряваш. Да живееш както е наредено, да се ожениш, както е предвидено, на война да тръгнеш, ако е дадена такава заповед. Да вярваш непременно в това, което кажат. Съгласилите се да се примирят е леко да бъдат управлявани. Е, добре би било да са физически здрави, за работи различни. А те започват да пият, наркотици да вземат. Но не започва ли човек да пие и да взема наркотици, за да се отскубне, поне за миг, но да се отскубне от клетката на всеподчинеността, непонятна за неговата душа и сърце. Не, не летят те бързо, ученическите години, влачат се с всички четиридесет и петминутни мъчения.
Нашите прадеди, деди и бащи и сега ние, считаме, че така трябва, че детето не разбира. И насилието над него е нужно за негово благо. Ето ги сега нашите деца, Ванечки, Коли, Машенки, също ходят на училище, и ние днес, както векове назад нашите деди, също смятаме, че ги насочваме в името на тяхното благо, за знания и истина да ходят. Ето тук обаче- стоп! Хайде да поразмислим.
Дореволюционният период. Зад чиновете нашите прадядовци седят, тогава още не пораснали деца. Закон Божи им преподават, на история и живот ги учат. Тези, които не са назубрили и които както трябва не искат да възприемат- с линийката по главата и по ръцете, учителят строг ги бие за тяхно добро. Но ето извършва се революция, и от един път признават възрастните, че в учиищата на децата са внушавали безмислици. От училищните стаи старото- вън, и ново се внушава на дечицата: Законите Божии- са пълна глупост. От маймуната се е развил човек. Сложете си червена връзка, в редичка се стройте, стихове четете, славете, прославяйте комунизма. И славехме и четяхме, престаравайки се, и отдаваха пионерите чест на възрастните. “За щастливото детство, балгодарим ти, наша родна страна”. И отново тези, които не достатъчно се стараеха ги лишаваха, биеха, публично осъждаха. И отново все в нашия век, пред очите ни- нови разпоредби:Да се захвърлят връзките. Червена чума ни нападна. А комунизмът е пълен терор и лицемерие. Човекът от маймуната? Та това е бълнуване някакво. Ние от нещо друго сме се родили. Пазарът! Демокрацията! Ето я истината!
Къде е истината? Къде е лъжливата догма- още не ясно докрай. Но децата отново седят зад чиновете, без да мърдат. А до дъската- строгият учител… Векове се точи духовният садизъм над децата. Като хищен звяр, невидим, но и страшен, стреми всеки новороден отново и по-скоро в невидимата клетка да вкара. На звяра верните сподвижници, войниците кои са? Кой издевателства духовно над децата? Над всеки в този свят дошъл човек? Как им е името? Професията им? И какво, да повярвам просто тъй, че името им е учител или пък родител? Образован родител? Тъй изведнъж не мога да повярвам, ами вие?
Днес на учителите заплатите навреме не изплащат. Учители стачкуват: ” Децата няма да учим.” Кажете, лошо ли или е добро заплата да не дават на човека? Разбира се е лошо. С нещо човек трябва да живее. Ами ако сред стачкуващите има наистина духовни садисти? Кажете лошо ли е или е добро, че пари не дават на този, който над вашето дете издевателства? Въобще стачките на учителите ме наведоха на интересни размишления. Сега в големите градове има платени училища, организаторите им подбират най-надарените учители и им плащат нелоши заплати- примерно два пъти по-големи, от обикновените. Да даде детето си в такова училище не всеки родител може, даже ако има възможност да плаща обучението. Защото не достигат тези училища. А защо не достигат? Причината е проста- защото не достигат добри учители. Организаторите не могат да ги намерят. Тогава друг въпрос. Учители не могат да намерят дори за добра заплата, а кой тогава стачкува? Само повярвайте, моля ви, аз по никакъвв начин не искам да отделя от разреза на обществото ни само учителите. Говоря за тях, имайки предвид и себе си . Та аз съм между тях. Аз съм родител, и дъщеря си да учи съм заставял това, което й се преподава в училището, а после, в началото на перестройката я питах: “Как е по история учителят, какво ви казва?”- чух в отговор: ”Учителят говори, но все едно мълчи”. Какво да кажа за това на дъщеря си? Ами казах й:”Не мъдрувай. Учи.”...


...Тя говори за това, че деца, от нас духовно неосакатени, ще намерят възможността да спасят и себе си и нас, или по-вярно, даденият изначално рай за нас да придобият.
Всичко е просто, но и не съвсем, в нашия свят, оказва се. Но защо, кажете, защо не се разпространи опита на училището на академик Щетинин? Защо да не се направи поне по едно такова училище във всеки областен център? Оказва се че не е просто. Щетинин помолих в Новосибирск да направи такова училище. Той се съгласи. Но кой ще помогне с помещението? Въпрос. Попитах Щетинин:
-А ако в други градове намеря хора. Ако организират база, ще можете ли в разни градове поне по едно такова да направите?
-Така наведнъж е невъзможно всичко да се реши,Владимир
-Защо?
-Няма да намерим толкова учители за училищата.
И отново мисъл. Какво значи това “няма учители”? А кой стачкува тогава?
Училището на академик Щетинин е официално. Не частно. Това е е безплатно училище на Министерството на образованието на Руската федерация. Но защо тогава е в планините, в долина? Защо? И защо стреляха по академик Щетинин? Защо убиха брат му? И защо казаците помагат да го охраняват? На кого не се харесва? На кого пречи? Мен ме поканиха в Държавната Дума, в комитета по образование. Там прочели още първата книжка “Анастасия”, после втората, и в Държавната Дума, в комитета по образование се намериха хора, споделящи и разбиращи казаното от Анастасия. Добри хора. Аз им разказвах за Щетинин, те и него добре познават, и с уважение се изказват.
-Тогава в какво е проблема?-питам,- защо нищо не се изменя в образованието на страната? Както и преди страдат децата, отиват към дъската като към ешафод. И без движение седят зад чиновете?- отговорът беше тъжен за мен. И, за съжаление, трагичен за тези, които са още деца към днешния ден. Парадоксално е, но именно учителите, самите учители, непреодолима стена са станали, както разбрах, когато чух тъжният отговор:
-Къде, кажи, да се дянат множеството учени звания, степени, безбройните дисертации на тема възпитание на децата? Къде да се дянат научните институти? Нали от тях е разработена системата. Задвижена е машината, и нейното махало не можеш просто тъй да спреш. Всеки дисертант, още повече със звание професор ще се стреми да отстоява възгледите си...
Още бих искал да кажа на учителите, на всички тези, които са могли, въпреки системата, да дадат на детето малко доброта и както Щетинин казва:”…да го впишат в естествения космически процес.” Благодаря Ви! И до земи поклон!

** ** **



И още аз разбрах за възпитанието на децата, че на първо място е осъзнаването, че детето е личност. За разлика от възрастните, от нас, малчуганът, физически разбира се е по-слаб, но той е неизмеримо по-добър, той е непорочен, от постулати необвързан.И преди да му набиваме в главата всякакви нравоучения, би трябвало самите ние за света туй-онуй да разберем. Самите ние! Сами да помислим! Поне временно да забравим чуждите постулати..."

От къде е всичко това? Някой руски сайт? Сложи адреса тук, ако не е проблем...

There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.

Определено е от руски сайт. Не се ли сетихте поне да смените имената на децата?

Не разбрах защо да сменям имената на децата!? ха-ха...както се вижда от кавичките, това е цитат...пропуснала съм да посоча автора, за което се извинявам. Книгата е мисля третата от поредицата на Владимир Мегре за Анастасия. Копнах това, защото докато го четох се сетих за този клуб. Идеята за училището на академик Михаил Петрович Щетинин ми допадна, то съществува. Ето един линк[линк]

Хъм, чак сега прочетох публикацията, към която съм дала линк...а толкова добре звучеше в книгата...
Въпреки всичко трябва да се помисли за по-разчупена и либерална система на обучение в началните класове, система, която няма да ги отвращава от ученето, а ще го направи приятно, интересно и интригуващо занимание

... е ясно много отдавна. По-важното е как сега да излезем от това положение. Някакво предложение имаш ли? Ама такова което да може да се осъществи.

Нямам особени познания в областта на педагогиката, но мисля, че не е кой знае колко трудно, достатъчно е да се взаимства от Швеция примерно, там атмосферата в началните класове е далеч по-ведра, насърчават се индивидуалните възможности на всяко дете, информацията се поднася в много по-забавна форма, организират се различни игри и така децата не се отвращават още в началото от ученето, а напротив, отиват с желание. Не е невъзможно, нали! А и не изисква кой знае колко средства, само онези от МОН да си размърдат малко мозъците.