За комплиментите

смятате ли че да се правят е лошо ? така си мисля напоследък...
по-лошо е да ги правя дори от това да обиждам някого... и все пак, мисля да не се отказвам, ще ги правя...

във всеки случай, едни комплимент натоварва и задържа този който го получава. Прави му лоша услуга да се погледне по начин който ще го спре и извади от досегашните му навици и привички които са причина за възможността да се отправя комплимент-а

В оригиналния си смисъл комплиментът е израз на похвала, възхищение или поздравление. Иначе може и да е направен просто от куртоазия и уважение.
Не мисля, че е лоша услуга. По-скоро кара човек да се стреми към перфектност (ако поначало се чувства добре в кожата си).

Impeccable judgement, immaculate timing and impressive clarity.

извинявам се предварително, че ще повторя част от бележката си до многоуважаван член на клуба...
комплиментите...първото нещо, което казвам за тях е, че не ги обичам. защото рядко човекът отсреща въпреки доброто си желание успява да направи комплимент точно за това, за което заслужаваш да ти се направи комплимент. та, в повечето случаи комплиментите си се правят от куртоазия, което пък адски ме вбесява.
и още нещо - някои хора просто не усещат кога трябва да спрат.

and if the night's a lonely time for you just listen to the words i gave to you

Spored men komplimentite sa vid licemerie.
No pyk ne vinagi e lesno da razlichish iskreno izkazvane na mnenie ot kompliment. V takiva sluchai horata go priemat za kompliment. Az obiknoveno si kazvam izrichno, che komplimenti ne pravya, ta da e yasno :-)

Исках да напиша същото но закъснях явно. Подписвам се изцяло под написаното.
Доста куха работа за кухи хора


all the things you said are running through my head

ех, ма колко сте крайни.

and if the night's a lonely time for you just listen to the words i gave to you

Po-skoro determinirani

Виж,ако вникнеш във философията на комплимента,това е нещо,което можем да разделим на две:комплименти правени от куртоазия и комплименти - искрени и лични!
По първите - зависи какво влагаш в него - лицемерие,поза,отбиване на номер.Пример - ауууу,муцка да знаеш как ти ходи тоя грим!.....или страхотна прическа ти е направила фризьорката.Като в първия случай с грима,може да бъде уплашен и пиян руснак,а във втория кокошките да спрат да снасят!
Една жена винаги трябва да различава кога един комплимент е казан, ей така,и кога в него прозира истинското и неподправено мнение.Другото е да си чешем езиците,както казва една моя добра позната!
По принцип, аз комплименти правя само на непознати,а на познати/ама много/ казвам истината!Красивата!

Човешкият ум е ограничен.Глупостта не е!

И кво е тва негативно отношение от повечето хора, към нещо, което въобще няма някаква ясна дефиниция.
На мен ми звучи все едно "Аз съм против унимуплякторите".
За кво трябва на някакви изказвания да им се слага етикетче "комплимент"? Думите са си думи - казват нещо и тва е. За кво трябва от там насетне да се квалифицират. По същия начин за кво, като кажа на някой, че е тъп, трябва да го приема като обида.
Значи хората измислят един куп думи, които после се страхуват да използват, въпреки че са ги измислили и им лепват етикетчета - тия думи (фрази, изрази) са еди си какви и не може да се използват еди си как, онези пък не може по другия начин.
На мен ми се струва доста безсмислено цялото занятие.
А отделно от всичко това, правенето на "комплименти" си е до умения, както и всичко останало. Тъй че "фалшиви комплименти", "истински комплименти" и други неща от сорта, пак са общо взето празни приказки.
Далеч по-лесно е, когато някой каже нещо и друг го чуе, възприемането му да става без излишни класификации и пресявания. И ефектът от общуването е много по-голям.

Значи според теб искрени похвали няма. "комплимент" е просто вносна дума за "похвала", чуждица. Комплиментът (похвалата) сам по себе си не е лицемерие. Лицемерие е когато не е искрен. Дозата искреност не влиза в понятието комплимент. И ми е странно, че някои хора като чуят "комплимент", подразбират "фалшив комплимент", тоест, фалшива похвала. Комплиментът може да е искрен или неискрен. Мисля, че даваш криворазбрано тълкуване. Но... както речеш :-)))
Никога не премълчавам когато се възхищавам на някой за нещо. Похвалвам само когато наистина го мисля. И някой да ми каже, че е фалшиво, ще ми бъде обидно, че се съмняват в чувствата ми (меко казано). Странно е, че при другите европейски народи, подразбирането на фалшивост при похвалата го няма. Не сте ли прекалено предубедени? (ти и Мандалей по-долу?)

Impeccable judgement, immaculate timing and impressive clarity.

aiode molai te,neka si namerish gadje deto da ne ti napravi nito edin kompliment,togava govori,stava li

chukam sichko det murda

praiat''suhi komplimenti''razbirash li primerno im vikat-mnogo hubavi ochi imash,ili mnogo si gotina,naioma druga akto teb,ili slivata ti e cufnala kat voinishka kubinka,e takiva lainiani ploski komplimenti mraziat jeniteKompliment ako e na jena se pravi kato se vmukne v samia razgovor ili akto otgovor na nein vupros pohvala po nein adres no ne klishe,abe to ili ti diva otvutre ili ne.Inche kompliment po prinzip da kajesh na naikoi kolegka-bravo neveroiatna si,kak uspia da pusnesh kompjutara,togava niama zanchenie kvo shi i kajesh,shtoto celta ne e da i pogladish samochuvstvieto.Edin suvet-nikgoa en rpavi kompliment na jena,ama narochno i dori da iskash nedei.Samo v tvoia polza e

chukam sichko det murda

Зависи от суетата на този, за когото са. Ако е реален човек, ще му достави това приятно удоволствие, което всеки изпитва, когато чуе нещо добро за себе си. Случвало ми се е да правя комплименти за външност и други неща на жени в моменти, когато искам да им е приятно, а не че толкова го мисля. Създаденото настроение си заслужава малката "лъжа" (защото всеки е красив, макар и не външно...)



Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Mi ot dylgogodishniya mi opit v obshtuvaneto na bylgarski ezik sym ustanovil, che v znachenieto na dumata vliza i opredelenieto "neiskren". Moje pyk i da byrkam (ne sym gledal v tylkoven rechnik, ama i povecheto hora, s koito obshtuvam, edva li sa gledali tochno tazi duma :-) Samiyat fakt, che se e poyavilo nyakakvo takova podozrenie u men (i ne samo), oznachava, che ima neshto gnilo :-)
T.e. sys sigurnost pod "kompliment" ne bih razbral "iskrena pohvala". Spored teb i "neiskrena pohavala" ne tryabva da razbiram - mi zacherkvam ya taya duma ot rechnika si i gotovo (za pravist: tuy ne e kraynost, a determinizym :-)

не мисля, че е чак толкова лошо. Зависи какво влагаш и как го правиш.

Лично аз си предпочитам истината, даже и да не ми хареса особено. Друг е въпроса колко обективен може да бъде човек... колкото хора, толкова и истини :)

in dreams i see myself flying...

Комплимент е хубаво да се прави само в добавка към някоя неприятна истина. Като чаша с кола за преглъщане на горчив хап. И да се има едно на ум, че основното е хапчето, а не колата.

така, то и аз поначало не мислех че има
"истински" и "неистински", искрени/лицемерни,
защото не се и добавя оценка на самата оценка (не бива да се добавя) -
дали казаната истина е наистина, или е казано за да се заглуши това което всъщност се мисли...
без такива!!

щото и аз съм краен като всички писали досега, и направо прецених че положението е крайно - т.е. има само една дума и едно значение, може би защото аспекта в който гледам е аспекта на "невидимото натоварване" -
т.е. винаги този случай когато получаващият комплимента го мисли за истински ( случаите когато комплиментите са "сухи" по дефиницията на Дон-а не са интересни според мен), и не само че го мисли за истински, но не се замисля за ефекта който може да има един или много комплименти които се получават и получават постоянно, пък дори да били с допълнителен етикет - "истински", е и? интересно/безинтересно, но това скрива натоварването ,защото хората се замислят повече дали заслужаваха/заслужават да им се каже комплимент отколкото какъв е ефекта от това в/у тях - че това ги забавя, натоварва, кара ги да се успокояват и да спират да се замислят на това над което работят "над себе си". Всъщност ,докато се радваме* на комплиментите които сме* получили и докато скриваме заради тях собствените си критични мисли, и също така може и докато се отказваме да продължим да ставаме по-добри, защото вече вярваме на това което ни казват че сме, през цялото това време се затъва надолу, може би незабележимо и за нас* и за хората които ни харесват, чак до момента на пълно излизане от "релси" и достигане на момента когато вече се е натрупало едно вътрешно и непознато нехаресване пред което си затваряме очите, освен това, докато се загубват качества се стига и до загуба на скорост на реакцията към себе си, затова винаги когато нещо сгафим, винаги хората около нас го виждат преди нас, и разбира се -
започват да ни "обиждат" както казваш, с думи... или и с опити да ни* отворят очите. но разбира се, иска се желание да започнем да гледаме реалистично на себе си* , вместо да се обиждаме - обидите са винаги незаслужени, както и комплиментите разбира се... и двете са излишни като нещо друго освен като насока и показател - дали те провокират с цел задържане, или те задържат с цел да ти кажат нещо и провокират... никога не знаеш в коя посока - важното е да се върви с някого към цел

______
* който и да е

значи знаеш, винаги съм ти казвал истината - каква си красавица... направо му завиждам на твоя приятел...

а какво влагам - никой не знае, дори аз... може би пък се надявам да спре да те вижда той каквато си ??? брей че съм лош...

а ,това си е обикновено заглавичкване, заблуда... не ми изглежда да е комплимент... но може и да е - общо взето, точно това си представях че е същността на едно "забавяне" - да ти попречи да видиш какво всъщност ти се казва, разбираш го със закъснение.

неприятни истини обаче няма. не че винаги са приятни ("комплиментарни"
) - просто са само и винаги истини.
щом са неприятни, значи наистина има необходимост от провокацията която е част от "неприятното в истината"