Дафни дьо Мурие

...Радвам се, че треската на първата любов не може да се повтори два пъти. Защото това е именно треска и бреме, каквото и да казват поетите. Когато сме на 21 години, дните ни са пълни с дребни опасения, дребни страхове, без каквото и да било основание. На човек в тази възраст лесно се причинява болка, толкова лесно е да го нараниш с първата остра дума. Колко е просто днес, обвит в приятната броня на приближаващата зряла възраст, лесно да отстраняваш от себе си дребните всекидневни неприятности и бърже да ги забравяш, но тогава - колко дълго звучи една небрежна дума, превърнала се в изгарящо клеймо, как един небрежен поглед ти се струва вече край навеки. Отрицанието изведнъж взема размерите на предателство, неискреността ти се вижда като целувката на Юда. Един зрял ум може да лъже весело, без дори да тревожи съвестта си, но в ония дни дори една малка измама гори езика, приковава съвестта към позорния стълб...
това е от "Ребека." Но аз си обичам и "Ямайка" и "Тъй завърши нашата нощ." пък от разказите най- ми е на сърце този за жената, на която правят операция, и тя започва да вижда всички наоколо в животинския им образ. когато се оказва, че са й притиснали някакъв нерв, тя вижда вече само себе си като изплашена кошута...

and if the night's a lonely time for you just listen to the words i gave to you

A taka! Mnogo pravilno, vse edno, che az sym go pisal...
Spodeliam za "Ямайка" ...

Pozdravi

ми земи напише нещо, та оттук нататък теб да цитираме.
вземи прочети сборника разкази "птиците" - хичкок е снимал едноименния филм по него ;)

and if the night's a lonely time for you just listen to the words i gave to you

Toya/taya dyo Murie shte izleze vazhna klechka.
Kazhete neshto povehce za nego/neya!

Ami az popisvam malko, ama ne stavam oshte za citirane...:)))
A pyk i samiat Hichkok ima edin sbornik s negovi si razkazi - mnogo dobri! Silno gi preporychvam.
A za "pticite" obeshtavam da proveria, merci za nasochvashtia syvet!

Pozdravi

знаеш ли - сега се замислих, че всъщност рядко обръщам внимание на това какъв живот е водил авторът, какво е правил...някак автобиографичният елемент в повечето случаи ми убягва. невинаги това има връзка с написаното, макар че все пак начинът, по който живееш, дава отражение на написаното.
та, за авторката нищо не знам, но нещата, които е написала, са ценни. за мен.

give me one reason to stay here and i'll turn right back around

хех, най-малко от всичко съм искала да звуча нравоучително
но пък някои усещания искам да споделя...

give me one reason to stay here and i'll turn right back around

Всъшност питах за какъв вид проза става въпрос, кои години е писана и за емблематични заглавия, които са излезнали на български език.

ми да беше попитал още първия път. виждала съм:
1. Заливът на французина - любовен.
2. Братовчедката Рейчъл - кримка с психологически привкус.
3. Ямайка - приключенски.
4. Тъй завърши нашата нощ - любовно-приключенски.
5. Ребека, господарката на Мандърлей - ...хм, тук ми е трудно да кажа определение.
6. Птиците - сборник разкази - тип неочакван край.

Времето е къде 18 век като че ли в повечето творби.

give me one reason to stay here and i'll turn right back around

Не, не. Питам тя в кое време е живяла, ако вече е покойница. Примерно рожденна дата ще ми свърши работа.

записвам си да погледна в някоя от книгите дали пише.

give me one reason to stay here and i'll turn right back around

Откъсът много ми допадна, затова питам.