Просто флирт ли?

Заформи се един разговор в другата тема за умението да постигнеш съзвучие
с другия на сензитивно ниво.
Оприличих го с музика.
Цитирах Балзак и жената като арфа.
Ще ви пусна нещо мое и искам да ви попитам смятате ли себе си за податливи
към "музиката на телата"?
Кое ви настройва да свирите с човека до вас?
И кое заглушава мелодията?

Аз съм онова черно платно, което дори не е предвидено да послужи за целта. През годините са ме използвали за бална рокля, завеса, балдахин за легло. В момента стоя под мивката и бърша прах.
Желанието за полезност ме обзема рядко. В мокрите си моменти мога да спъна в себе си тези, които минават.
Някой разля чашата си на пода, извади ме механично, направи няколко движения с мен и ме загледа с авангардни очи.
Понечих да се измъкна от този странен поглед, отклонявайки своя. Не се получи.
Що за човек? Вместо да ме хвърли в легена, се хвърли в реката заедно с мен. И после се оставихме на вятъра...
Не, спри. Не ме разстилай върху себе си. Не забелязваш ли гънките по мен, та аз съм почти дрипа. Остави ме насаме с разнищените парчета чернота и избери сатена, който да те обгърне с чувствеността, достойна за теб.
-Не би могла да знаеш- гласът е някъде много близо до мен.
Добре. Искаш да разбереш дали съм била някога и батик /* рисунка върху копринен плат*/. Била съм.
Пръсти. Пръсти-четки, които едва усещам да преминават през мен. Взрени отблизо ,търсещи да уловят трептенията.
Мястото ми е на пода. Не в това легло.
Ще се скрия в обърканата стая, в килера, в другото пространство- познатия прах и мръсно пране. Не искам да ме намери.
Смее се. Само с едно движение топлина във въздуха ме взима и ме понася обратно в импулса си.
Затварям очи. Виждам яркости. Виждам цветове. Виждам фигури. Четири на брой. И те се изписват по четирите ъгъла на платното.
Моите четири "аз". Котката, змията, жената и детето.
Котката настръхва с всеки свой косъм. Нейните нокти откликват нетипично на допира. Лесно ще бъде упоена.
Змията е мъдра и хладна. Някой свири на флейта, танцува и я целува -гледайки я право в отровата. И не умира.
Жената рисува върху платна, докато пръстите й парализирани не откажат да й служат. Тези пръсти не са създадени за друго и сега вече отмалели лежат върху Нищото.
Детето е с ножиците.
Аз съм платно, което не се е променило. Само е извикало четирите си най-горчиви спомена.
А сега може ли вече да си отида под мивката?Моля...
-Какво ще прави една копринена рисунка под мивката?- прегръща ме много нежна и тиха усмивка.
Не и ирония. Не и сега.
Не отговаря. Само поднася пред мен огледало.
Това, което виждам ме кара да загубя почва под краката си. Да, това е картина върху платно. Странно позната, но и странно нова за мен.
Ще трябва да свикна да се приемам като такава.
Я гледай , даже име си имам. Изписано е на челото ми с бяла боя.
Бианка. Казвам се Бианка.
Кой ще бърше сега пода ли? Хич не ме интересува.

6 април 2003г

Отговорих ти и не искам да се повтарям и тук. Въпрос на настройка и кой какво носи. Различните хора предпочитат и харесват различна музика.

Настройва ни хармонията. Фалша заглушава мелодията. Дълга и интересна тема. Има много за писане...



Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Преди време един тип беше пуснал в друг клуб тема за романтичната вечеря...
Направих го на салата:) Просто защото изразих "неортодоксалното" схващане, че нещата не се опростяват просто до клишето "свещи, тиха музика и нещо на масата"
Теб те четох с ритуалите...горецитираният тип "романтична вечеря" е един ритуал. А ритуалите не са просто механичен сбор от клишета. Точно това ме подразни тогава, та клъвнах умника...

О - разбира се, че само свещи и тиха музика не правят романтиката. Те са просто (ОК - сигурно е шаблон или ритуал) среда, където може би романтиката се чувства по-добре?

Ритуалите ... За тях по-малко съм мислил и споделих един от моите от преди време...

Според мен (както го разбирам ритуала) те са може би за самовглъбяване, за отсяване на нещо наше си от шаблона наоколо? Вероятно нямам и съм нямал много ритуали и това ми е малко или повече чуждо и ...



Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

ето какво правим:


ceлянинът
(член - простак)
26.07.01 07:51


изпитах непреодолимото желание -

да я яхна -
италианката Бианка.
С 20 скорости - тъмносиня, със сребристи линии и букви, изопната и здрава рама, гуми с едри грайфери, ръкохватки и спирачки - ярко зелени, с класическа тромба на кормилото... елегантна, здрава, напрегнато-красива...
Като видях емблемата и - "Бианка - Милано" - дъхът ми секна - съъщата емблема имаше и стариият ни велосипед "Бианка", на когото се учех да карам като малък и с нея катерех и спусках баирите край село...

Та - казах на собственика и - колегата по къси панталони и с мускетарски мустачки, с когото стояхме пред автомата за кафе в голямото фоаие - та казах, със залепнали ръце за кормилото на Бианката - "Дай ми я, дааай ми я за едно кръгче, няма да я смачкам !" И като чух "Нямаш проблем !" - я яхнах.

Ръцете на кормилото, десния крак на педала - и тя като че ли залепна за мен. И с познатата тръпка в краката - леко натиснах педала - и тя, реагирайки на всяко движение - послушно пое с тихото "шшшшшш" на гумите по мрамора на фоайето. Към голямата стълба - покрай големия фикус - покрай гардероба - зад стълбата - покрай ксерокса - покрай рекламната стена на "ИТОНГ" - зад големия кактус - покрай книжарничката - покрай тоалетната, по коридора с лабораториите - на края, при другата стълба откъм старата сграда - завой и обратно по коридора - край кафенето - край портиера, който на пожар изхвърча от кабинката си - покрай пощенските кутии на различните фирми - край циментовите пейки с подсмихващи се студенти - осморки между колоните - пак зад голямата стълба - през отворената врата - в другото фоайе - завой при асансьорите - пак осморки между колоните - другият портиер, Гелето се хили и вика "Кво ти стана, бе Сашко?" - пак през вратата - осморки и зиг-заг между фикуса и кактуса - и насреща ми - другият портиер, разперил ръце като Матросов - "Не може...не може...не е разрешено...забранено ! ЗАБРАНЕНО !" - рязък завой пред него - пак осморка между колоните - и с гооолям плавен кръг спирам пред подмустакусмихнатият собственик...
- Бе, хай ти сиктир ! - викам на притичалият новонатягащ се портиер и отлепям Бианката от мен...
Ми тъй де - кво му разбира експолковнишката душа - какво е туй - да яздиш Бианка...макар и във фоайето...хай му сиктир...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Редактирано от ceлянинът на 26.07.01 07:54.

прост селянин, ама много прост ви казвам !

То хептен без подготовка няма да мине, щото баси, къф ужас, ако човек например няма презерватив под ръка...
/сакън, сакън/
Всяка жена ще се трогне, ако един мъж й сготви/ аааах, де ги тия мъже...измряха/ и поне една вечер/ а не само по 8-и март, ваш,та кожа/ свърши прозаичната домакинска работа вместо нея.
Обаче ако се вторачиш в тези неща излишно много за сметка на вниманието към жената до теб- хавата ще се разкапе.
Ей затова му казах на типа, че отношението преди всичко, а после може и сандвич да ядем, пък и пица да си поръчаме...
А пък и може пък да не ни остане време изобщо да ядем...хихихи

Абцелютнише съгласнише с тоз твоя текст
По сте романтици към колите си, отколкото към жените си ,бре!!!
Един мъж с часове може да ръчка детайл по детайл машинарийката си,
обаче като види жена си- "Дигай краката, Маро, че да свършваме набързо и да си гледам другата работа".

та: аз сега съм пример точно за обратното - пълна дисхармония с околния свят

"Не съм в дисхармония, а възприемам света през нестандартни за него
очи. Горкият свят, той губи. "

Ама ти сериозно ли ги говориш (за готвенето поне 1 вечер и домакинството) ? Аз съм сигурно призрак от отвъдното ...

А това, че понякога не остава време за ядене или спане ... Както в оня виц - ще ядем любов... и той горкия на 3-тия ден топлел закуската на парното...

Ти май си в по-добро настроение? Браво !!!



Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

лирическият герой - субект на непреодолимото желание - визира зад красивият обект на своите желания - в случая велосипедът Бианка - та визира той, че Бианката е онази прекрасна дама от сънищата му - или от животът му - онази дама - с която ще се слеят - или сливат в едно цяло - синхронизирайки тръпките си...

пък вий, госпожо - за автомобили ми говорите... към стария ми вартбург ме пращате... ама той много печен автомобил беше - като видеше Лада - онези, с леките задници - да знаете как му рипаше предницата... ама туй е друга тема...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Сякаш си нямат жени да легнат до/под/над тях, ами цял ден лежат под колите

Че то си е доказано ,че вие мъжете сте по-добри кулинари от нас.
Ма ви мързииииииии
Я тъкмо те хванах на мушка- с теб ще си говорим за храните-афродизиаци и напитките...Кое е романтичното ти питие например и в каква доза?


Настроенията...i am so moodly, so changeable...so...so...so...

Младини. Имах си гадже с трабантче...
Там каква романтика падаше, мама си трака.
То не бяха пози, то не бяха изцепки.
Друго гадже. То с онова нещо, на което се вика "ти кола ли си или москвич?"
Бутай и пъшкай, бутай и пъшкай...
Пък то всеки мъж си кръщава колата с женско име, то и моя мотор / Бог да го прости! / се казваше Джейсън...

Нека домакинстват и по един ден. Аз след това съм много доволна. Ей на - преди време се наложи (поради обема на корема не стигах мивката) да мие чинии три дена и на четвъртия - хоп - съдомиялна. Кой е доволоен? АЗ!
Сега съм намислила да му се наложи да готви три-четири дена. Подозирам, че след това ще имам инсталиран китайски готвач в кухнята. Лошо нема. (е, по-лошия вариант е да ми инсталира свекърва, ама ще подам "сигнали", че е действано в нежелателната посока).
Но сериозно - отношението е преди всичко - може да ми направил прекрасна вечеря, със свещи, нови сатенени чаршафи и т.н., а да зяпа цяла вечер телевизора и да предъвкваме в мълчание.

Сега се сещам за оная реклама, дето мъжото лежи под колата и покрай него
минават изящни женски крака с високи токчета.
Носят му бира.
И идиотът награбва бирата бе!!!!

О - нямам едно питие, нямам една рецепта за една вечеря. Всеки път импровизирам. Вероятно имам един определен диапазон, но като ми хареса нещо друго - гледам и него да го направя и да го мога...

Все пак да ти отговоря за напитките:

Мартини, ирландско уиски, червено вино, коняк, перфектната блъди Мери, водка с кола, ракия (със салатка!!! - не звучи, но си е "романтично" понякога) ... имало е и други - просто си зависи от момента. Опитах се да ги подредя по най-честа употреба/желания... Като цяло е като готвенето - каквото го усетиш, че е за дадения момент, за дадения човек - това е. Много неща за тези моменти се чувстват, а не се залагат в шаблони и рамки. Настроения...



Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

да ти отговоря като те цитирам :

Войната е един озъбен мир.
Воюващите в друго измерение
назад не се обръщат.

та и с флирта е така – за едни е мир, а за някои май е война
и е свързан с един друг свят

домакинстват, ама ха?!
Както си го свикнеш...Като дойде дебелият до главите им- синковците се и перат, и се готвят, и се справят... Ама когато жена им е в къщи- не ебават освен ако изрично не бъдат помолени.
Имах една такава тема едно време - за "мъжката" и "женска" работа...и защо се смята, че мъжка работа е само оная работа?
Съгласна съм. Важен е разговорът на масата. Даже ПЪРВОСТЕПЕННО важен.
Това да ми мълчи или да няма чувство за хумор може много да ме скисне.
Като чувството му за хумор ,много моля, да не е от просташките...
Виж, за мачове МОЖЕ да ми говори...
/Важно: ДА НЕ Е ЧОРБАР, щото .../