Бягане от отговорност...

Напоследък тук, а и в други клубове се споменава за прословутото мъжко бягане от отговорност. Дайте да го изясним малко!

Социалните норми за взаимоотношения между хората предполагат следното: не прави за другите това което не не искаш да направят за теб; когато някой прави нещо за теб той очаква и ти да направиш същото за него;
Второто предполага доброволност и незадължителност – може и да направиш, може и да не направиш – ако искаш!

Какво всъщност е отговорност? Синоними на думата са ангажимент, задължение. Отговорност е задължението да се грижиш за нещо/някого по най-добрия за него начин. Поемането на отговорност е всъщност даване на обещание, че ще направиш нещо така като се очаква от теб да го направиш.

Какво наричаме бягане от отговорност? Ето няколко варианта – вие ми кажете кой от тях е!
а) мъжа не дава никакви обещания (нито явни нито неявни) и съответно не ги изпълнява
б) мъжа не дава никакви явни обещания, по поведението му се усещат неявни обещания, но няма действия потвърждаващи това
в) мъжа дава явни и неявни обещания, но няма действия съответстващи на обещаното
г) мъжа дава обещания и ги изпълнява, но не в степента и по начина който се очаква
д) мъжа дава обещания и ги изпълнява, но не за толкова продължителен период колкото се очаква

За да отговорим най-точно на този въпрос обаче трябва да знаем и какво е отношението на жената към нейните отговорности. Ако отношението но мъжа и жената са различни – очевидно има разминаване в очакванията. Та следващия въпрос е: бягането от отговорност абсолютна величина ли е или е относителна (сравнена с тази на партньора)?

В крайна сметка ето ги въпросите ми синтезирани:
1. Какво разбирате под “бягане от отговорност”?
2. Има ли право един мъж да бяга от отговорност?
3. Кои са отговорностите от които може и от които не може да се бяга?

podtochka ''В'' е пражилното знацхение

Nikoga ne kazvai tova koeto mislish

A ti vsyshtnost pitash li neshto ili ne pitash?

1. Какво разбирате под “бягане от отговорност”?
Ще ти дам пример....Обожаваш цветя,страшно много искаш да имаш такива,но ...само ако можеха да се поливат сами,или някой друг да се грижи за тях.
2. Има ли право един мъж да бяга от отговорност?
Всеки има право да бяга от отговорност....друг е въпроса,че не е коректно
3. Кои са отговорностите от които може и от които не може да се бяга?
Няма отговорност,от която можеш да бягаш.
Това си е лично мое мнение.Аз никога не съм позволявала да се отнасят безотговорно към мен.

да кажа?

Никой няма право да бяга от отговорност.
Няма отговорности, от които може да се бяга. Те са, за да се изпълняват.

Бъдете високи!

Разбирам те напълно и до някъде съм съгласна с теб. Обикновено жените обвиняват в бягане от отговорност мъже, които така или иначе не са им дали повод да си мислят, че поемат някакви отговорности към тях. Понеже малко сложно се изразих - визирам твоите точки а) и б). В тези случаи смятам, че жените нямат никакво основание да искат проява на отговорност у мъжете.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Mnogo dobre kazano!!

Според мен бягането от отговорност е доста общо понятие и честно казано не разбирам защо често се оприличава като мъжко качество. Ако двама партньори са решили да бъдат такива не е трудно да се разбере кой какъв е и лесно да се уреди проблема с отговорността. За това тези неща трябва да са уточнени и проверени с времето преди да се поемат по-сериозни крачки от връзката.
Отговорността зависи и пред кого е, защото не можеш да избягаш от отговорност пред детето си, макар и да не си съгласен да живееш с другия му родител.
Често мъжете са обвинявани несправедливо в бягане от отговорност в следствие на това, че някои жени си мислят, че мъжът ще се "превъзпита" или ще ги заобича, ако му се подчинят напълно... Получава се нещо като оправдание пред околните за неуспеха на една връзка.
Пък и едва ли има човек, който да каже, че абсолютно винаги и за всички е бил 100% отговорен. Въпроса е вече степента на отговорност и последствията, които отнасяш ти и заинтересованите при неспазването й...

Да дариш живот - това е най-голямото щастие за една жена

Mалко като под-точка В) Mъжа дава явни и неявни (10000000)обещания, но действията съответстващи на обещаното са mиниmални.

TITLE: deepheartwoundmaker

Приятелю, ти говориш прекалено прецизно и на микрониво, поради което –необхватно. Забравяш, че едно обещание МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕИЗКАЗАНО, НО СЪЩЕВРЕМЕННО БЕЗСПОРНО и следователно ангажиращо: това са действията, поведението, но не конкретните дреболии, а самият акт на започването на връзката. Ако си влязъл в един магазин и си попитал “Имате ли батерии?”, след което не си купил и си излязъл – няма проблем. Но ако си прекарал 6 часа в разглеждане, мерене и консултации с продавачите и накрая просто си въздъхнал и казал “Окей, аз трябва да вървя” вече става малко по-друго. Да, ти нищо не си обещавал с думи или тънки намеци, но какво по-голямо обещание от това, че си 1.влязъл и 2.стоял 6 часа вътре? Да, ако купуваш автомобил е по-различно, защото…тра-ла-ла-ла-ла. Разбира се няма закон, който да те задължи да купиш, това си е твоя работа, приятелю. Това за едно тъпо, делово пазаруване, а какво да говорим за една емоционална връзка.

С две думи исках да ви попитам когато един мъж отказва да поема отговорности това счита ли се за "бягане от отговорност" както го разбират повечето хора в тази държава?

Когато ясно си заявил,че отказваш да поемеш дадена отговорност-не е бягане(това е личното ми мнение).Пак ще дам примера с цветята....Ако кажеш,че не искаш и не можеш да гледаш цветя,и все пак някой ти подари такива,логично и очаквано е ти да не го гледаш.
Дано този пример да е ясен.

заинтригува ме, исках да добажя вчера още нещо по темата ама се замотах, та гледам, че си ме изпреварил отчасти.

Аз виждам (изживявам) още една ситуация подобна на т. Г.

Значи мъжът предугажда и прави всичко за мен (и обратно), пълна хармония, се стреми да е с мен непрекъснато (разбирай- прави жертви). Обаче не обещава нищо. За 9 месеца, откакто се запознахме, не ми е казал една хубава дума (и аз си мълча). Ама в момента, в който си помисля: "идиот такъв, защо поне не кажеш че ме харесваш, не става дума дори за любовно признание.." Тои ще дойде, примерно, ще ме прегърне, погледне с премрежени очи, целуне по челото, въобще направи нещо много мило и аз пак си мисля, че може би съм параноичка и думите нямат значение... нали всичко друго е перфектно...Да обаче аз не се чувствам обвързана с него по никакъв начин и обратно. А ми се иска... Поставих въпроса: Какво съм ти аз сега- приятелка, любовница или любима (гадже)? Отговорът беше много уклончив, накратко, ако било толкова важно за мен, то съм била гадже...След което той е още по-внимателен, но друго не се промени, съотвтно 2 семдици по-късно му казах, че искам да си дам шанс да срещна някой дето ще ми даде всичко. Той е много нещастен, но пак нищо не се променя.

Та:
1. Какво разбирате под “бягане от отговорност”?
Ей това е за мен случай на бягане от отговорност, който е още по- страшен от другите, понеже принципно няма нищо за което да се оплачеш.

2. Има ли право един мъж да бяга от отговорност?
Има, всеки има право, колкото мъжа, толкова и жената. Въпросът е да се признае, че не искаш да поемеш отговорност, пък другият да си мисли, дали може да живее така.

3. Кои са отговорностите от които може и от които не може да се бяга?
От всяка отговорност може да се бяга, на всеки се е случва по различни поводи. Въпросът е, доколко това е коректно.

Та ти какво мислиш, типичен случай на "батерии", а останалите?

Добре, какъв процент от жените според вас биха казали "той бяга от отговорности" при положение, че ясно им показваш че не желаеш да се ангажираш с разни неща?

Зависи от обещанията, зависи и от това как ги дава - доброволно, или е принуден да ги дава или пък си раздава обещания по дифолт.

Повтарям се:
“Забравяш, че едно обещание МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕИЗКАЗАНО, НО СЪЩЕВРЕМЕННО БЕЗСПОРНО и следователно ангажиращо: това са действията, поведението, но не конкретните дреболии, а самият акт на започването на връзката. “
“ти нищо не си обещавал с думи или тънки намеци, но какво по-голямо обещание от това, че си 1.влязъл и 2.стоял 6 часа вътре? “

Затворник към съдията: “аз никога не съм обещавал, че ще върна парите на банката, която обрах.”

Разбира се, ако е казал изрично в прав текст - това е друго. Увъртанията, двусмислиците, и мълчанието е друго.

Как им го показваш ясно? Казваш ли го или го оставяш на подразбиране?Второто не е много ясно.

Не приемам "негласното обещание" за вид обещание.Ако спя с някой,не означава автоматично,че ще му родя дете.Да си ги нямаме такива Иначе къде остава удоволствието от липсата на ангажименти ?!