Имам въпрос

Та въпроса ми е провокиран от темите, които напоследък направо заливат клуба. Преди малко започнах да пиша това като отговор на една от темите, но след това се отказах......понеже се усетих че говоря /или по скоро питам/ в множествено число и реших, че ще е по-добре /и по-честно/ да го напиша в отделна темаНо да си дойда на въпроса :
Защо постоянно почти всички тук се опитвате да се изкарате едва ли не мъченици само защото сте обичали!?
На моменти като ви чета имам чувството, че направо обожавате да страдате.....честно ви казвам имам усещането, че ви доставя някакво странно удоволствие това да се изживявате като жертви, като наранени, като изоставени......какъв е тоя мазохизъм от ваша страна не мога да разбера. Все едно се задължавате сами сабе си да страдате само и само да покажете и докажете /чудя се на кого обаче - на себе си или на някой друг/ колко много сте обичали и колко много сте дали от себе си и как никога няма да спрете да обичате, защото това което сте имали е било "перфектната любов".....онази "вечната любов" /нали така и се казваше/, която цял живот ви преследва и едва ли не всички трябва да страдат заедно с вас, защото вие никога няма да се отърсите от нея.....абе направо обречени се изкарвате.
Четейки тук излиза, че този който може да забрави и да продължи напред всъщност не е обичал......абе направо яко се обърках.....ако някой ми обясни защо трябва да се страда и да се говори толкова, за да се покаже че си обичал ще съм му много благодарна

_____________

Veritas odium parit.
_______________

Добре питаш. Аз поне си обяснявам цялата тая ситуация с пренасищане. Постоянно имат някой до себе си.
И явно хич не оценяват това, което са имали и това което са давали - обич.
Липсва едно основно нещо при такива хора - самота. Такава, която да не е по тяхно желание и която да им покаже кое е далеч по-лошото (а то определено не е това, от което се вайкат - че са обичали и са били обичани, както каза ти).

Човек сам избира дали да бъде жертва или войн! Това е проста схема за привличане на внимание и съчувствие, с единствена цел контрол върху обекта, който ги проявява Ако ви е сложно: "Хайде, да стане на мойто, щото съм толкова слаб и нещастен, че това ще ми е едничка радост! Ще го направиш ли за мен?!", а в конкретния случай за темите: "Успокойте ме и ми кажете, че съм постъпил правилно, защото толкова много ме болииии"

The big wheel keeps on turning...

Малко са хората които познамат САМОТАТА, Бобби!
И колкото по-малко, толкова по-добре!


И явно хич не оценяват това, което са имали и това което са давали - обич

Напротив, по-скоро надценяват това което са имали и донякъде може би ги е яд за това което са давали.


Hala Madrid!

Всеки си има гледна точка.
Колкото по-малко казваш, толкова по-добре - е това е неизпълнимо. Вярвай ми.

Абсолютно съгласна съм теб! има ли и тук медалчета?

..... Живота е хууубав ..... слънчеви усмивки!.....

Хм....възможно е и да си прав за пренасищането....На мен по-скоро ми се струва че се опитват да покажат колко са "силни" като постоянно вадят на показ така нареченото си "страдание".....обаче в това не виждам никаква сила от тяхна страна. У "страдащият", който постоянно показва страданието си няма никаква сила......имам чувството, че тук нещата са обърнатиНякак си се приема, че този който страда е силен, а този който не страда /или по-скоро не го показва/ не е......просто ми изглежда смахнато и се зачудихАбе нещо май много задълбах
Колкото до самотата.....едно е да си сам, а съвсем друго самотен.....обаче тук масово има хора, които се показват колко са самотни и отказват да приемат, че просто са сами, а не самотни.....ей това ми е интересно - защо насила сами се карат да се чувстват зле

_____________

Veritas odium parit.
_______________

А сега ако ми и обясниш защо му е на някой да привлича съчувствие направо цена няма да имаш
Понеже аз точно това се опитвам да проумея - защо искат съчувствие и защо им харесва да го получават

_____________

Veritas odium parit.
_______________

Добре, че очакванията ми да има само абсолютно несъгласни с мен не се оправдахаЩях да си помисля, че аз имам някакъв проблем
Къде? Тук ли?

_____________

Veritas odium parit.
_______________

ммммм.... горкичкото момченце... това наранено сърце, как да не поискаш да му вдъхнеш вяра в живота и в любовта...

И това действа дори на подсъзнателно ниво! без да искаш го правиш, без да искаш ти отговарят... само че основно съзнателно напоследък!

те тка Минке...

..... Живота е хууубав ..... слънчеви усмивки!.....

ама че си майсторка... от теб се научих да правя анкети, че чак на едро друго място проплакаха :)))))))))))))))))))

..... Живота е хууубав ..... слънчеви усмивки!.....

Ами права си сигурно на някой им се иска да му вдъхнат "вяра и надежда в любовта", но и тях не ги разбирам
Нещо май много неща ми се събраха, които не ги разбирам.
Аз на подсъзнателно ниво май изпитвам непреодолимото желание да избягам колкото се може по-бързо от един такъв мъжМисълта, че има нужда от съжаление и съчувствие май ме ужасява.

А на това "те тка Минке..." му се чудя вече пета минута и още не мога да си го преведаАко ми удариш един бърз превод ще съм ти благодарна

_____________

Veritas odium parit.
_______________

Ще го обясна от мойта гледна точка...Не мисля че се оплакват...не мисля че искат да бъдат съжалявани....предстви си че просто искат да го споделят...има много чувствителни хора който не умеят да крият разочорованията си прекалено дълго време в себе си....това е голяма тежест...не всеки който говори за нещастието си иска съвет...има и такива който се нуждаят да го споделят....и тези хора който го правят са влюбени...обичащи...а когато човек обича не прави равносметка дали предишната връзка е била по-силна-дали е обичал повече!няма една любов...но всяка се преживява тежко!...този който обича в момента е истински....а когато любовта му е съпроводена от болка и мъка тогава е още по-мъчително...та нали за това го има този клуб...за да споделяме един на друг радостите и мъките от преживяното...разбира се че ще станем след като сме паднали,но на някой ще му е нужно повече време за да го направи...Не ги вини...Любовта е много сладка....но и доста горчива....Според мен е така...ако греша поправиме....

Не можеш да имаш всичко.Къде ще го сложиш?

Няма какво да реватАнкетите са полезно нещо
А иначе за медалчето.....намираш си от някъде едно медалче или каквото там си искаш /например от предното ти мнение/ натискаш с десен бутон в/у него, отиваш на Properties, копираш му URL-то /на медалчето е [линк] / и го слагаш м/у [image][/image] и това е

_____________

Veritas odium parit.
_______________

Ами виж...аз не ги виня.....нито ги обвинявам за това, че ги боли
За споделянето си права....олеква когато споделиш това, което те мъчи......и това го разбирам. Всеки има такива моменти и едва ли аз правя изключение....и аз съм искала да си кажа какво ми е и съм го правилаНо работата е там, че те не просто споделят за да си свалят някаква "тежест" както каза ти......някак си дори когато свалят "тежеста" си отново след това си я взимат и продължават да се жалват колко са нещастниВсе едно си не искат да я загубят......мен това меко казано ме озадачава.....защо отказват да продължат напред.....на мен ми се струва неестествено постоянно да се връщаш към някаква си там болка, вместо да я оставиш да отшуми и да се зарадваш и на това, че все пак е успяло да те заболи от нещо

_____________

Veritas odium parit.
_______________

Да разбирам какво имаш впредвид...ми значи явно има и по-слаби хора,които не вярват че ще се оправят...не знам..точно как е...аз също съм в доста деликатно положение сега...изживявам нещо което беше силно,но в никакъв случай не искам съжаление ...и други от сорта...всеки се бори с тези неща както може...и тяхно право е да се измъчват колкото си искат ..докато не им писне и не обърнат страницата...а в някой случаи това е малко по-трудно...Темата ти е добра...има хора а може би и аз в това число,които трябва да обърнем внимание на самите нас...Но всеки си има и лоши дни..в които е слаб и си мисли че няма да се пребори ...и не само с любовта ..със всичко е така...Но въпреки препятствията които срещам и аз и ти и другите ...мисля че трябва да сме оптимисти...макар че в кофти момент не ти е до оптимизъм...При всеки е различно!

Не можеш да имаш всичко.Къде ще го сложиш?

Ми и аз съм го казвал много пъти да правят разлика кога са сами и кога самотни. Жалкото е, че не правят разликата. Трябва да го изживеят, за да знаят.

mdaaa:)
brawos
radwam se kat te cheta
stoto e mnogo verno, aman ot machenici i stradalci
evalllla:)

let my soul fly free

Znaesh li - moje bi zashtoto, ako si obichal naistina s cqloto si syrce i doide kraqt.... iskash da vyrnesh vremeto, dori i samo za chas vsichko da bude kakto predi. Zashtoto, kogato se razdelish s nqkoi, koito si obichal pone po 100 pyti ti se iska da mu se obadish, postoqnno si proverqverqvsh mail-a za vseki pyt s nadejdata che toi moje bi ti e napisal neshto.......... A kogato ostanesh vecher sama e nai-kofti - zashtoto ti lipsva adski mnogo.........
Kogato go izjivee6 shte kajesh, no i tzai ludost minava. I kogato mine pitash priqtelite si "Zashto se tormozish - kak moje?"........ do sledvashtiq pyt

Ами ето.....точно за това говоря
Kogato go izjivee6 shte kajesh - понеже аз отричам така наречено "страдание" ти приемаш, че аз никога никого не съм обичала и губилаИ какво излиза.....че всичко трябва да е шумно, показно, по възможност и да се реве, трябва човек да се тръшка, да се жалва, да ближе несъществуващи рани.....абе по всякакъв начин да показва колко мнооооого го боли......все едно само той е обичал и само той се е разделял. И ако са спазени всички тези процедури отреща го потупват по рамото и му казват - "Браво! Ти си обичал"......а ако "случайно" е пропуснал момента с изпълняването на тоя ритуал обявавят връзката която е имал за "Нищо особено...това не е била любов". Ей това е жалкото в цялата работа

_____________

Veritas odium parit.
_______________