ООД :)

В къщи имам Таласъм
в гардероба той живее,
всяка вечер е навън,
щом Звездата му изгрее.
И затворя ли очите
той се шмугва в мен самата,
знам че страх го самичък
да живее в тъмнината.
И започва непослушен
да разхвърля и разбърква
с мойте сънища бълнува
и все думите обърква.
В къщи имам Таласъм
в гардероба той живее,
всяка вечер е купон
щом Луната се засмее.

Aз пък имам си хлебарка,
тя със мене се гъбарка,
гоня я с бутилка Райд,
тя ми вика: "Искам "Спрайд""
таз нахалница страхотна
аз ще взема да я кротна,
забравям всяко възпитание,
ще я бухна с чехъла за назидание...

И моето се получи в стил домашно-вредителска лирика:

Вкъщи имам си мишок
малък, сив и синеок
пакостлив, крадлив хитруш
зърна ли го, мигом в дупчицата-муш
и надзърта лекичко от там
подигравателно цвърти:"За теб е срам
не можеш ти с мъниче да се справиш
май трябва котарак да си набавиш,
за да се забавлявам аз добре
нека да е хитър като мен поне."
Вкъщи имам си мишок
малък, сив и синеок
на воля весели се и играе,
за опасностите той нехае...

*Si vis amari, ama*

Айде, Убичайте сa...

Вземи си куче... да държи гардероба под око вместо теб

Малко сме... изчезващ вид сме,
но още ни има

много добри стихове - само за preen peace
ето и мойте:
гледам лази по стената,
рава ми душата,
ето в следващия миг
аз се нося в полет див
и със чехъл във ръката
я проектирам на стената


P.S.не питайте тапетите ми на какво приличат, само...


Кат не щеш мира, на ти секира!

Аз вкъщи имам си мушички,
топуркат весело с терлички.
Живеят там и шест калинки,
пристъпват с мохерни топлинки.
А палавите ми стоножки
проскърцват с лъскави галошки.
Бълхичките с дечица малки
подскачат с плетени сандалки.
Комарчета на ескадрили
летят със бели еспадрили.
Пчелички с мъхести ботушки
опрашват нежни теменужки.
А ето пъргави мравучки
вървят в редица по папучки.
Осички златни на компота
накацали са с нови боти.
Щурчета седем със цигулки
си музицират по цървулки.
А папатачки с гуминетки
говорят за мъже и плетки.
Снага извива гимнастичка -
една гъсеничка по цвички.
Тук скакалчета правят гонки -
препускат те по маратонки.
А онова там май е въшка п..а,
обула кецове и тича.
Хлебарката на име Лъчка
си кърпи старите патъчки.
О, не! Аман от тез калинки!
Сега пък удрят крак в кубинки!
Съветва паяк: "Спайдър, сине!
Свали ги тези мокасини,
я виж жена ти Тарантула
какви кокили е обула!"

Така е в нас - инсекти бол.
Но казвам: "Стига! Мухозол!"
Ще ги изтребя аз до крак
/за туй не липсва ми мерак/!
И то със кеф и със ищах!
Но от гадинки ме е страх...

-Кажете господин Математик
Колко станаха звездите
-Че знам ли, още ги броя
а някои от тях са скрити
зад облак звезден прах или мъглявина
-И вии мъгляво отговаряте
-Аз нямам никаква вина
аз само ги броя забравяте
-Добре де, колко станаха до тук?

/Из офисните хроники/


"Помощ това е хлебарка!
Не ми мърдай жално с антенки
вече си офисна шарка..."

Малко сме... изчезващ вид сме,
но още ни има