Съвестта

От дума на дума в едни други селения, демек клубове, стигнах до въпроса със съвестта.
Съвестта, която е предпазната клапа, изпускаща парата, като много бели сътворим. Така да се каже-божията милост.
Само дето ние от толкова идеи за равенство, свобода, свободия, всичко е добро и няма зло, някак успяваме да минем по тънката лайсна и да заобиколим всички закони на битието и съответствието-справедливост, строгост и доброта ли беше казал Ануел.
Злото може и да е нееволюирало добро, обаче...как еволюира то? Чрез трансформация. А какво е трансформацията-катарзис. И при тоя катарзис май основна роля играе съвестта. Но пък е толкова мъчителна и неприятна и болезнена...
Изобщо започвам да разбирам църквата с нейните изповеди. Да си признаеш греха и да се покаеш...от 2-3 седмици си го мисля това с изповедта и колко все пак на място действа тази църква, която доскоро си плюех на воля като тежка структура, остарели норми и тъп морал.
Значи да се пречистиш според техните думи си е да се пречистиш и според нашите. Само дето те са хванали верния път-осъзнаване на греха и покаяние.
А ние вместо това медитираме и обичаме...

Та-що е съвест-яде ли се, пие ли се, откъде идва-от душата, ума, сърцето...аз се опитах да определя източника на съвестта и май установих, че той не е в мен...

диви ягоди цветя и мирис на трева

Интересна тема отваряш.
Какво всъщност е съвестта?!?
Нужно ли е да знаем какво точно представлява? Важното е да можем да я "чуваме" и да се вслушваме в нея.
Очаквам бурен разговор и на темата:окултизъм или църква.

Аз пък не очаквам никакъв разговор - честно да ти кажа...
Окултистите изобщо не кълват на тема съвест, чест, доблест, достойнство, морал, етика....кълват само на любов и свобода.
И аз не разбирам що така тия теми са им безинтересни, ама...
А каква връзка има спорът окултизъм-църква с настоящата тема?
Аз само пиша какво съм усетила и мислила напоследък. И у църквата има нещо окултно...
Ако хората умееха да се изповядват и покайват, щяха да са много напред.
Всъщност дали пък западното общество не е дръпнало именно поради тая причина-създадени условия за пречистване?

Хмммм....това си е направо за нова тема.

диви ягоди цветя и мирис на трева

И преди съм писал за значението на църквата и религиите.

Уж сме по-умни по-надарени,на по-висш етап от еволюцията,а постоянно има търканици и раздори.Да не говоим,че има въпроси,задавани от как свят светува,а отговори няма и до днес.
Нито една наука не е спомогнала хората да се разбират помежду си,докато религията(като се абстрахираме от хора които я компроментират с неадекватно поведение) се занимава именно с това-да изглади всички противоречия и да даде една обща и приемлива картина на света в който живеем.Има и философия,но тя не храни душата!
Погледни колко философски течения има и всяка от тях претендират да е последна инстанция.Основното за тях е да гледа и разглежда на света от своя,а не от всеобща гледна точка,нито урежда отношенията на хората.

Доскоро Кали

-MЕMENTO MORI-

Съвестта, може и да е от Вътрешният ни глас.

Днес съм поетично настроена от сутринта и затова ти отговарям със стих, който намерих преди малко. Надявам се да ти хареса:

СЪВЕСТ

Кого да помоля за капчица обич?
Душата ми гърчи се, плаче и жадна трепери
и бавно троши се, когато съдбата я мъчи,
а тя безпощадна присмива се гневна и нишката къса
на моите дълги и ледени дни,
докато сама съм, не срещам утеха
и правото нямам да плача дори…
Аз моля нощта да се върне отново,
да скрия страстта си пред немия мрак,
но пак се събуждам и трябва да бъда
изпълнена с вяра, но Бога ми, как?!
Едничката светла надежда остава
на моята съвест душевния свят,
тя само крепи ме и сила ми дава,
да вярвам, че рай ще настъпи след ад!

Теодора Вълева, 1999

Да, ма него някак го усещам като част от себе си. Докато източникът на съвестта отива отвъд...
Аз похвалих ли се, че се оказа, че мога да виждам?
Вчера едно момче от магьосниците ми вика-бе ти сигурна ли си, че не можеш да виждаш, аз имам усета, че можеш, опитвала ли си?
И от дума на дума, та се оказа, че съм могла била, ма не съм го знаела и съм го потискала...
Брех, това Кали, бреййй....


Та - не иде тая съвест от телата ми или там от познатите и почувстваните ми части. Да не би примерно съвестта да се явява енергия, пращана лично от (соча с пръст нагоре) с цел прочистване...пък ние най-безотговорно да си запушваме канала и да си свиркаме...

диви ягоди цветя и мирис на трева

Стиховете са поредната цака, измислена, за да се избяга от директния сблъсък със съвестта...
И раят настъпва след ада, обаче само ако си го изработим. Ако си пишем стихове и се надяваме, че Исус примерно в това време ще ни износи кръста, докато ние стихоплетстваме-тц, не става...

Благодаря за стиха...

Седим и мечтаем
в компютърни дебри
за принцове бели на бели коне;
летим ил ридаем,
пишем и знаем,
пушим, нехаем;
виртуално живеем, играем,
а времето властно тече ли тече...
накъде...

диви ягоди цветя и мирис на трева

Брех че хубав стих сътвори! Видя ли сега как те вдъхнови един стих за съвестта?!

Ето ти още един за компютри и писатели... и за напразното чакане компютъра да ти свърши работата :)))

Writer Waiting

Oh this shiny new computer -
There just isn't nothin' cuter.
It knows everything the world ever knew.
And with this great computer
I don’t need no writing tutor
‘Cause there ain’t a single thing that it can’t do.
It can sort and it can spell,
It can punctuate as well.
It can find and file and underline and type.
It can edit and select,
It can copy and correct,
So, I’ll have a whole book written by tonight
(just as soon as it can think of what to write.)

Falling Up
Shel Silverstein

Enjoy..d8a

Църквата има една порочна практика с това покайване и опрощаване.Те знаят, че някои мисли и действия са против това което им говори съвестта, но въпреки това ги вършат, а после ходят да искат опрощаване на греховете си.
Лука 23:34
А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят.
Ей там е проблемът - ние знаем!Знаем и нямаме никакво извинение.
Църквата се лута още в идеята за "добро и зло" , гони Сатаната, плаши хората с дявола, анатемосва, а поповете се опитват да се правят на божии наместници на земята и да опрощават грехове от Негово име.Тя още не може да разбере какво точно ни е казал Христос със: "Аз и Отец едно сме."
Църквата буксува на едно място повече от хиляда години и не е в час в момента.Не ми се говори за църква....Виж съвестта е нещо друго.

Само си мислех, че църквата знае какво прави, когато иска изповед и покаяние. То няма нужда от опрощение външно, щото самото покаяние пречиства и се явява т.н. опрощение.
Обаче казах ли ти, че окултистите не кълват на тема съвест и подобни...интересн никакъв, те са над тези неща.

диви ягоди цветя и мирис на трева

Ей точно там е мястото на съвестта, преди да извършиш злодеянието.Съвестта със сигурност казва:"не го върши", ти обаче си казваш:"аз ще го свърша , а после ще се покая и ще ми бъде простено".
А поговорката: "Не слушай какво приказва попа, а гледай какво върши", чувала ли си я.
Църквата не знае какво прави, гледа си материалния интерес и толкова.

Нека да се върнем на съвестта.Кой ни говори все пак а?

Бе стига с тоя поп.
Там не е мястото на съвестта-преди деянието. Щото все някак можем да се озаптим и тогава наяве нищо не сме сторили, потрием си ръцете и тропнем хорце.
Номерът е след свършването-щото то вече съществува в реалността. Там никой не си признава обикновено. Всеки вади козове в своя защита колко адекватно е действал. И Ошо го казва-Не се защитавай...в Дара на Атша, превеждах го в Ошо едно време.
И Достоевски е писал Престъпление и наказание-ето ти страхотен пример за съвест.
Да си призная и мен съвсем доскоро не ме мъчеше съвестта-опитност, грешки на растежа-оправдания всякакви...а сега си диря едно по едно миналите деяния и си ги разглеждам. И знаеш ли защо го правя? Щото ако не го направя сама сега, докато още не са активирани, после бог ще намери начин да ми ги навре, където и както си иска.
Не че съм кой знае колко грешна-ехеее, има къде къде по-черни души от моята. Ама мен това не ме грее, те да си носят последствията, аз чистя...

диви ягоди цветя и мирис на трева

Точно там е мястото на съвестта, преди деянието, щото после - "подир дъжд качулка"
И Господ не е този , който ще те накаже.Той не наказва, ние сами се наказваме.

Подобен откъс бях пускала преди време в Ошо и някъде другаде, ма не помня тук ли...Съдбата като шанс от Торвалд Детлефсен
Направи ми голямо впечатление и го дръпнах от страницата на Лексо.

Грехът е цената на познанието. Тази неделима връзка между познание и грях твърде често се пропуска.

Ако всяка сутрин се събуждаме, за да започнем нов ден, то, от ед-на страна, този нов ден стои пред нас напълно девствен и от нашето решение зависи как ще го използваме и подре-дим, какво ще преживеем през него. От друга страна оба-че, той неизбежно се предопределя от онова, което сме вършили и изживели през предишните дни. Ако някой напоследък се е скарал с всички хора от обкръжението си или е направил големи дългове, ако е занемарил грижите за тяло-то или образованието на душата си, то това ще повлияе новия ден, макар че в него има на разположение всички възможности.

Нещо напълно различно се случва обаче при конфронта-цията със собствената кармична вина. Пациентът трябва да интегрира сянката си, той преживява себе си като дейс-тващо лице, причинило на други онова, от което самият непрекъснато се оплаква, че страда от няколко хиляди го-дини.

Стара истина е, че „само, което си изтласкал, те тласка". Именно неосъзнатото знание за вината навява страха от конфронтацията с нея. Ако успеем обаче да „пог-леднем в очите" ситуацията, в която сме се провинили, целият натиск върху нас изведнъж ще намалее. Преди той е съществувал, защото само наужким не сме знаели нищо.
Всичко, което човек съзнава, не може да има отрица-телни въздействия върху него. При терапията конфронта-цията с вината става абсолютно без всякакви оценки. Тя е само вглеждане в истината и съзнателно се интегрира като урок от миналото. Когато човек стъпка по стъпка въз-приема в съзнанието си напълно изтласканата си дотогава сянка, той става по-цялостен, по-пълноценен, по-здрав. Кон-фронтацията с вината не е натоварване с бреме, а отнемане на бреме. Ако самата конфронтация често пъти не е особено приятна, то след нея обаче Всички пациенти се чувстват необикновено свободни и облекчени. При боравенето с вината трябва да се избягват всякакви крайности. Изт-ласкването на вината и проектирането и върху други поболява, защото човек се отдалечава от действителността. Също толкова нездравословно е и да се претоварваш с ви-на и самообвинения, защото можеш да рухнеш под тежестта им. Човек трябва да се научи, че щом е човек, той е ви-новен, и това е цената за неговия учебен процес. Без греш-ки няма развитие. Затова и не съществува човек, който в миналото да не е бил натоварен с вина. Само който мине през мрака, ще стигне до светлината. Няма човек, който се пази от горещо, без някога да се е опарил.
В църковната традиция има едно много балансирано третиране на темата вина. Първо в съзнанието на вярва-щия се извиква идеята, че като човек той е грешен и е на-товарен с вина. И едва после му се казва, че чрез опроща-ване на греховете може да бъде разтоварен от бремето на тази вина.
Някои ще възразят, че принципът на милостта проти-воречи на суровия кармичен закон, според който всяка вина трябва да се изкупи. Но противоречието между карма и ми-лост е само привидно. Двата принципа се обединяват в сре-дата като всички полярности и в действителност взаимно се обуславят. Милост получава само онзи, който я е измо-лил. За да я измоли, човек трябва да признае вината си. Кар-ма обаче е законът, който се грижи човек някога да стиг-не толкова далече, че да разбере грешките и вината си. За-това милостта може да е ефективна само чрез кармата. Кармата цели познанието на човека, тя регулира дали той е готов за милостта.

диви ягоди цветя и мирис на трева

Точно пуснах откъс от Съдбата като шанс...
Работата е там, че ние все сме грешали, защото без грешки няма опитност и който не работи, той не греши...
От милиони години, откак съществуваме, сме натрупали много грехове и грешки. Номерът е да имаме смелостта да се изправим срещу тях, да се конфронтираме...За този писател не съм чувала да е сциентолог, обаче пише същото.

диви ягоди цветя и мирис на трева

Точно там е грешката на църквата, в този първи грях в който обвинява човека, когато е откъснал ябълката от Дървото на познанието.Това не е грях , това е дързост, щото те пропускат следващия момент, че "човекът стана като един от нас".Това е силният момент:"стана като един от нас" и това е на базата на този негов акт.
Що се отнася до тия понятия като "шанс" и "късмет" - те не съществуват.Няма нещо което да е случайно.Много ни е лесно да ги отдаваме някои неща на случайността.
Ей с това просене на милост не съм съгласен.Природата е безжалостна , Законът за кармата е неумолим.Колкото и да се молиш , не можеш да ги омилостивиш.Знанието е най-важно."Научи ни Господи", а след като знаеш и не вършиш необходимото - кармата си знае работата.

Чакай де. Що се захващаш за дреболии. Това е много ценен текст според мен, откъдето и да го погледнеш.
Първо грях като такъв няма-има опитности и голяма част от тях-грешни. И е естествено да са грешни, щото ако не бяха, нямаше да са опитности, а вече научено умение.
То е като малкото дете, което много пъти пада и става, докато се научи да ходи. Всяко падане е все едно грях. Но грях не е мръсна дума-тук съм съгласна с теб. Ошо му казва грешка. И с него съм съгласна...
Обаче има едно нещо, грешка-негрешка, трябва да си се изкупи. Не щото църквата е казала, а защото точно това са кармичните закони.
Значи само осъзнаване не помага, не отпушва каналите, трябва и покаяние-катарзис. Той чисти всъщност. Осъзнаването само разрежда напрежението и интензитета, но не прави основно почистване.

диви ягоди цветя и мирис на трева

Съвестта e... гласът на Духа.
Нищо повече, нищо по-малко.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Е значи какво? Аз не съм дух ли...щото на мен ми идва отвън.
Да не би да е не от моя си дух, ами от...[соча с пръст въпросително нагоре]?

диви ягоди цветя и мирис на трева