Моля помогнете!

Интересуват ме няколко въпроса:
1. Може ли магии да влияят на вярващ в Христа човек?
2. Какво мислите за психичните болести, обладаване от нечисти духове ли са или са нормални заболявания?
3.Хора с тежки психични заболявания и без здрав разсъдък могат ли да повярват в Христа и да се спасят?

Здравейте,
Позволявам си да отговоря първа само защото знам за статия точно по втория ви въпрос:
Психическата болест и обладаността от бесовете
[линк]

Поздрави!

Статията е много добра и отговаря на въпрос 2. За въпрос 1 нека цитирам стареца Паисий отново: "Магьосниците нямат власт и техните магии и демонични действия не могат да хващат християните. Те успяват само в случай на 1/ неискрена изповед и 2/ несправедливо отношение към другите. В този случай те /тия грехове?/ дават власт на дявола да действа".
Доколко това мнение на един голям аскет и "богослов на действието" е пълно и изцяло вярно - не мога да съдя.
За въпрос 3 - трудно ми е да намеря светоотечески отговор, но душевно болният с двойна ориентация /шизофреник/ спокойно може да вярва в Христа, да се изповядва и причащава и в същото време да страда от тежка налудност, че примерно съседът му въздейства чрез биотокове. Той просто ще бъде подложен на още по-тежка душевна борба. Болният с депресия жвиее по-трудно от "нормалните", душевната му борба в едни отношения е по-тежка /униние, отчаяние, мисли за самоубийство/, макар в други да може да се окаже по-лека.

Passio Christi, conforta me!

Spored protesanskite razbiraniya osnovna prichina za psihogennite razstroystva e idolopoklonichestvoto. Mislya si, che osobeno za Balgaria, kadeto spored Herodotos zhiveyat bogovete tova e osobeno aktualno. Osobeno kato se ima predvid, che samo v drevnograckata mitologiya te sa okolo 2800.
Tova sa harizmatichni lichnosti, koito drugite lesno mogat da tragnat da obozhestvyavat, koeto v mnogo sluchai se okazva pagubno i mozhe da dovede choveka do psihiatrichnite otdeleniya i neizbezhnoto mu invalidizirane.
Kato student po medicina moga da kazha, che v badeshte tova nyama da se dopuska, zashtoto tezi otdeleniya vse poveche i poveche shte se zakrivat i psihiatrite shte rabotyat kam socialnite sluzhbi.
Kolkoto do endogennite zabolyavaniya, kato shizo-virus syndroma naprimer, kakto e aktualnoto ime na shizofreniyata, za tyah problemat shte bade da se prosledi zabolyavaneto v semeystvoto i da se vzemat merki predi razvitieto mu.
Gospod podava raka na Balgaria! Otgovornostta da ya poemem e nasha, bratya i sestri, pravoslavni otci!

Мнението за магията на стареца Паисий споделям напълно, аз и преди съм писал по въпроса.
Колкото до психичните заболявания, светите отци, особено бесребрениците, са обяснявали всяка болест -психична или оматична - с греха и действието на дявола. Именно затова, те са лекували ,преди всичко ,с молитва и призоваване на името Божие, но са използвали и достъпните на тяхно време лекарства. Съчетаването на едното с другото е именно оптималният начин на лечение.
лекарствата са саъщо така, дар от Бога за облекчаване на страданията и затова тяхното ползване е в пълно съгласие с нормите на вярата.
Това вав жи и за душевните , и з а телесните болести.

"Spored protesanskite razbiraniya osnovna prichina za psihogennite razstroystva e idolopoklonichestvoto"...

Не знам дали сама съм си го измислила или някога съм била повлияна от нещо четено, но у мен има някакво вътрешно убеждение, че именно идолопоклонството води до псих. разстройства. Значи не кой да е грях, а именно по отношение на 1. Божа заповед
"Аз съм Иеова твоят Бог.... Да нямаш други богове освен Мене."

Така омагьосването си представям като резултат от някакво убеждение, че не Бог, а външна сила/магия/"душа-близнак" ръководи живота ти. Не че си омагьосан, а че си се самоомагьосал като си приел това за възможно.

Юнг пише в автобиографията си, че преди да избере специалност, при първото му посещение в тогавашните лудници (преди психиатрията да се оформи като наука), му направило впечатление, че почти всички болни били атеисти. Атеизмът не е ли също чисто идолопоклонство, чрез отричане на Бог?

Не знаех, че има вирус на шизофренията, и че протестантското обяснение било идолопоклонничеството.
Но виждате ли някакво зърно истина в моите представи?

А също, каква е разликата между душевна или духовна болест? Депресия контра раздвоение на личността? А състоянието на хипноза? Какво ще кажат богословите и лекарите за това?
Поздрави!

Душевна болест е друго название на психичната болест (психе означава душа). Духовна болест е по-скоро дума с преносно зачение - явление в духовния живот на обществотно или отделния човек, което е вредно за неговия духовен мир и за спасението му (напр. сектите).

А слепороденият? Кой е съгрешил, той или родителите му? - Знаем, какво отговори Спасителят.
Разбира се, чрез греха в живота на човека са навлезли болестите, страданията и накрай - смъртта. Косъм от главата на човека не пада без волята Божия.
Животните също боледуват, при това понякога от същите телесни болести.
Пиша това в смисъл, че не винаги болестта е последица от личен грях. Тя може да е дар от Бога, който възпира човека от грях.

Multi consurgunt adversus me...

Тогава не разбирам точно какво значи това:
"И най-накрая, Православната Църква учи, че между телесното здраве (включително здравото психическо състояние) и духовното здраве има определена връзка. Физическата болест наистина може да оказва влияние на духовния живот. И духовната болест може на свой ред да влияе на тялото. Като знаем това, прекалено опростенческо (и подвеждащо) е да твърдим, че всички белези на душевна или духовна болест са резултат на демонична обладаност или че физическата или умствена болест не произвежда съответен недостиг в духовния живот, въздействувайки върху цялостната личност. "
(завършека на статията [линк]

Поздрави!

За шизо-вируса нещата са малко преувеличени Теорията, че вътреутробното преболедуване от вирусни инфекции води до нарушение в програмираната клетъчна смърт и оставането на погрешно свързани невронни мрежи е привлекателна, наистина шизофренно болни /бъдещи/ се раждат повече около зимата, когато и вирусните инфекции са по-чести. Но трябва да се има предвид, че и самата шизофрения се дели горе-долу на 2 подтипа - един с мозъчна атрофия и преобладаване на негативните симптоми /дезинтеграция на личността, отпадане на волята, афектите и пр/ и другия - с нормален мозък на ЯМР и преобладаващи позитивни прояви /халюцинации, налудности и пр/. първият тип не се поддава особено на лечение, вторият се поддава и пр. Не са толкова прости нещата.

Тъй или иначе, в статията хубаво е подчертана биохимичната зависимост. Мозъкът е цигулката, душата е цигуларят. Ако разстроим цигулката, мелодията няма да излезе, ако дадем на човека малко ЛСД, развива се делир. Ако му даваме постоянно амфетамини, може да развие мания или шизофреноподобна картина. При тумори - особено на десния слепоочен дял - също може да имаме такава психоза.
Да не говорим за травмените промени на личността, за съдовите деменции и склеротичната промяна на личността и пр.

Да пази Бог, това са едни от най-трагичните картини в медицината. И телесно осакатеният човек е трагедия, но и общуването с психично болен е нещо много тягостно и може да предизвика съблазън и съмнения


Но - аз пак си държа на своето - малко смело е да обвиняваме личната греховност за всяка болест, още повече пък да я свързваме с определени видове болести. Не са малко примерите, че болестта може и да е пряко наказание за нещо - младежа, когото го боляла ръката и отишъл при св. Амвросий Оптински, а той му се скарал - ще те боли! Защо посегна да удариш майка си!
Но не са малко и примерите, когато болестта е дар. Авва Висарион, който с молитва изцелявал всякакви болести, сам бил болен от воднянка, тъй че не можел да излезе от килията си и вместо стол братята му направили нещо като пейка или одър. И той не се помолил за самия себе си, а благодарял, че тази тягост му пречи да изпада в греховни помисли...

Multi consurgunt adversus me...

"не винаги болестта е последица от личен грях. Тя може да е дар от Бога, който възпира човека от грях"
Да.
Старозаветните са вярвали, че чрез молебен за прегрешилите покойници (идолопоклонниците-войници), могат да измият колективен грях.
Без да излизаме много от темата, какво мислите за наследствените болести по принцип, най-общо? Дали те не са резултат само на психическа предразположеност (чрез възпитанието, личния пример), при положение че няма конкретни физ. увреждания или предразположения по рождение? Напр. при диабета или депресиите.

Shizo-virus syndromat e ovladyem v parvite 5 godini ot razvitieto mu, kolega.
Ako v tozi nachalen period se dava profesionalna pomosht v izvanbolnichni usloviya prognozata e mnogo dobra. V protiven sluchay nastapvat spomenatite ot Vas strukturni promeni v mozaka i problemat za pravilnoto socialno funkcionirane ostava otkrit.
Tazhno, no vyarno...
S mirom!

Е точно при диабета и депресията има наследствено предразположение /което, естествено, не е абсолютно/. Същото е и при шизофренията - изследвания на еднояйчни близнаци, разделени чрез осиновяване доказват тия неща. При абсолютно еднакъв генетичен материал за някои болести няма по-висока заболевамост у еднояйчните, отколкото в общата популация или в двуяйчни. За други - има.
Удивителен е процесът на програмирана клетъчна смърт...Щастливи са онези, които след телесната смърт се раждат за блажен живот, и уви на такива като мене, които ще отидат от тъма в тъма, Господи, помилуй!

Multi consurgunt adversus me...

Линк?!

Multi consurgunt adversus me...

Informaciyata e tolkova nova, che ya nyama i v I-net!!!

<"и уви на такива като мене, които ще отидат от тъма в тъма".>
--------------------------------------------------------------------------------------


На "100 %" ли си убеден в това. Нямаш ли все пак някаква надежда, скрита нейде дълбоко в сърцето ти, че може и да не е точно така. Нали спасението на човеците не е в нашите ръце, а в Божиите. Ако изгубим надеждата да се уповаваме на тази истина, то тогава кой наистина ще ни помогне.

Не е ли удивително как за някои тази "убеденост" може да се превърне в масова "психоза".
Истина е, че по-вечето заслужаваме напълно справедливо да отидем в Ада за вечни времена. Но истина е също, че не е в нашата компетенция да определяме участта на самите себе си. В нашата компетенция е да се стремим да не грешим или да се каем за греховете си, и да се надяваме на Божието милосърдие, което няма граници. Затова Нека бъде Божията воля. Амин.


". . . учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?
А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно. "

Ако нямах поне малко надежда, вече да съм отишъл в тъмата...Кой би търпял неправдите на силния и пр и пр - да не преписвам сега монолога на Хамлет.

Multi consurgunt adversus me...

Много талантлив наш музикант имаше чудесна кариера в България. След като се ожени и заживя извън БГ, не успя изобщо да се реализира като елитен музикант. Не че беше единичен случай, но при него чувството, че несправедливо не ценят таланта му беше много ярко изразено. Все говореше за старите си (и заслужени) постижения, не можа да се примири, имаше много бунтовни изблици. През последните години получи на няколко пъти кризи и беше на интензивно лечение.
Може ли това да бъде наречено идолопоклонство (преклонение пред собствените си дарби?) и (като такова) да е причина за психичните му разстройства?
Поздрави!


Любовта ще оправдае вярата ми.
Вярата ще ме спаси.

Имам подобен случай в семейството. Емигрант който не можа да се реализира и "легна на стари лаври" - това си е чиста самозащита поради силното развитие на комлекс за малоценност.
Съвсем нормално ми се вижда шокът (особено в еднь по напреднала възраст, когато си с пълното съсзнание какво значи времето да тече и шансовете за реализация намаляват) да се обърне в нещо като "нарцисизъм".
Няма нищо лошо да уважаваме талантите си и да не се подценяваме.
Но е много неприятно да си продавал по 5 картини на месец, да са били пълни вестницита с добри критики за теб, да си бил ласкан (заслужено) и после ...пуф! Ставаш Господин никой в чужда държава...(моят случай)

Валя, при артистите е много болезнено. Те са "друг вид" хора с много по изострена чувствителност. Ужасно наранеми са когато талантът им (когато е доказно наличен такъв) не се оценява. Могат да изпаднат в кризи, депресии, и т.н. - в моя случай е алкохолизъм.
Почти всичките ми приятели в България са хора на изкуството - за съжаление много от тях по една или друга причина опитаха на вън, но почти никой не се реализира, а имаха всички данни...Наистина питам се защо?

Всъщност това е много интересна тема! В случая той е болен Бог! Той е идолът - иструмента който съдържа таланта. Само че не се самообожествил, а е имал реални поклонници.
Итересно ми какво ще кажат останалите по въпроса.

Да, интересно е.
Алкохолизмът е според мен резултат на безпомощност, невъзможност, но и нежелание да се приспособиш, да приемеш, може би и на чувство за малоценност- и оттам "какво от това, нищо няма смисъл..."

Но да изгубиш разсъдъка си е може би по-различно, гордостта си остава на преден план. Без комплекс за малоценност. Напротив. Мислиш само за "твоя" талант, забравил че всичко е от Бога дар.

А и като спреш да свириш/рисуваш и талантът избледнява (и отново затворен кръг - безпомощност, тотална пасивизация, и винаги другите виновни).
Поздрави!


Любовта ще оправдае вярата ми.
Вярата ще ме спаси.