На раздяла

Високо горе облаците плачат
раздира се сърцето им в ужасен гръм;
от болка стенат, жално се извиват
и руква от небето силен дъжд...

Разкъсва се сърцето ми на хиляди парчета
във вените потича гореща черна жлъч;
и ето пак разпадам се, угасвам безутешно,
превръщам се във пепел, превръщам се във сън.

А после пак възкръсвам. И болката е жива.
Дълбае в мен жестоки тунели от тъга.
Как тежка е раздялата, когато си обичал,
когато дал си някому от своята душа.

Светъл е вятърът, а тревата е синя...