Ако ..

всичко е толкова просто
ако всичко е само за ден
ще изтичам след теб, ще докосна
твоите устни със шепот смутен.

Ако всичко е весела песен
и целувка в единствена нощ -
ще изрежа на стария кестен
твойто име със сребърен нож.

Ако всичко е тиха магия
и поток от коли те смути -
светофара с ръце ще закрия
за да минеш царствено ти...

Г. Константинов

Жесток е Г. Константинов... Просто жесток. И не само с това...

Acropolis adieu

Трябва наистина да си признаем с тъга: Хубавите голи жени никога не съвпадат С хубавите облечени.
Разбира се, че има изключения.
Да вземем моята жена.
И вашата също.
И ако вие сте написали тези редове, макар да не вярвам, то вие лъжете, както аз дишам.


P.S. Не съм го писал аз това, аз съм само лъжец

Хехе Рад!
Това за жените може е верно. Според мен разликата между голата и облечената жена е само във въбражението ни. Като видя очите й, всичко става просто и ясно. Тя е! Чета през тях като през увеличително стъкло закодираните дълбоко в душата и сигнали!
Да, Тя е!
Тих

Колко мъдро
обясняваш любовта!...
А край теб
пространството е пусто...
Чувството
обърква мисълта.
Мисълта смирява всяко чувство.

Ето още малко Г. Константинов

Понякога въздъхвам уморен -
веднъж да мине този тежък ден!...

Веднъж да мине този месец само
и да погледна болката през рамо.

Да мине бързо този летен дъжд.
И зимата да свърши изведнъж...

Докато си река със глас изстинал:
Я гледай!
И животът ми преминал!

***

От чувства мигновени
разплакана си пак...
Не бързай ти към мене
със самолет, със влак -
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш -
тръгни към мене пеш.

Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люляк,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други -
от мене по-добри.

И ако побеждава
мечтата твойта плът;
и ако не забравиш
целта на своя път -
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен



ТЪПА ГРЕШКА

Не биваше да остарявам.
Минах се.
Допуснах тъпа грешка.
Сега съм
побеляващ дебютант
в безсмислена пиеса,
вярващ атеист,
самотен Дон Жуан,
накуцващ кон, потърсил
паша сред пустинята.

Не биваше да остарявам.
Минах се.
Сега живея
в глух и тъмен вакуум,
размесил прашни спомени
с банална тръпка
за насъщния.....
Не смея
да се видя в огледалото.
Не искам и да чуя
своя глас.....
Така живея аз.
Сега внимавам -
да не ми направи
мръсен номер
и смъртта.


ОГРАМОТЯВАНЕ

Някога
обръщах очи
след всяка хубава жена.
Даже усещах
физическа болка
от нейното
отдалечаване.....
Отдавна ограмотих
своите чувства.
Вече знам,
че и най-хубавата жена
се състои
от коварна усмивка
плюс
90 % вода.

търсила ме дълго
намери ме и ти!!!
тихх

Откъде идва гласът ти -
от съседната стая,
от съседния етаж
или от съседната планета?..
Твоите думи прииждат
отвсякъде -
любовта ни се е разпаднала
на хиляди думи...
Като Римската империя.
Като ядрото на атома.
Като самата
любов.

Таня Николова
***
Трябва ми някой...

Трябва ми някой.
Спешно.
Не да ме обича.
Не да го обичам.
Трябва ми за малко
някой
при който
да избягам от теб.
Когато празнотата
заплашва
да ме погълне,
когато болката
напира
да се излее от очите.
Тогава ми трябва някой.
Достатъчен е всеки друг.
Стига да иска
труп.

***
Искам да спя с теб

Замълчи...
Думите ни разделят
по-сигурно от разстояния
по-трайно от време.
Любовта се изцежда
капка по капка
дума по дума
в знаци безмислени.
Букви съм аз
букви си ти
букви очи
букви ръце...
Спри!
Искам да спя с тебе, мили!
Да усетя вкуса ти
с език
да милвам лицето ти
с устни
да те прегърна
с бедра
да те погълна
в утробата си
пак.
Искам да спя с тебе, мили...

***
Насъщно

Проникваш в мен бавно
като виното
в червата
между бедрата
плъзгаш се
тръпчиво изискан
притискан
от изначалната ми женственост
мразя те
така неуместно божествен
мъжествен...
и тази опияняваща безпомощност
в мен
с теб...

ще избирам дълго. и звездите ще броя.

Блага Димитрова
***
ДЕНОНОЩИЕ

На разсъмване, щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.
И през целия ден, вероломна,
тя, където отида, ме дебне
и каквото да правя, напомня,
че не трябва да мился за тебе.
А когато нощта е надвисла
всяка болка във сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе.

***
СИЛА

По силна съм така-
за губене да нямам нищо.
Над нищо свое не треперя в страх,
не си заключвам нищо със мълчание,
не се озъртам да не ме ограбят.
Безстрашна аз излизам срещу ветровете на света.

Е, удряйте ме, ветрове!
Какво ли повече ще ми отнемете?
Не нося тежестта на нищо свое,
за да ме огънете.
Не моля нищо свое да опазя,
за да ме свалите на колене.
Не стискам нищо в шепи за да ме приклещите в окови.

Свободна съм сега-
с отвързани криле и мисли,
за да обхвана всичко.
Колкото ти повече ми вземаш свят,
толкова аз повече те притежавам.
Никога не си бил така мой,
както мой ще бъдеш, свят,
когато няма аз и себе си да имам.

***
ДО УТРЕ

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

***
ОЧАКВАНЕ

Нима си дошъл? Нима си със мен?
Не те ли дирих и чаках години?
Защо пак чакам? ..Уречен ден!
Денят, щом дойде, чакам да мине.
Щом мръкне, чакам ..Уречен час !
Часът щом дойде, тебе чакам.
Щом дойдеш, чакам и търся аз
най-нежната дума от теб в полумрака.
Това очакване ден из ден
расте и расте , не ми дава мира.
Нали си дошъл?..Нали си със мен?(!)
Кого още чакам и трескаво диря?

ще избирам дълго. и звездите ще броя.

" Измислих те -
да има за кого да пея.
Обикнах те -
да има за кого да мисля.
Повярвах ти-
да има във кого да вярвам.
Сега те мразя,
защото те поисках,
забравяйки , че си измислен"

***
Нека ми е розово и синьо, и зелено
Нека ми е всякакво, но да си до мене.
Нека ме разпъват всякакви проблеми.
Нека не съм в къщи, но да си до мене.

Нека дишам бързо, без да губя време.
Нека да изгарям, но да си до мене.
Нека ме изхвърлят като тежко бреме.
Нека нямам нищо, но да си до мене.

***
Епитафия

Моя, малка Жозефина,
Оглозгвайки последното кокалче от теб изведнъж се сетих,
че ти ужасно ще ми липсваш.
Но не се разплаках.

ще избирам дълго. и звездите ще броя.

Светлин Витков - Светльо хиподилски...

На мъжа му е най-добре на празна глава и празни ташаци.

Приликата между хуя и студента - и двата трябва да влязат и по някое време да излязат...

И ...;-))) От толкова много чикии си изтрих линията на живота , това прави ли ме безсмъртен ???

Абе няма милост.