Пък нещо да питам

Умират ли приказките?

Acropolis adieu

Когато решим, че вече сме пораснали, и престанем да ги сътворяваме.

Но това само лично за порасналите, останали продължават да ги поддържат живи

Специалистите биха казали, че приказките не умират (и ще наизваждат десетки аргументи в полза на тезата).
Но аз мисля, че умират. И то умират не в порядъка на раждането си, а в друг.
Един от основните философски закони е тоя за отрицание на отрицанието. Мисля, че точно той е отговорен за умирането на приказките:)

На децата си вече никой не чете/разказва повечето битови приказки, нито космогоничните, даже и част от вълшебните! Празни са откъм съдържание, няма вече нито знание в тях, нито магия, далеч са твърде много от модерните времена. Като някакви рептили са:)

Впрочем, може да се спори върху мнението ми. Субективно е.
На мен не ми се иска нито една приказка да умре. Но и не знам как става да се раждат нови, а старите да не се забравят?

някои умират....
например тази
===============
Скъпи съотечественици
....................................................
....................................................
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
ще ви оправя за 800 дни
царя

Пътят за ада винаги е постлан с добри намерения

дните бяха преброени в мига на раждането

да ама имаше опити за оправяне

Пътят за ада винаги е постлан с добри намерения

Знаеш...
Знаеш отговора на последния въпрос. Опровергай ме.

Acropolis adieu

Умират разказвачите ....

подопитните още се лекуват с Анадол екстра с вазелин С...
Нали знаеш, болката минава, срамът остава.

Стана тъжно...

Acropolis adieu

да.

Като са замисля, приказките, всички с щастлив край,
ни карат да преживеем какви ли не страшни, опасни, убийствени неща,
за да стигнем го този щастлив край...обаче сме съгласни пак,
и пак, и пак да ги съприживяваме...има ли приказка с лош край?
без капка надежда за главния герой...?

Ами, има...
Смъртта превръща в лекар един човек. И накрая неговата свещица изгасва...
Не знам дали помниш тази приказка...

Acropolis adieu

"Оловният войник"....като малка не я харесвах....ставаше ми тъжно....

за Хензел и Гретел... Отвратително! Бащата да зареже децата си с по парче хляб в гората, защото новата му жена не ги понася!

Заболява ме, като се сетя. Плачех като дете върху тоя сюжет, яд ме беше на тоя баща. Може би оттогава ми е останало гадното чувство на подозрения и съмнения към бащите по принцип.

Да му се невиди...

Оскар Уайлд-овите не преливат от оптимизъм.

Приказките не умират.
Умира в нас това което ни е карало да ги обичаме, да им се радваме, да им вярваме...
От това приказките не се интересуват.

Сигурно вече ми пролича, че исках да ми разкажеш нещо...
Аз пък бях влюбена като дете в Снежната кралица. Невероятно е сигурно.
А моята баба ме плашеше с караконджули. Излязох безстрашно дете, защото исках да ми ги покаже.
А това с тази приказка, която припомни, е садо-мазо сюжет. Ох, понякога имам отвратителен език.

Acropolis adieu

Не...обаче някои много старателно се опитват да ги убиват....бавничко и неусетно.....новите издания (не всички) са ужасни....

Излиза, че умират. Чета те и ти твърдиш, че умират.

Acropolis adieu