KAK..

KAK da prekratia vrazkata mejdu men i 4ovek kogoto OBI4AM?/NAI BEZBOLEZNENO I ZA DVAMA NI / Sigurno vi se struva naludni4avo no taka triabva da stane !!!/TOI NE ZA MEN A AZ GO OBI4AM -I TOI ME OBI4A NO... TRIABVA DA IZBIAGAM OT NEGO . ZNAIA 4E MNOGO 6TE ME BOLI NO TRIABVA...............................MOLIA POMOGNETE..................

Защо не попиташ в някой от клубовете с подходяща тематика?

Ако щете ме обвинете в сексизъм , но това само жена може да го каже, с пълното убеждение , че всичко е логично.
Защо трябва ? Що не оставиш нещата да се развият както трябва и когато трябва ?

Обвинявам те в сексизъм тутак си.

Недей пък ти така за човека - хоп - и веднага-сексизъм

Ти какво така човека го защитаваш тука значи когато той явно сексистки забележки прави. И мъжете могат да са нелогични... ако много се напънат.
Ти да не се подмазваш на модератора? Нема нужда, аз съм с връзки при него, а ти си ми приятелка. Ще ти ходатайствам.

ами, мила Деа, извинявай, че останалите разводниха темата ти със собствените си недорзумения!
Колкото до рецепта КАК да направиш тази раздяла, ами - приготви се за много сълго време да те "боли". Щом си стигнала до това решение...намери достатъчно логични аргументи, за да защитиш решението: 1-во пред себе си, и 2-ро пред любимия човек.
Това е, което мога да кажа - рационализирането на емоциите, може да ти помогне....) успех и бъди силна, каквото и да се случва!

Уф,веднага ме разобличи,подозрителна Марина такава !
А го защитавам,щото сексист или не ,според мен е прав.

Очевидно ще те боли повече,ако останеш. А за раздяла - истината ще боли по-силно,но по-кратко

Ти също си сексистка. Знам те отдавна.
Ама не си го признаваш. То кой ли такъв си го признава...

...аз ли не съм достатъчно жена...или...що ?!?
...ще ме обича някой, ...аз ще го обичам...и ще искам да се разделя с него щот не бил за мен...
...абе как се определят тези неща,... кой за кого е ?...

Вярвам в чудеса!

Защо реши, че не е за теб?!
Обоснови се.........

Ако една жена не може да направи грешките си чаровни, тя не е никаква жена.

Пропускаш един момент . Преди да рационализираш емоциите си , трябва да си наясно с тях.
Обичам го - не го обичам;
Държа на него - не ми пука за него;
Искам да съм с него - не иска да съм с него;
Присъствито му ме дразни - присъствието му ме успокоява;
И т.н. все неща свърсващи двама и повече души.

Като си ги изясни, тогава да ги рационализира и да им намери добре звучащи оправдания. Като примерно:
"Чорапите ти вонят" да се превежда : " Имаме различни вкусове, дори парфюма ти не харесвам";
"Изобщо не мислиш като правиш нещо, ето на - ръцете ти са мокри и капките оставят петна по килима" да се превежда: " Характерите ни са несъвместими";
...

Здравей, Деа !
Напълно разбирам това, което искаш и дори - защо го искаш.
Щом ясно осъзнаваш, че не е за теб, то сигурно е, че и той го осъзнава. А дори и да не го осъзнава, то поне със сигурност е видял, че в теб има колебание от тази гледна точка. Т.е. искам да ти кажа, че очаква това, което имаш да му казваш, макар както на теб, така и на него вероятно да не му се иска. Безболезнено незнам доколко може да стане, но за да изчистиш болката трябва да намесиш мисълта. Знаеш кое е правилното решение. Знаеш, че това което правите е временно, нищо че като го видиш те привлича и че толкова го обичаш... Щом знаеш, тогава изолирай чувството. Обичай го, но вече някак встрани - с радост на присъствието му само. Ако не можеш да го направиш - избягай без обяснения. Не да не кажеш нищо, а да не обясняваш повече от "нещо". Без сърцераздирателни истории. С разбиране и приемане. "Избягай" означава изцяло смяна на среда, обаче, което незная как можеш да осъществиш и можеш ли?!

Приеми решението си ! - тогава ще бъде по-малко болезенено, защото имаш основанието на мисълта, което ще даде и спокойствие и убеденост.
А в крайна сметка какво значение има болката, щом така трябва? Болката ни съпътства постоянно, не можеш да избягаш от нея. Но можеш да вършиш нужното въпреки нея.


По-горе ти казах да изчезнеш без да обясняваш, но честно да си призная, това май е грешка. Аз направих точно така, точно в същия случай и ... сега го усещам като нещо недовършено. И все ме тегли тоя разговор да го проведа някой ден. А щом го има това дори и след няколко години - значи не е решение. По-добре сега да бъде всичко изчистено между двама ви. Да е ясно и да е убеденост и за двамата, че така трябва. Но разбира се - си зависи от личните възможности и не толкова възможности, колкото личните уроци. Аз в онзи момент не можех да обяснявам. Сама не знаех защо е това "трябва", но знаех, че трябва (или по-скоро не трябва - да съм с него ;). Всъщност знаех, но не можех да обяснявам.


Безболезнено ли е основата на въпроса ти? Може да съм мазохистка, но болката ... е нищо! И не бива да те спира. Бъди безжалостна - и към себе си, и към него. Защото в противен случай биваш жестока!