Първо падане

Вчера щерката се е изтърсила от спалнята (о-о 60 см) на земята. Явно при преобръщане се е свлякла назад. Паднала е първо на дупе, после се е свлякло гръбчето и накрая си е ударила главата. Видимо й няма нищо. Цяла вечер беше весела и жизнена. Спряла е да плаче 5 мин след удара. Мислите ли, че има нужда от някакви прегледи?
По време на инцидента бях на работа Не мога да си го простя

Успокой се и не се вини за нещо, за което нямаш вина!
Макар, че и аз си спомням първото падане на Сиси от спалната... и знам какъв ужас ми беше!
Преди 20-тина минути пък слезе от дивана с главата надолу...при условие че чудесно се справя с качване и слизане....детска работа!
В случая който описваш нямаш място за тревоги! Но вече ще си знаеш че бебето е попораснало!

Децата падат, удрят се, порязват се, прискрипват се и т.н. и т.н. Няма смисъл да се упрекваш. И да беше там нищо нямаше да се промени. Моята дъщеря падна за първи път на 8 месеца и аз също бях на работа. Помня, че ми се искаше да убия баба й, а после аз да се гръмна. В крайна сметка - много шум за нищо. Няколко дена по-късно, само на 1 метър от мен тя си лепна ръката на тостера и стана наистина чудесия. И ми стана ясно, че с малко дете без инцидент не може. И очи да не сваляш от нея, винаги може да падне и да си обели колената например. Сега синът ми само дето не си е сцепил главата още, но го приемам много по-спокойно.
Щом детето е жизнено и не показва никакви признаци за болка или неразположения, занчи няма за какво да се тревожиш според мен. Ако за всяко падане хукваш по лекари, пътека ще направиш.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

борис ми е падал от дивана няколко пъти така - назад.. а ние сме с теракот ... но нищо му няма.

не се притеснявай, но от сега тепърва ще падат. аз никога няма да забравя първото падане на габи - преобърна се с проходилката и даже си прехапа устната. имаше кървища, аз почти припаднах. но ... свиква се. сега вече не приемам толкова трагично едно ожулено коляно.

малкия го бутнах аз, неволно заспала - беше на месец и се изтърси с гръм на паркета, писна, аз се втрещих, накърмих го и дотам..... но още имам угризения, за пръв път ми се случи да ми падне дете от кревата, все си мислех, че това се случва на някакви луди майки :-))))

хич, ама хич не се тревожи. падането не е било от най-страшните. първо дупето е омекотило удара, после главата се е свлякла доста по-бавно.... ако няма някакви признаци - сънливост, превъзбуденост, симптоми, че я боли - няма нужда и от преглед при лекар.

леле, какви работи пиша! все едно не изтръпвам като видя габи на ръба на леглото или вики да се катери по черешата в двора! ама си е така, шашкаме се повече, отколкото е необходимо.

вики (почти на 8) като се удари все казва - ами да, така растат децата. а знаеш ли как го е научила? на 7 месеца - преобръщане през решетката на детското креватче директно на глава - разбит нос и цицина; безброй много падания от легло, стол, канапе дори и след като се научи как да слиза и да се качва; на 4 г. - разцепена глава при бой с възглавници; на 7 години - насинено око от люлката в двора (после разказваше на всички, че новородената й сестра я е пребила). а иначе е една кротичка.... душичка направо!

недей да се обвиняваш, че не си била до детето, за да предотвратиш удара. знам колко зле се чувстваш, повярвай ми, след всичките ми приключения с вики. трябва обаче да се примириш с мисълта, че отсега нататък ще има контузии, порязани пръстчета, одрани колене...ти можеш само да дезинфекцираш, да слагаш лепенки с картинки, да правиш компреси и да гушкаш! ама много да гушкаш!

целувки на малкия голям герой!

нашето гардже си е най-хубаво!

Ами да, явно на всички майки им се налага да преминат през този кошмар! Анна се изтарси така от спалнята преди около 3 седмици, оставих я за минутка за да сляза до кухнята да сложа прането в пералнята и само чух едно 'туп' отгоре и изстинах направо, след около 3-4 секунди бе последвано естесвено от як рев, но и мина бързо. Аз също почти бях се притовила да отида на лекар, но после реших че очевидно няма смисъл. Просто си го имам вече като едно наум и не я оставям на дивана или леглото без надзор.

познато, до болка познато
за първото падане на моята палавница си беше виновна майка й!
на два месеца беше, когато количката се сгъва в ръцете ми /зимната количка/ и тя прелетя през рамото ми! и до сега не зная как стана! представи си траекторията! обмислях как точно да се самоубия, ако съм я "повредила" непоправимо още ми е ужасно гузно и помня всичките й големи падания и удъри - последното от преди 2 часа!
късмет!

ооо преди няколко дни и ани падна по глава от спалнята...плака ,после спа...смее се,жизнена е,обя4е аз си се притеснявам.......оттогава все си навейда и криви главата надясно........много странно.....и мен ме е страх много!!!!

Не се притеснявай и до него да беше пак можеше да се случи да падне и ние бяхме с мъжът ми двамата в кухнята и си пиехме кафето когато Лъки се прекатури от легълцето долу. А си мислехме че е малък още и не може да се прехвърли- от няколко дни вдигаше краче на пречките и хоп..... Тепърва почва да пада така че запазваш самообладание и с най спокоен тон му казваш че на момчетата /пък и на момичетата/ им се случват такива работи като растат и толкоз е разбира се гушките и целувките не вредят особено в големи количества

Вече ще съм подготвена да очаквам такива изпълнения. Ако мога, да ги предотвратявам, ако ли не - наистина така се расте.