изчерпване

Мили дами, имам нужда от съвет. Убедена съм, че проблемът, който стои пред мен, едва ли може да намери решение с помощта на чуждите мнения и опит и че единствената, отговорна за ситуацията, съм аз самата. Но вашите препоръки може би могат да ми дадат нов поглед върху нещата и нови насоки за размисъл. Става въпрос за това, че чувствам брака си изчерпан /а съм омъжена едва от 5 години/ и че вече като че ли нямам желание да продължавам в тази посока и с този човек. Най-лошото е, че де факто нямаме никакви сериозни проблеми- не се караме, разбираме се общо-взето. Но просто сме толкова различни - малко са общите ни теми на разговор, почти нямаме общи приятели, възгледите ни за живота са така различни. Не ме разбирайте погрешно - страшно много държа на мъжа си и го обичам, но не така, както беше в началото, а просто като приятел, като човек, създал най-прекрасното същество на земята - детето ни, като човек, с когото съм изживяла прекрасни мигове заедно, като човек, когото познавам като петте пръста на ръката си. Може би трябва да отбележа и че сексуалният ни живот също е добър и не е това, което куца в брака ни. Липсват ми разговорите, общите интереси, ентусиазмът да изживяваме заедно това, които ни предстои. И не мисля, че каквито и да било усилия от моя или негова страна могат да променят нещо. Просто наистина нямаме нищо общо освен детето ни и миналото ни. Но дали това, че в един момент съм осъзнала, че освен любов е нужно и нещо друго, е причина, да сложа точка на брака си??? Изживял ли е някой нещо подобно и може ли да ми даде някакъв смислен съвет?

Би ли пояснила какво точно е различното във възгледите ви за живота, какво точно е това, което смяташ че прави невъзможно да продължите заедно? Защото ако проблемът ти е липса на тръпката от началото на връзката, то този проблем ще го имаш във всяка една по-дълга връзка - да не стане така че да се разведеш, да се влюбиш пак(дай боже) и да намериш нов съпруг(няма да ти е лесно с дете, но не е и невъзможно) и след 5 години пак да дойдеш тук? Когато взимаш важно решение което ще промени живота ти, и живота на още двама души, е добре да си достатъчно наясно защо го взимаш и какво очакваш от бъдещето.

Сигурно ще прозвучи много глупаво, но все пак ще го напиша. Та преди да се омъжа родителитеми /доста интелигентни хора между другото/ ме предупреждаваха, че сме много различни и като произход, и като образование, и като интереси и че ще дойде момент, в който всичко това ще окаже своето влияние. Аз ги гледах като извънземни и изобщо нямах представа за какво ми говорят. Но ето че дойде момент, в който осъзнавам, че може би са имали известно право. Различаваме се например в това, че сме с различно образование/висше аз, съответно средно той/, имам престижна професия и заплатата ми е в пъти по-висока от неговата. Той не харесва приятелите ми - били много надути, а аз с неговите аз няма какво да си говоря. Различаваме се във възгледите си за живота, начина на възпитание на детето ни, начина на прекарване на свободното време. Сега някой ще ме помисли за надута снобарка, но аз наистина го обичах и все още го обичам по малко по-различен начин и наистина не ме интересува какво работи и колко пари получава, но искам поне малко повече да има за какво да си говорим.

Ne che imam opit, no vse pak.
Predi 10 dena s priyatelkata mi slojihme (zaedno) krai na malko nad 4 godishnata ni vruzka, poradi prichini, koito ti si opisala dosta podrobno. Naistina ya obicham i tezi neshta koito sum pravil za neya edva li nyakoga shte gi pravya za koyato i da e. Useshtam che sled tozi krai stanah absoliuten egoist. No vse pak zashto triabva da se zaduljavame edin kum drug pri polojenie che ya niama veche tazi trupka. Pone se radvam che ne stanahme semeistvo - neshtata shtiaha da stoyat po-slojno (pone taka si mislia).
Vsichko e v tvoite si ruce, mnogo mneniya ne ti triabvat. Reshavai sama, nameri si chovek koito da zamestva chuvstvata ti kum mujut ti......
Uspeh.

Ами за това са измислени разводите - още Моисей навремето ни ги е разрешил.
Естествено, че няма да е като в началото. И това би трябвало да си го знаела, когато си се омъжвала, щяла си поне да си спестиш разочарованието. Сигурно си била малка или не си била готова за брак или пък никой не ти е разказвал какво, аджеба, е това - бракът! Не искам да ти трия сол на главата, но само ще спомена, че много хора в днешно време се женят с презумпцията, че винаги биха могли да се разведат. Имам един израз, който съм си измислил, че двамата трябва да са от една валентност /както искаш го разбирай/, ако искат да са или да живеят заедно. Иначе страстта си отива страшно бързо, често мъжът си казва - "Леле, колко готини жени около мен, само с тази ли ще си остана". Защото за него тя е само жена, т.е. биологически индивид от женски пол, който подлежи на чукане. Не знам нещата как са от женска гледна точка, но сигурно имат някакъв еквивалент на това, което казах. С две думи - омъжила си се за неподходящия човек - грешка, която жените доста често правят, обикновено в бързане да се бракуват, за да не останат стари моми. Не знам какъв съвет да ти дам, освен да си представиш, че сега го срещаш, вследствие на което да се опиташ на чисто да си изградиш отношение към него, което да ти гарантира дълготраен интерес. Малко теоретично звучи, но практиката е в твои ръце.

... che ya niama veche tazi trupka. Избийте си от главата тези шаблони. ЕСТЕСТВЕНО, че тръпката ще изчезне, вие какво си бяхте въобразили - че сте открили перпетум мобиле? Въпрос на култура и просвета е да знаете какво да очаквате от брака си след това. А не да се търси оправдание за курвалък, както често се случва. Демек "едно леко кръшване без той/тя да разбере само ще освежи брака ни". Освежи!!! Еба ти терминологията. Както и да е, много се разпалих!

sledvashtiya put se razpalvai pred niakoi psihiatur.
tozi ton si go druj na jena ti, ili mujut ti, de da te znam ot kakuv pol si vupreki mujkiya rod na nicka ti.

Много добре те разбирам! Аз имах такава връзка, продължи 4 години. Абсолютно същото беше - много добър сексуален живот, но...другото куцаше, и то доста! Дори и думите на наште бяха същите! Страшно е тягостно да няма за какво да си говорите, да не сте на една вълна...Сега, като си спомням се чудя как издържах толкова дълго с този човек, явно физическото привличане беше доста силно. Но нито той харесваше приятелите ми, нито те него(както се оказа впоследствие), изпитвах нужда все да ходим някъде, защото ме хващаха лудите само с него, нещо липсваше, но си казвах: Е, не може всичко да е наред, няма съвършени връзки, а и нали се обичахме...до момента, в който не се свързах с настоящия ми мъж и баща на детето ми! Нямаш представа колко добре се чувства човек със сродна душа! Аз мисля, че това е разковничето на щастливите връзки, защото на всички ни е ясно какво става с прословутата тръпка! Обаче друго си е, когато можеш по цели нощи да си говориш с човека до себе си! Ако искате ми вярвайте, но в зората на нашата връзка изкарахме една цяла нощ на полянката до Синьото, излегнали се на едно одеалце на врабчета-бяхме ходили на пикник на Витоша и уж поседнахме там на по бира преди да си тръгнем...е, тръгнахме си на другия ден!
А още колко такива весели нощи сме си имали вкъщи! И приятелите ни станаха общи!
Аз много се разписах, но като човек, бил в твоето положение те съветвам да не оставяш нещата така, въпреки че детенцето доста променя картинката...Може би и ти като мен си се надявала, че ще промениш този човек, че с времето ще се изгладят нещата, но това няма да стане, все нещо ще ти липсва. Въпроса е, би ли направила жертвата да останеш с него в името на детето? А и дали няма да е по-добре за него ако сте наистина щастливи?
Каквото и да решиш знай, че то ще е правилното, точно защото ти си го решила! Късмет!

Делфин, а мислиш ли, че ако ви куцаше сексуалния живот, щеше да си с човека, с когото си в момента?
Сексът не е определящ. Но определено отдавате твърде голямо значение за това "интелектуално" общуване и на приятелството.
Приятелството може да унищожи всяка страст. Поне така мисля...

Разбира се, че и секса е важен, спор няма! Но не мисля, че отдавам прекалено голямо значение на общуването, просто наистина е тягостно да се живее с човек, с който не можеш да намериш общ език. А и колкото и снобско да звучи, явно възпитанието и образованието си казваха думата, въпреки, че познавам чудесни хора без образование и съответно големи тъпаци с по две висши!

Какава е твоята професия и каква е неговата? Наистина ли нямате допирни точки по интереси/професия...

Изключителен "познавач" си на женската душевност!!!

Жената има нужда от съвет или просто да "поговори" с някого.
Като не можеш да помогнеш, замълчи.

Аман от комплексирани всезнайковци!

ОК. Посочи ми едно мое изречение, с което не си съгласна/ен/!

Чукай се с други! Толкова е просто!

но тезата ти наистина куца на моменти. И знаеш ли защо?
Заради мита "подходящият човек".
По какво, аджеба, познавате дали сте срещнали подходящия човек?

Можеш да се влюбиш, да се чувстваш страхотно, да усещаш любовта и вниманието на другия, да искаш да го наричаш с нежни думи. И то не защото е редно, а просто защото не можеш да спреш устните си да ги промълвят.

И после? След 2-3 години? Ако и двамата не продължат с леки усилия да си помагат и да поддържат любовта? И двамата, не само единия!
Истината би могла да бъде и следната: любовта не ти пречи да бъдеш ти, любимият човек с минимални усилия може да пасне изцяло към теб, двупосочно. Тук донякъде разбирам Делфин. Двама обичащи се трябва да имат повече допирни точки, за да са по-малко компромисите. И за да е по-лесно да се правят тези компромиси, да се жертват по-малко неща.

И все пак... дали ако това се случи, няма да пристигне и скуката?
И отново стигаме до друга истина: съвместният живот трябва да ни бъде интересен. Но колко интересен?

И не мисля, че според мъжете жените стават само за чукане. Ако си честен със себе си, не с нас, ще си признаеш, че и ти търсиш НЕЯ /или поне си я търсил/. Че най-накрая си намерил една жена, която да акумулира в себе си всичко това, което си търсил или търсиш у другите. Всичко, от което си се нуждаел, нуждаеш. И че тя ще съумее да ти дава всичко, от което имаш нужда, в подходящия момент. Жената, която ще поискаш да направиш щастлива.

Ti me uplashi...Tova e, koeto dosega e provalialo vrazkite mi i koeto e nai-4esto glavnata pri4ina da ne zapo4vam novi. 4esto se 4uvstvam kato snobarka zaradi tezi svoi misli, no vse si mislia, 4e sum dostatu4no mlada i vse shte sreshtna onzi 'specialen' 4ovek, koito edna dama predi men spomena...

Az ne sum omugena i ugasno me e strah kato si pomislia, 4e niakoi den bih se 4uvstvala taka... Ne moga da ti dam suvet. Kakvoto i da kaga shte e izglegda samo 4erno-bialo...No az 4esto se pitam, koi brak moge da se nare4e uspeshen? Kade e receptata za dvama dushi vuobshte da sa shtaastlivi?

V momenta edin mug e mnogo vluben v men- privlekatelen, dobri manieri, ugasno dobur, gotov e da se grigi za men i deteto mi, dargi se 4udesno s nego...no ...u4il e samo do 16 godini, niama ambicia da se razviva, ne iska da 4ete nishto osven knigi po psihologia, no ako zagovorim az znam pove4e. $esto, kogato govoria imam 4uvstvoto, 4e ne me razbira i triabva da'snizia ezika' (vupreki, 4e na nego mu e roden ezik)...OBA4E... prekarvame si strahotno vremeto zaedno (weekends)- kino, discoteki, parkove, vkashti pred televizora/ komputura.... 4uvame se mnogo 4esto i e strahotno useshtaneto, 4e niakoi go e griga za teb... Vse se pitam niama li da proraboti, ako zadurgim neshtata taka.

V smisal da si otdeliame vreme zaedno- vkashti i navun, da ne govorim mnogo za rabota. Ili pone az bih go slushala, zashtoto sam na negovoto nivo v profesata mu, da si davame svoboda vseki da bude nasame s priatelite si. Decata.... Vazmogno li e da sa obi4ani ot dvama ni, no az da nabligam na obrazovanieto, a toi na zabavleniata....i t.n.

Ne e li tova niakakva opcia????

Oooops! Нещо не си ме разбрала. Никога не съм казвал, че според мъжете жените стават само за чукане. Дадох произволен пример за това как може определен мъж да гледа на жена си, след като са стигнали до положението, за което говори Тери. Освен това аз наистина съм търсил и съм намерил "НЕЯ", със всичките уточнения какво означава това понятие, така че няма смисъл да си го признавам, защото не го крия. Мисля, че "подходящия" човек може да се разпознае някъде на 5-6 месец. Ако си разбрала теорията ми за "валентността". А се предполага, че щом се жениш /омъжваш/ за някого, то си бил с него поне толкова!

moyat savet e da prochetesh knigata na Barbara de Andjelis - Kak da sapasim luybovta. Tam shte namersih otgovor na vsichki vaprosi koito te valnuvat. No s dve dumi spored neya samo luybovta savsem ne e dostatachna sa edna harmonichna vraska( ili vbrak). Ima oshte dne neshta - 1 obshti interesi, planove sa obshto badeshte, 2. obshti ZELI i shodni tempove na rasvitie. Osven tova pak spored neya, i as sam napalno saglasna - luybovta, trapkata, magiata moje da se sapasi i sled 20 godini. Sashto povecheto hora smyatat che brakat ubiva romantikata i e neshto rutinno. Ne triabva da e taka. Kakvi sa tesi gluposti, che neshtata ulyagali, trapkata ischesvala i bla-bla-bla. Jelaya ti uspeh v spasyavaneto na braka, ako reshish che ima smisal da go spasyavash, de.

Ами когато се влюбихте и решихте да се жените за какво си говорехте? Не вярвам да сте си мълчали или само да сте се обяснявали един на друг в любов и да сте правили секс. Какво правехте заедно тогава? Как се забалявахте? С какви хора се виждахте? Или решихте твърде скоро да се жените???

Ne se spasiava neshto nespasiaemo.