Тя, тревицата...

Напоследък не че ми се случва често да я употребявам, но все пак... От - мисля, че два до четири месеца е разумно предположение - почти не се сещам за джойнт, освен когато се случа в компания, в която се пуши, и тогава се включвам със същия ентусиазъм като преди, но нещо не е наред. Нещо наистина не е наред. Най-различни варианти на кофти трип, доколкото може да се говори за трип при това безобидно вещество. И то - да беше 2-3 пъти от пет, добре - случайност; но е всеки път. От друга страна - всеки път различно. Което ме навежда на много неприятни мисли.
Първи случай: Или тревата е била гадна, или аз съм била в кофти настроение, или в кофти физическо състояние, или в кофти обстановка, това са четирите варианта, разхвърляни, но... Доста ми е трудно да повярвам, че е възможно в продължение на толкова време някаква комбинация от тях да е налице в абсолютно всеки случай, в който пафкам.
Втори случай: Нещо тотално съм откачила, та затова така... Което ми е малкото притесненийце, и по който повод пиша цялото това нещо.
Трети случай: Тук е мястото на почти загиналата надежда (или пък опит да я възкреся?!?). На някой да му се е случвало нещо такова? Едно "да" и терзанията ми ще се разпаднат на прах. А пък ако можете и да ми обясните причината...
Защото, признавам си, най-голямото ми терзание се отнася не до душевното ми здраве, а до настоящата ми невъзможност да се наслаждавам на марихуаната като преди, или изобщо да преживея нещо приятно под нейно въздействие.

ами не знам, но аз не съм пушила вече 3 седмици и се побърквам а нямам и от къде да си взема......

---

Колко много неща има на света, които не са ми нужни.
mireto.hit.bg

не бъди овца !
никога няма да си отново на 13

какво е кофти трип
какво са приятни преживявания т.е. може би готин трип
и защо интерпретираш новото като неприятно

отговори ми и на 3-те въпроса и ще получиш разказ от моята история

<.. Let it Be ..>

***movesh da go priemesh kato pochti da, treti sluchaj demek

ти поне си имаш кофти трипа, мен пък въобще вече не ме хваща :))
най-сигурния от вероятните отговори го знам - пуша боклук, но все-пак твоя вариант е по-добър от моя - чат-пат някой творчески извлек може да ти се случи, кофти, кофти, ама пафкаш, не се отказваш, нали, споко, ако знаеш какви невероятни напушвания те очакват...

Аз и не искам да съм на 13 отново.
Последният път кофтито беше, че мен изобщо ме нямаше, а бях герой от някакъв изключително скапан и тъп филм с идиотски реплики в него, и всичкото това го възприемах с кристална яснота. Преди това - май май щях да припадна, ако накрая не бях намерила място да си поседна, когато пък изведнъж полуоглушах. Още по-преди - панически пристъп до степен на невъзможност да извърша каквото и да било действие, защото всички гледаха мен и преценяваха всяко мое действие, и нямах и една рационална мисъл в главата си, само страх. И т.н. Всеки път се случва различно, така че не мога да обобщя.
Приятни преживявания са тези, при които го няма това усещане, че нещо не е наред, че нещо ужасно се случва, че искаш по дяволите да излезеш от това състояние, но не можеш.
Интерпретирам точно това ново като неприятно, защото то е неприятно, не е ли очевидно? Ако един от тези конкретни случаи се повтори и потрети и подесети, няма да ми стане по-приятен по никой начин. И друг път са се случвали нови неща, може и да греша, но ми изглежда сякаш това, което съм написала, ти звучи като "Всичко беше толкова хубаво и изведнъж се промени и не знам какво става!", а то изобщо не е така - никога не ми се е случвало за кой знае колко дълго време тревата да ми действа все по един и същи начин, имало е и лоши моменти, изобщо всичко си приличаше на една много хубава хаотична система - доста случайна, защото зависи от много неща, нали така. И това е, което ме притеснява - тази хаотична система изведнъж се оказва, и то не за кратко, ограничена само в някаква част от пространството, което е изпълвала преди, и то в неприятна част. Притисната от нещо, като функция, на която изведнъж и е забранено да приема стойности над или под определена точка.
И какво ще ми разкажеш сега?

Ако продължава така и ще се откажа - то, нали, да не се поддаваме на страховете си, да не им обръщаме внимание, добре де, обаче все пак... И моя мазохизъм си има граници.

защо да ти разказвам нещо ? и без моя разказ ще си интерпретираш всичко ново&непознато като очевидно неприятно, не ща по никой начин да се поместя доброволно в тази твоя категория

<.. Let it Be ..>

да не се поддавам на страховете си е различно от това да не им обръщам внимание, възмножно е и за теб да е така

<.. Let it Be ..>

Добре, забрави. Все едно. Само... внимавай какво говориш друг път. Или пък... може и да бъркам, може и да не е възможно да се внимава чак толкова.
Както и да е, и без това всичко е една тъпа история. Отивам да си ближа раните, т.е. да си възстановявам така бързо разрушената представа, че все пак, въпреки всичко, може би...
А, глупости. Пълни глупости.
НЕДЕЙ ТАКА ДА ПРЕЦЕНЯВАШ ХОРАТА, КОПЕЛЕ МРЪСНО!
Е това е, май за пръв път пиша такава глупост, обаче не мога иначе. Защото, ако беше тук, не знам - сега обаче имам само някакъв глупав екран и отново съм в страната на чудесата, на саморазрушителната въртележка, и ако реша да не ти се ядосвам - защото то наистина не си струва, тогава ми остава само да си мисля как не мога да общувам, и после ще се яде жито. Т.е. не от теб, а просто по принцип.
И сега остава само да реша дали да не го изтрия това чудо. Заслужава си, честно казано. Ама много си заслужава. Обачекакводанаправякатотакавамиереакцията?????
Майната му. Да живей. Хип-хип-ура. И прочее.

znachi
pusheneto na marihuana e sustoianie v koeto izpadash i kogato si v nego trevata e super kef no izleznesh li ot nego tia veche ne te kefi...mnogo malko hora sum zabeliazal bezproblemno da pushat vednuj na tri mesetza...povecheto pafkat ili vinagi kogato ima (toest pone vseki den) ili ne pafkat...az minah prez purvia variant i sega sum se zaputil kum vtoria po prichini shodni do tvoite..pri men obache zabeliazah che trevata mi prechi na svireneto na kitara a muziata za men e poveche ot napushvaneto i zatova izbrah nedvusmisleno...shte sviria i niama da pafkam...za poslednite 3 mesetza pushih 3-4 puti...pushih samo nai-dobria koz koito sum probval...stava duma za sorta Orange Bud za koito pusnah posting... taka izkluchih veroiatnosta da pusha shit ot koito shte mi stane gadno...kakvo zabeliazah kogato se napushvam naposleduk...znachi trevata deistva mnogo priatno ako ne si pushil dulgo vreme...znachi momentut s euforiata e uduljen do maximum...obache vinagi ima obraten moment posle...taka narechenoto zatzikliane...vlizash v sebe si i se nabludavash...tova e zatziklianeto...dori i da nabludavash drugite okolo teb ti pak gledash sebe si - sravniavash sus sebe si...
abe v kraina smetka stignah do izvoda che silnite mi momenti svurzani s marihuanata pone za momenta sa izcheznali...prosto niamam vreme za pafkane veche...imam mnogo raboti da vursha...a predpolagam che i zanapred shte e taka...a me kefeshe da puftia

Освен хубава и сладка ми се струваш и и и и и ами аве нещо като достойна, разбираш ли и да не разбираш това си е само за мен
що да не преценявам и да правя каквото правя, дали ще те видя някога пак че да ме е шубе от кубинките ти, а ?
ето част от моята редактирана история
на първо място е все пак музиката, около 2-3 години по-късно дойде и тревата, а още 2 години по-късно разбрах че ако хванеш 'всеки срещнат' за него ще е съвсем естествено и в реда на нещата като слушам такава музика да правя и такива неща, да се държа по еди-къф си начин и изобщо тези няколко години разминавка този 'всеки срещнат' най-вероятно няма изобщо да приеме насериозно че ги има. Става въпрос за принципи, както пише Hell за правила, става въпрос за глупост. За това че някой се опитва да покаже неговото панорамно картинче за всеобща реланост, пък то си е частна реалност. Защо е толкова важно ? Бали мааму. За мен е от изключителна важност че родителите ми са тези, дето са. Баща ми ме е научил че хората са различни, а майка ми ми показа че това е точно така. Това ми е може би отправната точка.
Ъъъ из книжките с автор К.Кастанеда се споменава за 'контролирана глупост'. Това в пряка връзка с (цитат):Обачекакводанаправякатотакавамиереакцията.
Щом знаеш че такава ти е реакцията, че това не си ти, а едно заучено/приучено/струващо_ти_се_някакво поведение - може да направиш всичко ! Можеш да се чудиш да правиш ли нещо, да се ядосваш, да се ядосваш че се ядосваш, да се смееш, да гледаш в различна посока. Защо ? Защото така решаваш. Защото можеш, защото осъзнаваш. Това е разликата. Едно е ти да си няква тъпа реакция, друго е реакцията да е реакция а ти да си ти. За мен поне това е вярно.
Да се върна към историята, тревицата, запитването ти и моето разказче. На първите ми партита ходих сам, просто не познавах никой който слуша електроника. После започнах да се събирам с разни хора от IRC, но тъй като действието се развива '98-'99 масовизацията на нета беше току-що започнала. В превод - влизаха горе долу няколко определени типа хора, и въпроса asl беше в 90% от случаите напълно достатъчен за да си изградиш що-годе реална представа за човека насреща. И така, ходихме понякога на партита, събирахме се понякога, понякога пиехме бира, понякога пушихме трева. За пореден път виждах разликата. За мен както споменах вече музиката е основното начало, отивам на парти за да слушам, а се чувствам най-добре като танцувам. Останалото е вторично и следователно по-малко важно. Открих че тревата влияе на психиката ми, също и на психокинетиката ми. От тези двете второто е свързано съвсем пряко с танцуването, така че в началото не обръщах особено внимание на психичните ефекти. Приятно, понякога замайване, ми - супер. Щом мога да танцувам по-добре значи всичко е наред.
След още 2-3 години ('00-'01), вече компаниите бяха съвсем друго нещо. Открих една изключително ценна приятелка, момиче на което дължа много, много, много и дори повече. Разбира се, от Пловдив :) Хапваше какво ли не, по всяко време, на всяко място, винаги й отиваше. На практика за над половината ми опит с вълшебствата съм й задължен. От времето покрай нея ми е останало ако искам да правя нещо такова да търся компания, най-вече защото много лесно влизахме в синхрон, или поне аз влизах в синхрон с нея. И така, започнах да се обръщам от психокинетичните към чисто психичните ефекти. Започнаха случаи които определях като 'bad trip'. Липса на ескалация на настроението, често дори спадане на задоволството. Опитах и 4 поредни МЕТРОПОЛИС-а изкарах само с минерална вода. Горе-долу същото. Къде тогава е разликата ? Може ли само преди 2 години само от 3 дръпвания да стана dancegod, а сега да си смучкам BMW-то и да е ок или неок по точно същия начин ?
Това че забелязвах такива работи ме накара да търся. Това че започнах да търся ме доведе до това което съм в момента. Сътвори сегашните ми вярвания. Вече използвам наркотиците изключително и само с изследователска цел, да се съберем и да се напушим е една от най-големите глупости, които могат да ми се случат, чисто пропиляване на възможности и загуба на ресурси.
Вярвам че това е процес. В началото на наблюдавания период от този процес търсех общото между мен и нещо друго посредством определен начин. Сега използвам този начин за да търся нещо друго, бих искал да мога да достигам без значение от начина. Вече почти всеки път успявам с Кока Кола, преумора, и рядко само с желание. Целта ми е, може би се разбира, да успявам само с желание.
Няколко пъти се напушвах с цел, нали се сещаш за откровенията. Моята логика е такава - аз съм това което съм. Примерно сбор от потоци от енергия. Нека визуално да бъда река в някакво корито, може би тека по 64 ръкава, някои по-широки, някои по-тесни, трети по-бързи; и така, кое съм аз, реката или коритото, човека или възпитанието.
Вече имам възможността да контактувам с хора с различно възпитание. Много по-ценната за мен възможност е обаче да се убедя че досега съм се себевъзприемал и себеиндентифицирал именно с възпитанието си. Аз съм някакъв си, защото съм нечий роднина, завършил съм някакво си училище, работя нещо си, имам някакво си хоби. Ми, смешки. Това е просто биография, опит, една от първите заминаващи си глупости. Това не съм аз, това са приключенията ми. Аз не съм пътя, не съм и целта, а най-вече пътуващия.
В следствие от тези виждания имам успехи в работата. Работя с крайни клиенти, предишната ми работа също беше свързана с крайни клиенти. Преди вярвах че харесвам жените, затова ако крайния клиент беше жена почти винаги ме пращаха мен и нещата се получаваха независимо дали жената искаше да съди фирмата или само питаше как да си пусне компютъра, с мъжете се разбирах явно защото имах успешен опит с жените. Преди.
Сега не е така. Сега мога да имам или нямам успех с клиента защото искам. Сегашната и предишната ми работи са различни и като дейност, така че приемствеността на трудовия опит мисля е минимална. Сега мога да си говоря с жена-клиент и доста повече от необходимото, а мога и да съм тотален дебил 'много добър професионалист, но много скучен' :))) Мога, разбираш ли, мога. Единственото бе да осъзная.
Обачекакводанаправякатотакавамиереакцията
Хич не ме интересува какво ще правиш. Препоръката ми е да опиташ с някоя друга реакция. Когато умреш ще умреш най-вече ти, не е ли странно когато живееш да живее най-вече възпитанието ти ?
Айде, сполай ти !

<.. Let it Be ..>

избирам да е - от обстановката.
пък те не се поръчват. може да ги намериш, а може и не.
с времето не може да се бориш. но пък, само който не опитва не знае това... глупости пиша, какво ли друго? моя поглед е съвсем празен, щото съм опитвал само веднъж заедно с хубава обстановка, и няколко пъти без никаква. с обстановка беше невероятно, дори продължи изненадващо дълго според мен, а без обстановки ефекта си е просто равен на нула.
за това както вече писаха съм минал на вариант - съвсем без трева. не е част от опциите за мен, така да се каже