Дали

Казал го е по повод жена си. Но не знам тя коя зодия е.
Но стремежа на раците да обгрижват е всеизвестен. Има хора на които им харесва и такива на които не толкова. Цаката му е да си намериш един дето обича да го обгрижват и тогава и всички ще са доволни.

Не бих казала, че майките разбират синовете си. По-скоро те /майките/ са способни всичко да приемат дори и да не го разбират...

За мъжа или за жената? Или за двамата?
А който и да го е казал, как е дефинирал или определил "майчинско отношение"?
'Щото хората са различни, нали?
Ама и децата така. И различните деца се нуждаят от различни майки. Аз самата съм майка само на едно дете, но съм сигурна, че ако имах още едно, нямаше да съм същата към двете по еднакъв начин. Най-простичкото- ами има деца любвеобвилни, които адски обичат да се гушкат, да бъдат и физически докосвани (моето дете). Пък има други, които са чувствителни към отношението на близките си, но са резервирани като поведение, бършат си бузата след целувка и т.н.(аз като дете:-))
Искам да кажа, ако има толкова много и различни варианти на поведение и отношения майка-дета/ майка-син, сигурно е възможно по някакъв начин да се намери паралел между тях и отношенията между мъжете и жените, в частност в един брак.
Е, какво пък толкова... в края на крайщата...

между начина, по който майка разбира син и този, по който жена разбира мъж?
Според теб де.

Излиза някакси, че ако си майка, не можеш да разбереш мъжа, който ти е син, а ако си жена- можеш? Не ми звучи много... оптимистично... щот моя син още не мъж...

Е значи тогава не съм даже и майка, а направо сам господ бог...нали само той разбира човеците и при това е милостив...

Диви цветя и дъх на трева

Една жена може да се сърди, цупи, тръгва, връща, тропка с краче, глези, нерви, изисква, търси да замени с по-добър и т.н.
Това една майка го не може...
Но аз се поправих-рекох, че не трябва да е майка жената, а самият господ-бог. Щото пък бог е милостив, но не те глези, ами си те кара да минеш по всички препятствия и проблеми, за да растеш.
А майката все гледа да мине вместо теб, ако може...

Диви цветя и дъх на трева

"Една жена може да се сърди, цупи, тръгва, връща, тропка с краче, глези, нерви, изисква...
Това една майка го не може... "
Не съм съгласна. Може го и жената, може го и майката. Ама е израз на различна степен на адекватност или зрелост може би.
"търси да замени с по-добър" - това не го може нито обичащата жена, нито обичащата майка; или не го иска. А примери за обратното също има- свят широк, хора всякакви.
Абе, не знам каква ТРЯБВА да е майката, нито жената... може би няма значение каква е, има значение само дали се напасва към остатъка от картинката.
"А майката все гледа да мине вместо теб, ако може..."- моята не беше такава. И аз засега не съм. Е да не сме нещо пък изключителни, а? Айде да не разправям за гафовете и на двете ни...

...виж какво си мисля...една истинска жена не може да не прояви целия диапазон от чувства към мъжа , който обича..., сексуалното привличане е най-краткотрайно и несигурно...и след това какво остава...?...уважението ли?...че то каква любов е?...уважението си е уважение , но не и любов...
...ако не си видяла Бог в този мъж, ако не си видяла в него най-скъпото, което природата е могла да ти даде - детето, ако не си го обичала като брат и като най-добър и скъп приятел...тогава как си го обичала...и за какво живееш с него?
...и не разбирам какво лошо и нередно виждате в обгрижването..., особено пък когато става дума за жени, на които само това им е грижата...
...ако представата за майката е като за тъпо и досадно същество, което само мърмори и дава съвети , тогава много жалко за представата...

Вярвам в чудеса!

Ох, да ти призная много ме затрудни с няколкото си въпроса в няколкото си постинга.
От името на казалия мисълта не мога да ти отговоря.
Майчинското отношение може да има много проявления, но би трябвало да има и характерни непроменими черти. За мене в случая е визирано "обгрижването". Така разбираш ли ме?
За това дали майката разбира сина си... не съм категорична, но според мене има много предпоставки майките да разбират трудно децата си. Една от тях е, че те са различни поколения...
Самата аз нямам деца, но пък имам майка...

Май не разбрах изобщо какво искаше да кажеш, ама карай...
За мен поведението на майката е различно от поведението на жената, независимо от примерите, които ми даде.
И на всичкото отгоре нямат нищо общо с гафовете и на двете ни.
Какво забърка попара със сирене?

Диви цветя и дъх на трева

Аз не намирам лошо в обгрижването стига да не е прекалено, но то всяко прекалено... нали?
В интерес на истината мисълта ми се стори странна. И не съм много сигурна как да я разбирам.

Не си уточнила как така майчински...ми аз имам зъби това няма ли да е проблем при храненето?

Ама това го е казал Фройд. А той умря. Не можем да го питаме.
Ще трябва ние да измислим нещо.
Можем да почакаме докато си извадиш всичките зъби и си сложиш чене. Тогава махаш ченето и нямаш проблеми с храненето.
До тогава обаче...

Какво до тогава?
Утре отивам да си извадя всичките зъби.
Какво до утре?

До утре - виж в другата тема - гушкане.