Аристократично

Вчера се видях с един познат - ако не четях "Митът за вечното завръщане" на Мирча Елиаде, едва ли щях да го напиша! - с когото не бях се срещал от десетилетие. Пенсионер, бивш учител по трудово обучение, в момента е на 77 г. По своему надарен, макар че много своеобразно дарбите му са се развивали в абсурдна посока - колекционерската страст. Притежава най-богатата колекция на екслибриси и аристократични фамилни гербове в България, знае добре френски и арабски. Правеше уникални изложби, отразявани дори в японската преса, но не и у нас.

Та на своя малко високопарен, малко аристократичен и малко селско диалектен, сложен сленг ми разказа как интересът му към хералдиката го въвлякъл в дългогодишна кореспонденция с етиопския император, същевременно върховен маг на ирландския рицарски орден "Свети Брайън". Императорът проявил небивал интерес към особата и заниманията му и преди пет години го посветил в рицарско звание и му подарил благородническата титла "сър", която се предава по наследство. Всичко е оформено юридически, с държавни документи от страна на Етиопия и Ирландия - нещо, което би му донесло и привилегии, и особен статут, ако живееше в монархия, дори би било вписано в личната му карта. А от миналата година му е връчен и собствен хералдически герб с корона и щит, разделен на две части от лента с надпис: КАRA PATRIA - KARIOR LIBERTAS. /В момента е пред мене./ Същевременно е избран и за командор на ордена за балканския полуостров - освен него наолоко има още шест посветени.

Та синът на благородния командор, сър Иван Папукчиев, е шофьор на камаз. И по наследство получава благородническата титла. И сега си представям как потомственият благородник, сър Стефан Папукчиев, си кара камаза, хвърляйки по едно око над главата си, където под огледалото е залепена ваденка с аристократичния герб на фамилията. И докато му друса, си припява: "Няма не искам, няма недей..." или: "Щип-диби-ди-диб..."

Няма майтап! В цялата тая история липсва подтекст, има само типично нашенска комична красота...

Това е като приказка.........смешна........малко таргична и с отворен край.
Мисля, че аристократизма е в кръвта ти, в поведението, в начина ти на живот и още много неща, които не мисля да изброявам тук............Но по принцип една титла не те прави аристократ..........Абе интересна история, честно, ама звучи малко измислена.

Поздрави.

Ако една жена не може да направи грешките си чаровни, тя не е никаква жена.

Какви хора познаваш! Това ме впечатли повече май.

Ми мога да ти дам в бележка тел. му номер в Казанлък да го попиташ. Хубавото му на живота е и в това, че в него много неща са почти като измислени - дори да искаш, не можеш ги измисли.

аз вярвам, че историята е истинска..........просто звучи като измислена, нерелана.....иначе хубава и интересна.

Ако една жена не може да направи грешките си чаровни, тя не е никаква жена.

На мен пък тази история ми хареса...

Acropolis adieu

И на мене ми хареса. Някак си... в реда на нещата... ми прозвуча...

Тоя образ е много благодатен - за интервю, за очерк, за герой на повест, новела или документален филм. Отношенията му с вещите са такива, че дори Ален Роб-Грие би могъл да научи нещо ново. Притежава пищова на Стефан Караджа. Няма майтап!

какво лошо има да кара Камаз синът на аристократа бе???баси..Ивайло от свинар цар е станал..ти ся на въпрос правиш тука

Пътят за ада винаги е постлан с добри намерения

Нищо лошо бе. Казах само, че е комично красиво, като продължавам да се питам, дали младият си дава изобщо сметка какво точно се е случило на баща му...
А за Бърдоквата, царя-свинар - ще имаш да взимаш. Пишман-история! Я отнеси аналогията си до клуба на историците, да видим ще оживееш ли?

Наречи го "аристократ от Ново поколение"


Леко е абсурдно, но пък в подредбата дълбока скука се е свряла



Метли управлявам всякакви

аз съм постоянно там.. чети почесто...
кое е комичното бе, даже достойно е..:)))))))
ако нашия Симеончо беше седнал в Камаза, тогава да......
/ще седне ...../

Пътят за ада винаги е постлан с добри намерения

Ами! Направо тъжно щеше да бъде. Щяха да му ръкопляскат баламите и да се възторгват журналистите, както се възторгваха на баща му, когато караше влак...

ami to iam edin wlak na starzagorskata gara:))
i pytni4ki ima:))
q se цани са кондуктор там:))))

Пътят за ада винаги е постлан с добри намерения

Може. Тъкмо ше те возим без билет до яслата отвъд релсите. Като знам с кво усърдие посещаваш родителските срещи на мамите там, не бива да си в излишен харч.

Такава история оставя ехо в мислите, като познат , леко тръпчив, но приятен вкус... Като Ловико Мерло 1992 ... ех ...

...тъжно ехо само може да оставя такава история, защото сигурно не са малко такива хора, но обикновенно не ги познаваме, случайно ги срещаме, живота им ни звучи като налудничава приказка(чак НГ трябваше да се кълне)...
...хубавото е, че те са щастливи, а живота им изпълнен със друг, непознат за нас смисъл...

Вярвам в чудеса!