А когато обичам...

Автор: Ина Герджикова


Когато вярвам в нещо, предпочитам да се отрека...

По-добре да го забравя - за него ще бъдат сълзите ми...

Когато някой ме чака, предпочитам да не отида. Да избягам заедно с вятъра, а птиците да покрият следите ми...

А щом трябва да си тръгна, по-скоро ще остана - невидим, неканен.

Да чуя думите, които не виждам през деня...

Когато се усмихвам, значи ме боли. а в мълчанието ми оттеква ек на писък, и ярост, на плач.

Когато ми липсваш, те гоня. Когато сбъркаш - забравям те; ала когато си тръгнеш, очакването, че ще се върнеш умира заедно с мен.

Дърветата ще ме оплакват и ще ронят листа за мен посред лято.

Предпочитам да се отрека, вместо да повярвам.

Защото светът е нарисуван с акварел, а навън вали.

И всеки цвят се стича със сълзите ми. Облаци от колебания хвърлят сянка върху душата ми. Не мога да избягам от разочарованията си. Затова и ще се скрия от теб.

Не казвай нищо - сам ще си тръгна. Не ме помни, и аз ще те забравя. Ти си всичко, което не бих могъл да поправя по грешния си път и мечтите - грешки. Защото явно е грях, стремежа ми светлината и че искам само топлина. И явно е грях да обичаш и да искаш и теб да обичат.

Горчилка, страх, съмнения, несбъдвания, копнежи тръгнали си с нощта - това е всичко, което остана в мен...

Затова когато вярвам в нещо, отричам го...

Когато някои ме чака си тръгвам, когато сбъркаш, те оставям.

А когато обичам...

Добър сюжет за Латиноамерикански сериалГарантирани поне 550 серии
Сълзливо-сополиво и някакси изкуствено (не идва от душата)

..............



P.S. начи, искаш да си спретнеш един летен блокбъстър... Иска ти се също да гo напълниш със звезди, екшън и романтика. За капак, искаш и да разрушиш света. Лесна работа. Просто следвай стъпка по стъпка указанията на хората.

Фък дъ фейм, ай нийд дъ мъни! Еби му майката! Е тва е!

с мен обича всяка клетка от тялото
и навсякъде тебе те виждам,
и всичко си ти...

когато ми липсваш
виждам следите от стъпките ти
по улиците, по които отделно вървим...

и виждам в очите на непознатия
неточно копие
на твойте очи...

когато ми липсваш
крещя във пространството
мисли-болки, които мълчим...

и се смея във тъмното,
за да не се видят сълзи,
понеже са казали твоите думички,
а пък това не си ти...

когато обичам
недостижимо е,
тъжно е
и вали...

обичам те,
и питам...кой си,
защото боли...

Много ми е мъчно,болезнено и страшно.
Като когато си заобиколен от много хора и най-силно усещаш самотата си,някак;
не е от стихотворението - хубаво е, а може би защото е хубаво....незнам
вероятно защото е сряда

а може би помъдрявам, може би просто "пораствам"....

А, може би така ти се иска!

Фък дъ фейм, ай нийд дъ мъни! Еби му майката! Е тва е!

дали можеш да обичаш а

познай!

обичаш ме .......

те...

лятото!


а, то идва

Фък дъ фейм, ай нийд дъ мъни! Еби му майката! Е тва е!

И аз го обичам. Щото грее слънце и ме огрява и почват да растат цветята.

...между мен растат цветята...

вярно бе, виж как не се сетих! Пу

Фък дъ фейм, ай нийд дъ мъни! Еби му майката! Е тва е!

Smile, Baby!
(не се превежда като "модератор, баба!")


...между мен растат цветята...

Виж.....точка 1.




точка 1.

Фък дъ фейм, ай нийд дъ мъни! Еби му майката! Е тва е!

Ти - 100% гаранция си някоя сбъркана дърта женица, с тоя комичен nick, няма как да е друго. Стига си занимавала всички с тъпотиите си, копирани от някъде си. Ужасно си досадна. Спри да пишеш тук, за бога.

ми нищо!





Фък дъ фейм, ай нийд дъ мъни! Еби му майката! Е тва е!