Самоубийството....

Голям грях ли е самоубийството?
А ако се направи за да се помогне на друг?
Какво става с душата на човека...

Остави как се определя - грях или не. С какво ще помогнеш на някого, ако те няма, ако си отидеш без да е естествено, а насила. От какво ще си воден/а - от любов? Защото пречиш на човека? Тогава този човек не те обича, щом не те приема. Друг някъде те очаква да му дариш това, което е заложено в тебе.
Ами Този, който ти е дал живот - Творецът на всичко, което виждаш около себе си, което си ти. Дали те има, за да прекъснеш сам живота, който не си създал ти?

Отговори си на въпроса дали всичко си свършил/а на тази Земя? Няма ли едно едничко нещо, заради което имаш да останеш?

Погледни слънцето. Ако то реши, че не е нужно повече да свети, защото не го обичат хората заради това, което прави за тях? Докосни едно цвете, погали едно коте, птиче, погледни в очите едно малко дете и ще разбереш, че има смисъл да си още жив тук, на Земята, защото ти и да си идеш, пак ще си жив, но може да съжаляваш, че си си оставил тялото преждевременно.

Живей заради мене - непознатата. Ще ми е радостно да си говорим за това, че идва пролетта, а с нея - нов живот...за каквото искаш ми говори...

Усмивка от мене!!!



Ако го е направил вече някой друг, за чиято душа се тревожиш, просто мисли за него с любов и нека Бог му прости грешката, да му даде светлина, за да върви в пътя си...

Знам че ще помогна.
Не мога повече да кажа.


но ти благодаря много...
...има случаи когато наистина няма за какво друго да се живее. А иначе живота е прекрасен.

Честно казано стана ми интересно, та да обясниш!
Ако си още жив де, че иначе да викам Некрофилчо от "Магия".


Апропо Самоубийството е един от най-грубите актове на незачитане. На себе си, на околните, на силата стояща за всичко. Тялото ти не е твое, че да ти е дадено правото на разрушение в удобно за теб време и място.
Определено такива фаулове се отсвирват по-строгичко!
Независимо от "благородният" ти порив за това.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

и какво става с душата, кажи ..
какво значи "по-строгичко", знаеш ли?

Имала съм мигове в живота си, в които не съм виждала смисъл да живея. Толкова съм била отдадена, че съм забравяла себе си, нямало ме е, но после тази празнота се е запълвала с нещо много по-хубаво, по-значимо.

Няма да те убеждавам да живееш в тяло. Всяко решение е твое, но последствията не ги определяш ти какви да са.

Тогава аз седнах, опитах се да открия кое от мене иска да умра, Истинската Аз ли или някоя моя представа, наложена ми по някакъв странен начин отвън.
Има мисли и чувства, които си мислим за наши, но не са.

Представи си може ли неразрушимото, безсмъртното от тебе да пожелае да спре развитието си, напускайки тялото, в което е слязло, за да се учи, да страда и да се радва, да обича, да бъде обичано, да бъде отхвърляно, за да опита какво е това...

Замислял/а ли си се колко енергия е отишла, за да се създаде това тяло? Във всяка твоя клетка живеят частици от милиони светове. Висши същности са се трудили, за да го има това тяло. Ти си отговорен/а да се грижиш за тялото си, не да го убиваш.

Чела съм, че душите чакат да им дойде реда да слезнат на Земята в тяло, защото единствено тук могат да се себепреживеят, себеоткрият, осъзнаят.

Помни, че ти носиш отговорност зо това, което ти е подарено като временен дом - твоето тяло.

Ами нищо не става с душата.
Просто много, много ще ти се иска да не си правил подобна простотия.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Защо ще искаш да помогнеш на друг,като се самоубиеш?Като се принесеш в "жертва" ли?Не мислиш ли,че зад подобен "благороден"
порив може да се крие нещо доста опасно:))).Не го казвам,за да те
засегна,най-малко за това:)).

Всички религии осъждат самоубийството.За християните това означава
да извършиш най-големия грях.За Буда това означава да объркаш карма
та си така,че отново да започнеш всички свои прераждания-от на-ниското,елементалното стъпало.За Уика това също е грях-ти отхвърляш
най-великият дар на Богинята-Майка.И никога вече няма да се преродиш
нито ще живееш в Страните на Вечното Лято.За теософите самоубийци-
те ще останат известно време в тялото си,чувствайки как гние,докато им
минат дните,отредени тук.След това ще бъдат потопени в бесен ужас.

За психолозите това е наличие на много лош ментален проблем.Изисква
лечение.

Мила Н,просто забрави за това.Не знам кое те кара да мислиш за самоу
бийство,особено като за "добродетел",но както и да го погледнеш,самоу
бийството е извращение и зло.

Може да сме твърде малки,нищожно малки в сравнение с космическата
необятност,но сме твърде ценни.Всеки един от нас.Всеки има неповторимо
значение във Вселенският ред.Ето защо самоубийството е висш акт на
егоизъм и егоцентризъм.Помисли над това:)))

Love can last an eternity,but your loved ones could be lost in an instant

Усети любовта- и ще поискаш да живееш вечно.

присъединявам се изцяло към Изгрев:)))
нямам какво да добавя, освен усмивки



и още нещо:
смъртта не би могла да донесе добро на никого, независимо как изглежда!
да, независимо как изглежда в момента!:))
можеш да си убеден/а, че ще донесе добро, а да стане точно обратното; съществуват хиляди разрешения на проблема на близкия човек, за които може би не се сещаш в момента, различни от самоубийството;
в такива моменти умът/съзнанието на човека просто се "свива" и той като че ли не вижда други изходи
но не е така, наистина не е така; просто си дай време!:))

Поздравявам те, Н.
още повече, че моето име също започва с тази буквичка:))))

Светъл е вятърът, а тревата е синя...

---- Сетих се за една книга, в която са описани много интересни случаи, когато преродени души разказват за миналите си прераждания, когато самостоятелно са сложили край на живота си. Първото нещо, което си казват душите, безвъзвратно отделили се от тялото, е: "Боже Господи, каква глупост направих!" Книгата е на Майкъл Нютън и се казва "Пътят на душите". Потърси я, ще ти е от полза да научиш кои сме и къде отиваме.

Наско

Прав си, знам. Но понякога просто няма друг иззход. Изглежда абсурдно, но е така.
И тогава няма значение дали тялото ти ще умре, дали душата ти ще умре, дали ще гориш във вечния ужас, дали си егоист или не....нищо няма значение. Приел си всичко, и дори това, че ще си отидеш от всички светове.

Благодаря ти.

Благодаря и на теб.
Вероятно така казват душите

Но това какво значение има.

Любовта? Дааа... Да. Само за това си струва да се живее. Също и да се умре.

Салве, Кралице!!! Осъдените на смърт те поздравяват!

Дааа...Това е въпросът - дали ще донесе по-добро на близкия човек....
Щеше ми се да имах по-сигурен отговор....

Помисли пак за това,че твоят живот има смисъл.

Помисли,че Смисълът и Животът идват от Бога или Висшата Сила.

Помисли над това,че сме взаимносвързани.И че безумната ти постъпка ще
навреди на много хора,защото ти си решила така.И защото не осъзнаваш,
че съдбата ти е обвързана с тяхната.

Помисли,че си егоистка.Че досега си хранила само егото си.Живяла си за него.А то е като сляпо черво,като задънена,пуста улица.И че желанието да се самоубиеш,празнотата и депресията-те са най-висшият дар,който
можеш да получиш затова,че си следвала единствено това.

Помисли пак.

Помисли пак.

И хиляди пъти помисли пак.

Чакай, чакай малко...умът през цялото време разполага само с късчета от целия пъзел и прави анализи въз основа на тях. Целият пъзел го знае само всевишният...
За да си се родил, очевидно е имало причина и ти още не знаеш тази причина. Така че не бързай с умозаключенията за вредата и ползата от каквото и да било.
Ако си наясно с кармата, би трябвало да знаеш, че хората се срещат, защото трябва да си оправят сметките.
Като се самоубиеш, само пренасяш оправянето на сметките в следващия живот и на двама ви. Демек-нищо не правиш, освен да вредиш на себе си, защото на всичкото отгоре се появява и финото его-колко си великодушен и т.н.
Значи следващия живот същата задачка пак ще цъфне и то доста поусложнена...
Чат ли си-мърдане няма, трябва да минеш през съответните отношения и ще минаваш дотогава, докато не се прочисят напълно.
Самоубийството отлага, но не отменя.

Диви цветя и дъх на трева

:)))
от личен опит зная, а и ти сигурно знаеш, че не винаги това, което ни е в главата отговаря на реалността
даже много често не отговаря:)
колко често си мислиш че нещо е така, както си си въобразил
направо си убеден, а то се оказва след време съвсем друго...
и то за дребни неща
а когато става въпрос за по-сериозни, като това -
възможно е да причиним по-скоро болка и мъка, отколкото "добро".

само не ми харесва това с "осъдените на смърт"
в моето кралство такива да ги нямаме
аз да не съм някоя кръвожадна кралица??!!
аз съм добра!

Светъл е вятърът, а тревата е синя...

Привет,

осъзнаваш предполагам че въпросът ти "Каква става с душата на човека..." е близо до екзистенциалния въпрос /="за смисъла"/,и че едва ли ще получиш абсолютен отговор.Един е ,Който разполага с душите - "Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла." /Мат. 10:28/

[линк]

Когато един човек не желае да поеме мъките /и не само/ от живота,бива поставен в положението на по-нисшо същество,което не може да чувства толкова мъка.Така го разбирам /може би е частично разбиране/.Не го казвам аз,от Беинса е :

Мога само да предложа едно вярване - нищо повече - щом имаш интерес :

"За самоубийството ще кажа: не излизай от затвора,докато не му дойде времето.Защото ако излезеш,десет пъти по-лошо ще бъде.Докато не ви пуснат, стойте в затвора да учите урока си.

Някои хора мислят,че като се самоубият,страданията им ще престанат,защото не знаят,че ще влезнат в един свят,напълно забранен за тях.Като влязат в тоя свят,никой не ги помни,никой не ги познава,все едно,че са влезли в една яма забравени от всички.Това не е избавление,а нещастие.

Самоубиството е процес на израждане.Този,който се е самоубил,той се превръща в животно,деградира в животинското царство.Ако не е вярно,можете да го проверите.Самоубиецът се превръща в животинското царство.След това му трябват хиляди години да пъпли като животно,докато дойде в това положение,в което се е намирал преди да се самоубие..Той е паднал вече,както един човек,който е паднал от висока канара и е счупил краката си.Тъй щото,като се самоубие един човек,той слиза в животинското царство - става животно,нищо повече.При всичките мъчнотии,които е имал,той вече не може да мисли и започва да изживява своето минало.Когато Господ иска да освободи човека от страданията,които той не може да ги носи,той го поставя в положението на животно."
/много съм се чудил защо Иисус казва за по-късно замоубилия се Юда - този човек по-добре да не се беше раждал и в тази връзка става ясно защо;извини ме,отклонение/.

Даа,дълга тема.Всичко е само вярване.Ако се чувстваш добре - значи си уцелил.Но насилието е неестествено и води до страдание.Божията воля е най-закономерният ред,и който не го спазва,сам изпада от съвършенството в страданието и погрешността.

След толкова приказки ще завърша с : Обичай Бога,защото другото е суета.Суета бе и това ми писане,шум от листа...

it`s all about making it through

Поклон.

От тук нататък всички думи са излишни..