Понякога, но ...

Понякога ... Понякога нещата от живота изглеждат толкова ясни. Някой иска да ни направи добро, да ни достави радост, да ни даде красота, да ни предизвика усмивка. Някой иска да ни нарани, да си го "върне", да ни напомни за стари наши грехове, за грешки които несъзнателно (по-малко аз) или съзнателно (още повече ти) сме сторили. А в колко случаи си даваме сметка, че не е така? В колко случаи хиляди други фактори са повлияли? Които с лека ръка ги избутваме в кошчето за боклук и ... се сещаме за тях, чак когато някой друг ни ги каже, чак когато ги чуем от чужда уста и не знаем дали ние сме били наистина героя на новото време (разбирай пиесата от твоя живот, дето е оф-Бродуей) или сме били случайно преминаващ на съседния тротоар минувач.

Кога и как трябва да даваме кредит (не звучи добре, но give credit ми се губи като перфектен превод в момента, така че агенциите и по-малко пийналите, следящи тези редове - МОЛЯ да се намесят), който да не се окаже капчицата, от която прелива чашата, да не се окаже последната преди вцепеняване от ужасната гледка стъпка, да не се окаже куршумът, който убива, а не преминава покрай, да не се окаже трепетът на ръката, който изпуска, но след това хваща и красивото не се разбива на хиляди парченца. Това го разбираме ПОСЛЕ. Разбираме за абсолютно безмислените неща, които са били като перцето във Форест Гъмп, но за другите са били като пресата на немските машини (служили безотказно в полза на изграждане на социализъма десетилетия наред) или като стъпките на слоновете и грохота на падащита лавина, която никой не може да я спре.

Понякога е важно да се замислим в РЕАЛНИЯ живот, защото после даже да чуем някои от тях - не можем да върнем времето. Или поне понякога да се опитаме да променим тези така закостенели нещица в нас, защото точно този - реален живот продължава. Нищо, че виртуалния ни дава сили и красота, нищо че по никакъв начин не трябва да се отказваме и от него, защото той е животът на идеите и на непремълчаните истини.

Понякога.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Та, кажи ко ти тежи.

Просто се замислих над тези неща. Казах ги. Важат за много мигове, за много части от живота ни за различни ситуации, за различни хора, важат точно толкова и за други хора (до колкото са споделяли с мен).

Тук не е единствено място за душевни отпадъци, а и за споделяне на теми от истинския живот, които те вълнуват. Това е. В момента нищо не ми тежи. Говорих дълго време с едно разкошно приятелче и като се върнах в къщи - резултатът горе (поне няма да му купувам памперси след време )

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Елби, наистина тази нощ си го ударил на яко мислене, защото три пъти ти прочетох постинга докато схвана за какво аджеба си мислил.
Първата част в ретроспективен план представлява едно за кой ли път преоткриване на фактите от реалния живот. На това, че нещата не са били така, както са изглеждали, а мотивите на хората около нас - различни от начина по който са възприети постъпките им.
Тези, които сме считали че искат да ни навредят, всъщност са били искрени, но пък ние сме били излишно мнителни и не сме ги оценили.

Образното сравнение със случайния минувач ме навежда на мисълта, че си стигнал до откритието, че в даден момент не си имал контрол над обстоятелствата.

Третата част за кредита напълно ме обърка. Как така кредита или доверието ще убие някоя от страните. коя се пита, кредиторът или кредитополучателя? Или връзката между тях.

Изводът за РЕАлНИЯ ЖИВОТ го споделям напълно, там се случват нещата, а това тук е сянка.

Ако бъркам, а това въобще не е изключено поради високото ниво на абстрактност на изложението, моля поправи ме.

и май винаги има кой да те дебне. Дебнат ни - познатите, колегите, комшиите...Дебнат ни!
Дебнат ме. Преценяват крачките ми, преценяват думите ми, преценяват изражението, гласа, примигването на очите.
Дебнат ме. И аз знам това. И се мъча. Мъча се да реагирам по-логично от логичното, мъча се да изглеждам каменна, мъча се да задържа ръцете си спокойни, мъча се да си претеглям думите. Мъча се.
И затъвам още повече. Защото това не съм аз. Не съм аз, а някой който трябва да бъда. Според някого.
Приятелите казват "това е друг човек". Почват да ме дебнат. Преценяват ме. Дебнат ме. И аз знам това. И се мъча. И затъвам още повече.
Аз ли съм? Не съм ли? Бях ли аз? Или бях някой друг.

"Понякога най-добрия начин за самосъхранение е самоубийството."
"Невчесани мисли", Станислав Лем (май)

Понякога!

У здорового смысла, как великолепно знают лемминги, есть свои пределы.

А. и Б. Стругацки, "Понедельник начинается в субботу"

Бъдете високи!

Уф, такъв комплимент не рядко се получава ... 3 пъти да четеш. Имаш бира от мен в петък

ОК. По "разбраното" няма да коментирам. По кредита - когато кредиторът дава с пълното съзнание, че дава е (може би) важно да си даде сметка за това и после да не размахва този кредит като причина за фалита на банката му. След време т.нар. кредитополучател чува неща, които ако ги е знаел в момента на кредита, никога, ама никога не би взел и цент. Да има връзка между тях. По-ясно ли е?

И ... не съжалявам за високото ниво на абстракност - като гледам разбирате и схващата ПЕРФЕКТНО. Е - може да не го повишавам...

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Мерси за бирата, но са ми взели билети за театър и то човекът, на когото не мога да откажа. Приоритетният ми кредитор на доверие, де - съпругът ми.

Добре е... И аз си мечтая за приоритетен кредитор, че не искам пак да имам дългове (вини) за връщане. Искам истински, неподправен кредит !!!

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Не бира да я черпиш, ами рокля трябва да й купиш на каката, задето успя да преведе засукания ти екзистенциализъм на нормален човешки език!
Впрочем, няма нищо странно тук, защото тя е сред малкото тук, които са умни над обикновеното и рационални до умопомрачение.
П.П. Бе ти и на истински ли говориш така увъртяно? И откъде намираш такива, дето да те разбират?

Честит рожден ден на всички впрочем!
Бъдете ми живи и здрави. И добри.

няма да си сигурен дали е истински и неподправен кредит, ако нямаш истинско и неподправено доверие.
Замине ли доверието - всичко отива по "предназначение".

Намирането на Кредитора не е закономерност както си мислим, а случка.
Не ни се дължи нищо, а е дар Божи.
Все пак ясните критерии при търсенето увеличават многократно шансовете.
Кофтито е че отново и отново попадаме на все един и същи тип кредитори, привлечени сме от тях и а и те от нас. Нещо може и в стереотипа да е грешката.

Торби, мила къде изчезна?

Много ме хвалиш, ще ти купя шалче. :)

Интересна идея... Бях събрал пари, та може и да и купя Ала може пък да си иска биричката?

Това, че умна над обикновеното и рационална до умопомрачение ... е едно на 1000 или даже по-рядко. Трудно се срещат такива хора.

На истински говоря прекалено прямо и директно. На моменти убийствено и жестоко, макар и с времето се научих да смегчавам много, в повечето случаи знам кое е по-деликатно. Тук искам да го кажа на друго ниво, да избегна простотиите на ежедневното ниво и да видя синтеза на другия. От там сигурно ще пренеса чутото в моята, по-реална и на по-ниско ниво ситуация...

Всеки ме разбира, освен когато НЕ иска да ме разбере. Проблемът ми е, че много вярвам и гледам нещата и от страни, от друга гл. точка, а в такива случаи просто забравям за себе си.

Между другото - кой има рожден ден? Честито и от мен.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Така е, но липсата на истина (примерно ЯСЕН морален договор за самия кредитор, ЯСЕН морален договор за самия получател) води до проблем.

Между другото връзките кредит-доверие-яснота-истина са много важни, но и много сложни - с много нюанси. Като цяло си права.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Точно за тези неща си мислех и говорех. Точно за тях !!!

Всяко намиране е случка ! Дар Божи (каквото и да разбираме под Бог).

И за кофтито и за стереотипа го мисля така !!!

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

В "Споделено" има любопитна поредица за реалния живот и желанията ни. Стори ми се, че темите се връзват някак си.

Забелязах, че и там си писал. Сети ли се за предишната си тема? Май си на голям кръстопът?

Just sharing.
Give all to love; Obey thy heart.