Една проста максима

замислих за една мисъл дето ми я каза една позната
Любовта е като човешкия живот - винаги е налице, но продължителността му е различна

...чики на, чики на-на-на

как ти звучи-
любовта е бекрайна -като живота
?

prazna dupka pashti lista
sivi kloni isuxnala treva
v nebeto tumno rajda se noshta
i sled tova uimra kakto vsi4ko na sveta

i 1 mamoda zavivashe shokolada
da-da

и раждането,и смъртта са привидни -
няма НИЩО НОВО, нали?
Животът Е!

В устрема на светлината
с прозирно тяло,със сила и мечти
от никого неможе да е спряно духовното единство на обичащите се души..

В люта битка с мрак и болка
с безутешна мъка,
почти убитото ми тяло вижда вплетени
очи,
ръце,
души.... Там е по -красиво
Но имало защо да се живее ТУК,
сред вплетени, объркани съдби..
Събудих се едва заспала,
но спомних си съня;
Реалност в реалността заспала
се съживи красива, по-лъчиста отпреди...
Погледнах си ръцете,тялото - от плът и кръв
Само от очите се оглеждаше различен - Същия, светът..