Кое е доброто??

Според мен радостта на живота е в това да вършиш добрини, да се чувстваш полезен, да наставляваш към истината и към търпение в несгоди и мъки. Понякога тръгвам с намерение да направя нещо добро. Обстоятелствата така се нагаждат, че или става обратното или нищо не става. Естествено това ме унива. Малко са стандартните добрини, налага се да съобразиш. Често обаче се питам кой е основният критерий за доброто. Мисля си аз, че е това да е полезно, да зарадва някого, без ничия скръб.
Искам вашето мнение. Благодаря!

"В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Хвала на Аллах ­ Господа на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!"

Този откъс го копи-пейстнах от уеб-сайта на Зули.
Дано това да е последния отговор на православен по темата.

Защо Чили, мислиш, че мюсюлманите не могат и не искат да вършат добрини? Не можах да разбера забележката ти...
Мисля, че добро е винаги да вършим Божията воля. Нямам предвид да станем фанатици и да си я интерпретираме както на нас ни се струва вероятно. Но във всяка една ситуация един вътрешен глас ни казва кое е правда и кое не... Съвестта ни е един то най-важните ориентири, които Бог е вложил у нас като незаменим спътник в живота. Както казва и Евангелието, хубаво е да се помириш с този спътник, преди да стигнеш края на пътя си...
Не е беда да се случи да сбъркаме и вместо благ плод от добрите си намерения да се роди някакво недоразумение или огорчение дори. Проблемът е, ако се случва често - тогава може би става дума просто за недостатъчен такт, може би не сме успели да преценим ситуацията, в която се намираме, очакванията на хората... Трябва тънко духовно чувство, за да усещаме хората. Пък често се случва и да им натрапваме добрините си, от които те не по принцип, но точно в този момент нямат нужда... Но по принцип посоката е вярна - много е хубаво да се стремим да доставяме малки радости на хората около нас. Без да им се натрапваме, а просто така, за да споделим с тях радостта от живота, да им покажем, че ги обичаме...

С такъв въпрос отишли книжниците при нашия Спасител. Защото горе-долу това означава въпросът им: "Коя е най-важната заповед от Закона?" - какво им отговорил Той, можеш да прочетеш в Евангелието от Марк глава 12 стих 29 и нататък.

Sanguis Christi, inebria me!!!

Съвестта е усещане. Вътрешният глас е демон. Ако искаш научно определение, вътрешният глас е симптом от патопсихологията.
Don't worry, be happy!

у всички или само у теб?

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

колкото и дълго да мисля, по лесно е да се дадат критерии за злото, отколкото за доброто. Получава се, че имаме компас, който обаче може да сочи само кое е зло. Е, и това е нещо - като шамандура над рифове или морски фар - нали никой не взема курс ПРАВО срещу фара, когато е близо до брега?

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Говори се за идеален случай на здрава психика.
Психиката на всички хора е условно болна, вследствие на това, че психиката е функция на средата, а средата е нездрава.
И това е така, откакто Адам и Ева са били изгонени от Едем - естествената среда на човека.
Спаси Боже!

Как не си се сетил, че в патопсихологията дефиницията за спътник, с който се караш и сдобряваш цял живот, е шизофрения...

Не е така.
Има много, приемани за нормални от обществото хора, които са в непрекъснат диалог с вътрешния си глас.
Има поговорка, която твърди, че на самотния човек другар му е дяволът. С други думи самотата винаги е свързана с особена податливост на демоните. С риск да ме анатемосате ще цитирам Теодор Херцл, който казва приблизително: "Човек не може да бъде човек, ако няма общност и няма свобода."
Ние православните сме длъжни да даваме пример на другите, що се касае до здрава психика или до доближаване до здрава психика, която примемаме за идеален вариант. Доколкото това е по силите ни.

Не разбрах кое "не е така". Това, че да имаш "спътник" не е шизофрения?

А за болната психика, това не е резултат от "средата", както казваш. Има други причини. Освен, ако не съм разбрала правилно, какво имаш предвид под "среда". Адам и Ева са заложили предпоставките за "болната психика" още преди да напуснат своята среда, тоест Рая.

Нали знаеш историята за вътрешния глас. Един човек се зарекъл да не пие. Минал край една кръчма, ха да влезе - вътрешният глас му казал: стой! Спрял го. хайде и на втората така. На третата човекът отговорил на вътрешния глас: добре, ти стой тука, аз ще вляза да ударя две ракии, па каквото ще да става...
Тъжна история.

Sanguis Christi, inebria me!!!

За диагнозата на схизофренията /или хайде - шизофренията/ са необходими набор от големи и малки критерии. Слуховите халюцинации във вид на гласове са съществен критерий, но далеч не са присъщи само на шизофренията. Лаическата представа за "раздвоение на личността" едва ли е много близо до това, което изпитват и споделят шизофренно болните. При някои наистина има класическо разделение на личността - спомням си известният болен "Зевс", който беше убеден, че е Зевс, а в същото време му беше ясно, че за околните е еди-кой си от София. Но това са отделни болни. Чувството за "двойник" - може би ще Ви е интересно да научите - възниква у значителен процент здрави хора - доброволци в експериментите с изолация. Обикновено се явява на 2-3 ден от изолацията, при повечето е преходно, но при някои налага да се прекрати експеримента.

Sanguis Christi, inebria me!!!

Запознат съм само частично с материалистичните разбирания по въпросите на патопсихологията и психологията, а с православните не съм запознат изобщо.

Вече се извиних на Шаркан за нетолерантното ми отношение към Зули. Остава да го направя пред всички останали. Извинявайте!

Колкото до Херцл и неговата свобода, сега съжелявам, че постнах мисълта. Очевидно човекът е имал предвид нещо утопично, на което много лековерни хора са робували през изминалото столетие.

Сигурно си прав, аз не съм специалист в тази област. Идеята ми беше друга. Просто исках да покажа на чили, че репликата му с вътрешните гласове бе неуместна, исках да насоча вниманието му към израза глас на съвестта, който всички използваме. Тя се нарича също глас Божи в човека и няма нищо общо с патологични отклонения. Свободно и без да се страхува от бремето на думите е общувал с хората и Спасителят, като е считал, че те са длъжни да вникнат в съдържанието на казаното от него, а не да търсят препъни камъни в словата му. Които без съмнеие е било лесно да се открият. Та съвестта е наречена в Евангелието наш спътник, с който ние трябва да се примирим преди да стигнем края си, за да не ни изобличи тогава тя.
А иначе за шизофрения се говори и в богословието в един по-широк духовен смисъл. Тя се поставя като контрапункт на аскетизма. Смисълът е, че след грехопадението човешката личност се е разпаднала на много центрове, които си противоречат, борят се един с друг, имат различни претенции и изисквания към бедния човек - плът, душа, разум, чувства... И всеки човек дава приоритет на един от тези "центрове" и това определя характера му. Бог обаче иска от нас да приведем всички тези неща в хармония съгласно Неговата воля и не само да ги приведем, но и да въстановим целостта на своята личност, която е създадена по образ Божи. Пътят за това е аскетизмът - разбиран не само пустинически, а по-широко като път на всеки християнин.

Затова исках да кажа на чили, че не средата е причина за психическите болести, демонизацията на някои хора и за греха въобще. Иначе би било лесно - излизаш от средата (къде ли може да отидеш?) и в общи линии проблемите се решават. Така неусетно в нас се прокрдва идеята, че причина за нашата лична отдалеченост от Бога е не у нас, а в хората около нас. Полсе лека-полека ще започнем да гледаме на тях с враждебност и понеже няма къде да се скрием, ще се затворим в себе си и т.н. и т.н. Този път не е за препоръчване.

"Затова исках да кажа на чили, че не средата е причина за психическите болести, демонизацията на някои хора и за греха въобще. Иначе би било лесно - излизаш от средата (къде ли може да отидеш?) и в общи линии проблемите се решават. Така неусетно в нас се прокрадва идеята, че причина за нашата лична отдалеченост от Бога е не у нас, а в хората около нас. Полсе лека-полека ще започнем да гледаме на тях с враждебност и понеже няма къде да се скрием, ще се затворим в себе си и т.н. и т.н. Този път не е за препоръчване."

Там е работата, че и психиатрите не могат да определят що е норма в човешката психика. А народът, българският, го е казал: "всеки си е бамбашка луд". Това се опитвах да кажа.

от психиатър съм чувал, че идеално здравата психика е възможно най-тежката патология и сигурно е възможна (но само теоретично) у някой персонаж с позитронен мозък

Не, не мисля, че подсъзнанието, респективно вътрешният глас, е населено с демони, както е твърдял чичко Фройд. По-скоро у него са били вповече. Подсъзнанието е верният ни компютър, който обработва информацията и се грижи останалото имущество - 70-те кила меса и кости извън мозъка да функционират правилно. А на компютър каквато инвформация му подадеш - такъв резултат и ще получиш.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

свестен си


Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!