Виртуална депресия

бил съм давал определения за депресии, но за реалните всъщност дори и не опитвам, ако е изглеждало така е било по-скоро неволно. на засегнатите - sorry.

а за виртуалните депресии, това е нещо друго (неразбираемо, един вид).

всичко може да каже човека, но само да си събере мисълта. защото се е загубила нейде из мъглата. и там се е разплула - липсва. Не че няма такова нещо, човека не би допуснал да го нападат че е безсмислен , то тогава не би съществувал, но пък доказателството че съществува (което никой и не иска) не е налице - разплуто е, загубено е в мъглата и не може да бъде събрано и видяно. поне и не навреме. Но защо навреме? кой бърза? кой го чакай. той не знае- т.е. знае с изпреварващ отговор - никой. затова и не бърза, не, няма днес да почва да си събира мислите. нали е в депресия. състояние - различно от преди. преди е имало време/когато./ е събирал мисли, търсил е внимание с тях, можел е да говори (докато се учи да го прави). но после -разочарование. пропускане на срещата със себе си, загубване във вечното очакване това което разбират за теб да го видиш и ти самият. затова постепенно спира, забавя се и вече не казва нищо . стига до мълчание, или поне до несъбиране на мислите. не на някои определени мисли, несъбиране на никакви мисли, тъй като никой не чака (така е уверен вече) да вижда неговите мисли. не защото на друг му е писнало от тях, на него самият вече му е писнало от себе си. не събира мисли, не отваря път към тях, не намира път към себе си който да опише с посока видима и за друг. затваря се в себе си и липсата на разговор. виртуализира същността си. това е примерно депресия. но не е определение. все още не, оптимизъм има.

радвам се :) точно това исках - неразбиращи реалности.
защото съм "далече от мисълта си"
това е една хваната в капан мисъл която не е много моя. излишна ми е.
радвам се на всеки човек на който също е излишна, и такива капани.
извън тях наистина е интересно

Знаеш ли кое е шантавото? Че понякога виртуалното ни "аз" е по-истинското
ни "аз"...
Депресията контрастира с еуфория.
Ученико Кръг, дайте ми определение за виртуална еуфория, пък може да
отпердашим диспутче дали виртуалните състояния са аксиома или теорема.

тайна е то, виртуалните еуфории се правят на тъмни места, и на 4 очи...

=> icq

Описваш себе си...или по-точно всички тук?
А ако е така - поздравления - явно излизаш от виртуалната депресия. Написал си всичко това.

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Я какви тайни пороци имал колегата тук.
Споделете, колега, споделете...

Хубаво казано "Пропускане на срещата със себе си"...

Just sharing.
Give all to love; Obey thy heart.

otkoga na njakoj otkachil miu kazvat depresiran pitam az?
edno samo she kaja - tija ne stavat za nishtoooooo.
moe da mi vervash napalno.

питоне завиждам ти за убедителността.

a stiga si me svaljal bre angele
a kva e taja pulsirashta karantija sa de
pa li si vluben a?

запраща се бумеранга... и после... може и да се върне!

мноу си прав!

нищото им е пръв приятел.

а утилизацията в тяхна посока - близка до нулата,
както се казва, на камък стават, и дори да стискаш - никаква вода не пуска...

много хубаво не е на хубаво, нали...

привет

Защо се страхуваш - бумерангът меже да се окаже стреличка на Амур, запратена обратно към теб...
Както в онази реклама на Mtv - "Love comes back to you"...


"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

ами то номерата са... дълги... поне тези на по-късно родилите се user-и и user-ки...

но дължината всъщност няма значение, трябва само да знаеш номера на който да почукаш... на коя врата, т.е.

... всички така казват...
"Ела ми на Кю - и ще видиш чудеса!"

Е, как пък едно не видях?!?

Jus primae noctis

май няма спасение... отиде зян цялата планета заедно с бумеранга...