Za revnostta...
8 отговора
369 прегледа
Za revnostta...
Temata na Sblysyk dnes me nakara da se zamislja... za revnostta.
Trjabva li da revnuvash horata, koito obichash?
Kazvat che revnostta e vtoroto ime na lubovta...
Kazvat i che tja e strah ot prevyzhodstvoto na drug chovek...
Togava kakvo oznachava lipsata na revnost?
Che ne obichash istinski dadenia chovek...
Uverenost che nikoi ne moje da te izmesti...
Ili moje bi prosto che mu imash vjara...
Trjabva li da revnuvash horata, koito obichash?
Kazvat che revnostta e vtoroto ime na lubovta...
Kazvat i che tja e strah ot prevyzhodstvoto na drug chovek...
Togava kakvo oznachava lipsata na revnost?
Che ne obichash istinski dadenia chovek...
Uverenost che nikoi ne moje da te izmesti...
Ili moje bi prosto che mu imash vjara...
Re: Za revnostta...
Трябва ли - ама защо да трябва? Никой никого не кара зорлем да ревнува, нали? Ревността си е вътрешен, евентуално личен проблем.
И не виждам къде е връзката между любовта и ревността. Ако наистина има любов, ревността е повече от излишна. Ако няма любов, тогава ревността е само маска, която използваме, за да прикрием безлюбовието.
А липсата на ревност - дали си заслужава да се впечатляваме?
Това е като да си кажеш Странно, не съм болен, вероятно ми има нещо?
И не виждам къде е връзката между любовта и ревността. Ако наистина има любов, ревността е повече от излишна. Ако няма любов, тогава ревността е само маска, която използваме, за да прикрием безлюбовието.
А липсата на ревност - дали си заслужава да се впечатляваме?
Това е като да си кажеш Странно, не съм болен, вероятно ми има нещо?
Re: Za revnostta...
Преди всичко,че имаш вяра във себе си(дано не се повтарям
)
ама си е така...
Аз например,изхождайки от това,което знам ,че мога да дам на един човек съм убедена, че да бъде с мен е най-доброто,което може да му се случи
И за това не съм ревнива по принцип...
Е,ако все пак разбера,че се забива някъде (и не ми казва)ще му е за последно
А иначе...човек има нужда да се усеща единствен и неповторим.Ревността е най-често плод на засегнато достойнство,отколкото на ярост ,че "някой се докосва до нещо лично твое"...
От друга страна "отеловският "синдром е синдромът на измаменото доверие=>
ревността е гадня смес от измамено доверие и наранено достойнство=>да не ти е такъв човек насреща
Никога няма да бъда сама...докато имам себе си!
)
ама си е така...
Аз например,изхождайки от това,което знам ,че мога да дам на един човек съм убедена, че да бъде с мен е най-доброто,което може да му се случи
И за това не съм ревнива по принцип...
Е,ако все пак разбера,че се забива някъде (и не ми казва)ще му е за последно
А иначе...човек има нужда да се усеща единствен и неповторим.Ревността е най-често плод на засегнато достойнство,отколкото на ярост ,че "някой се докосва до нещо лично твое"...
От друга страна "отеловският "синдром е синдромът на измаменото доверие=>
ревността е гадня смес от измамено доверие и наранено достойнство=>да не ти е такъв човек насреща
Никога няма да бъда сама...докато имам себе си!
Re: Za revnostta...
Момичета, чета какво сте написали и си мисля, че е много благородно това което сте написали, но не съм сигурна, че е съвсем вярно
Аз за себе си мога да кажа, че съм ревнива. Такива сцени съм заформяла на партньорката си, че не е за разправяне. Просто спрях да се преструвам, че не ме засяга. Е и тя ми го е връщала със същата монета, деТа може и да ми се смеете, но и до сега е така - от време на време си носим шапките по всички направления
Аз за себе си мога да кажа, че съм ревнива. Такива сцени съм заформяла на партньорката си, че не е за разправяне. Просто спрях да се преструвам, че не ме засяга. Е и тя ми го е връщала със същата монета, деТа може и да ми се смеете, но и до сега е така - от време на време си носим шапките по всички направления
в отговор на dexter_sum
#7
Re: Za revnostta...
Mislja che vseki chovek moje da revnuva...
Drug e vyprosa dali go pravi.
Az obicham i vjarvam che e istinski.
No za shtastie ne sym izpitvala revnost dosega.
Moje opredeleni deistvia da sa me obijdali ili jadosvali ponjakoga,
no ne sym izpitvala silni, neprodolimi, izgarjashti i naranjavashti chuvstva...
Moje bi revnostta ne e takava, moje da e po tejka ili po leka, no ne iskam da ja poznaja.
Za njakoi hora tova e chast ot lubovta. Spored men obache tja e pagubna i nosi samo problemi...
Ako obichash njakoi trjabva da mu vjarvash. Ako ne mu vjarvash ili ima zashto ili njama.
Ako ima zashto togava vryzkata i ljubovta verojatno ne si struvat...
A ako njama... togava kakyv e smisyla vyobshte?
Drug e vyprosa dali go pravi.
Az obicham i vjarvam che e istinski.
No za shtastie ne sym izpitvala revnost dosega.
Moje opredeleni deistvia da sa me obijdali ili jadosvali ponjakoga,
no ne sym izpitvala silni, neprodolimi, izgarjashti i naranjavashti chuvstva...
Moje bi revnostta ne e takava, moje da e po tejka ili po leka, no ne iskam da ja poznaja.
Za njakoi hora tova e chast ot lubovta. Spored men obache tja e pagubna i nosi samo problemi...
Ako obichash njakoi trjabva da mu vjarvash. Ako ne mu vjarvash ili ima zashto ili njama.
Ako ima zashto togava vryzkata i ljubovta verojatno ne si struvat...
A ako njama... togava kakyv e smisyla vyobshte?
Za revnostta... - приказки и факти
Един цар имал трима синове. Когато остарял, решил да разбере кой е най-умен, за да остави на него царството си. И така, извикал ги при себе си и им казал да помислят и да му кажат колко много го обичат. МИнали три дена, събрали се синовете и започнали. Тук идва интересния момент, че забравих какво казали първия и втория, мога да си измисля нещо, ако искаш :-) Дошъл ред на третия и баща му казал: "Е, синко, а ти колко ме обичаш"
"Обичам те колкото солта, татко"
Бащата , разбира се се разгневил, нима толкова малко го уважавал и обичал сина му и го изгонил.
И така, изгонения син се хванал работник кухня при царя;-))
Обаче като се хванал и започнал да прави всички ястия без сол. Един ден ял царя, два дена, три дена, ако може да се каже и че е ял де, щото всичко било толкова безвкусно, че нищо не можел да преглътне. Накрая като огладнял много изведнъж му просветнало, че наистина - солта е най-ценното нещо на света и без нея не може. Разбрал той, че синът му бил прав, изпратил да го извикат и избрал него да управлява царството"
:-)
***********
Прекалено много сол предразполага към атеросклероза, която някои наричат болестта на века.
***********
Разбира се, че можеше да напиша само две изречения, но много исках да разкажа приказка, особена такава, в която става въпрос за хапване ;-))))
"Обичам те колкото солта, татко"
Бащата , разбира се се разгневил, нима толкова малко го уважавал и обичал сина му и го изгонил.
И така, изгонения син се хванал работник кухня при царя;-))
Обаче като се хванал и започнал да прави всички ястия без сол. Един ден ял царя, два дена, три дена, ако може да се каже и че е ял де, щото всичко било толкова безвкусно, че нищо не можел да преглътне. Накрая като огладнял много изведнъж му просветнало, че наистина - солта е най-ценното нещо на света и без нея не може. Разбрал той, че синът му бил прав, изпратил да го извикат и избрал него да управлява царството"
:-)
***********
Прекалено много сол предразполага към атеросклероза, която някои наричат болестта на века.
***********
Разбира се, че можеше да напиша само две изречения, но много исках да разкажа приказка, особена такава, в която става въпрос за хапване ;-))))