Как се чувствам

7 отговора 75 прегледа
#1

Как се чувствам

Мира,Мира, напълно те разбирам как се чувстваш!!!!!!Вярвай ми…..
Наистина е много …не знам как точно да го определя,а и ти добре си го казала!
Знаеш ли и на мен ми беше едно такова странно и празно,леко обидно,подигравателно,ехидно,отчайващо……и безсмислено!!
И аз вчера се чувствах като теб-толкова
усилия да се докажа-пред себе си,пред останалите,пред майка ми и баша ми..и накрая какво-НИЩО,едно голямо НИЩО!
За какво се криех през тези месеци,за да ходя на тренировки,защо ставах в 6часа,че да си хвана тайно автобуса за Плевен и да отида на езда ,за да се готвя като хората!Като през цялото време си измислям оправдания пред съквартирантките къде съм била цяла сутрин-я на нет,я на гости,я да тичам или на тенис…..Изключвам си телефона и за него намирам оправдания, и треперя баща ми да не излиза по работа по центъра,че да ме засече,че тогава ще видя кон през крив макарон…за какво??Пак за НИШО!Вярно,че го правя за себе си,но когато никой не оценява това,което правищ или по никакъв начин не ти помага,за да го правиш по-добре започваш да се чудиш дали изобщо има смисъл в това!
Ето вчера след като паднах и нищо не стана започнах да си повтарям,че тая работа не е за мен,че нямам място сред тия мъже и не мога да им стъпя на малкия пръст,особено на състезатели като Тони!Ми той скача с 4 коня,като с моята любима Находка стана първи и спечели Приз”Христомир Попов”-това е един млад плевенски много талантлив и свестен състезател,който почина преди няколко години!Радвам се естествено за нея,защото трябваше да дойде това време и тя да се докаже,че е страхотна,а не все да викат:О,оная ненормалната,дето все бяга!Да ви кажа не беше блестящо скачане както скача Издател,но аз се радвам,че не се държи така грубо с нея както в началото!Мисля дори че тайно обича тази кобила,но не го показва,все ни я потупва след скоковете!Той веднъж твърдеше,че като започнат да печелят двамата ще целувам него така както и нея,дали???????? Но да ви разкажа за моите произшествия!От нашия клуб има едно момиченце Ива-тя е на 13 и беше най-малката!И понеже не бяха правили нов списък за втория парку120см,обявяват Ива вместо мен!Влизам аз,а те приказват:Ето най-малката представителка на домакините Ива Величкова с Намира”,а аз се превивам от смях,как аз това огромно същество ще съм най-малката,пък и няма логика едно 13годишно да скача на 1.20м!И те се развикали от вътре от паркура :Абе това е Мария,не е Ива!както и да е оправиха си грешката и стартирах!А тя Намира като хукна и първо-оксер-чисто,завивам за второ-пак оксер-чисто.Трето е станционат във връзка с двойна комбинация станционат –оксер.И само се обаждам:Охо,охо!че ще ме забие в някое препятствие!Добре върви и скача ,ама аз имам чувството,че се сили!Както и да е с 300зора успях да я завия за 5то-един станционат,след което оксер,за който малко се кротна и ме изчака не се изсили!За сметка на това след оксера на 6то едвам я завих за 7мо тройния бариер!Да и тук дойде проблема-тя нямаше задни подкови ,да не говорим за шипове-само на предните крака!И там на завоя една калилка,едвам успях да я завия,но нямахме време да се концентрираме и двете за скока-и тя се пързулна като със ски пред бариера и си наведе главата,а аз между първите два паднах!После станах,качих се и скочих още едно преди да изляза!Нямаше да имам повече проблеми с препятствията,ама пусти му късмет!Само тройната комбинация може би щеше да ме панира ,но надявам се шях да я мина успешно!

Аз , Находка и Тони = УСПЕХ
Отговор
в отговор на HAXOДKA #2

Re: Как се чувствам

Навява спомени ... При нас далечна 93 -а , преди цели 10 години , сбъркаха името на едното момиче и тя толкова плака ...
Колкото до падденето , и аз имах аналогичен случай .. Ама на първото си скачане с Алберт . При нас беше мъгливо и влажно , тревата в паркура
/ колкото е останала от миналата година / беше една лигава .... И 3 препятствия преди финала , на един бяло - жълт станционат , Алберт като се хлъзна със задните ... В момента на скока ! И единия му преден крак влезе между бариерите , той падна на колене от другата страна , изпраска ме с шия под брадичката , шапката ми хвръкна ...Имах още две препятствия , второто - двойна комбинация , чак преди него си хванах стремената ! Едното го скочих без стремена !
Но в спорта винаги има рискове и неща , които не зависят от нас !
Радвайте се , че сте били там , на кон , и че сте участвали ! Аз това го нямам ! Човек много често оценява по достойнство нещата едва като ги загуби !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
Отговор
в отговор на Oлra Пpaйд #3

Точно

все едно напразно си го правил.....Аз го правих,така да се каже,заради другите.....За да натрия носа на конкуренцията,защото аз вътре в себе си знам,че съм по-добра от всеки с по нещичко....Исках да докажа на другите,че наистина разбирам и мога.....И аз,ааааааааааааааааааааах,Мимко,Мимко,как бягах напоследък.......Ми в четвъртък,например!Толкова ме беше шубе.....Заради майка ми.....Защото докато тя си мисли,че щерка й рисува грънци на един таван,Мира гази в лайната и калта и скача с едно 600 килограмово месо за чест и слава........А иначе НИЩО.........Празно....Но ми мина,де...Кооооооооолко пъти съм бягала.....В петък,когато всичко беше толкова ужасно.....Вятър,студ и мрак......Снега пръска в очите ми-яздя с почти затворени клепачи....По стари неудобни дънки,скъсани маратонки и чапси....Пред мен само се белка снега,напластен в браздите на пясъка.......На колко пъти щях да се убия,колко ми се пикаеше.......После съм бързала като откачена,за да не закъснея за математика....(защото предния ден бях изтървала 2 часа френски-представяте ли си-един от най-важните ми предмети!!!!!Наистина ме опазил господ,ако майка ми рабере!)Влизам в стаята-кална,мокра-от целите ми дънки се стичаше вода заради набития сняг......Зачервена,мириша на кон....И се надявам да си е струвало.........

Гледаш към мен-има ли как моите мисли да останат Тайна
Отговор
в отговор на E3DA4KATA #4

Re: Точно

добре си го казала,правим толкова неща то любов към конете,пък не искаме признание,а само малко повечко късмет!Но ни харесва,явно сме такива и е хубаво,че го правим,защото показва че сме ЖИВИ!Ние сме истински и корави,знаем или поне можем да се борим ....и да преодоляваме всякакви препятствия!Само ни трябва:вяра,воля и добри приятели ,за да са с теб!

Аз , Находка и Тони = УСПЕХ
Отговор
в отговор на E3DA4KATA #5

Re: Точно

Мира , Мира , какви сме мазохисти всички коняриииии ! Ами коженети ботуши , които са пропуснали , измръзналите пръсти на краката , които стоят като изтръпнали до пролетта , нацепените от студа пръсти на ръцете , от които тече кръв , ако конят те дръпне по - силно ... Пълнила съм дупките с крем , само и само да омеква кожата и да не се цепи още по - надолу ! След четвъртата смяна съм имала случаи с две ръ;е да си разгъвам лявото коляно , защото остава сгънато ... От студа !Понеже имам стара травма . На много от снимките ми съм с наколенка ... Не , че ме спасяваше много !
И накрая се оказва , че си се лишавал от много неща , че си стоял гладен в буквалния смисъл и си мръзнал като бездомно псе , за да купи коня ти някой връзкар за жълти стотинки и после да го продаде за хиляди !
А ти оставаш на трибуните като публика , или в най - добрия случай ти набутват едно флагче и те набеждават за стартьор ...

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
Отговор
в отговор на HAXOДKA #6

Re: Точно

За приятелите си много права ! Знаете ли , аз съм ви казвала , че в 7 клас майка ми искаше да ме прати в училище за приложни изкуства в Трявна - малка пластика . Не отидах заради конете , не исках да се разделя с тях . Само дето 3 години по - късно все едно ги продадоха на италианеца ! И от два столя - че на земята !
Най - ценното от всичко е , че никой от приятелите ми нито веднъж не ми каза колко съм загубила , като не съм се махнала от Щръклево - и че сега можех да продавам разни ръбести метални късове или мацаници , и да се имам за велик творец с пачки в джоба !
И аз , в общи линии , пак се върнах към изкуството . Към гоблените . Не се състезавам / не , че освен двете селски състезания в Щръклево съм имала други ! / , но ходя по състезания , снимам , качвам се на някой кон ... От време на време яздя ... Донякъде съчетах и двете . Но по мой начин !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
Отговор
в отговор на Oлra Пpaйд #7

Re: Точно

Права си и много боли и буквално и преносно!Дали винаги ще е така?Колко още ще мине и ще трябва да изтърпяваме докато постигнем истинско щастие!!!!!!!!!!!!!!????????????????Питам се и още търся отговора!

Аз , Находка и Тони = УСПЕХ
Отговор
в отговор на HAXOДKA #8

Re: Точно

Абе , уморих се да ме боли ! И януари 2002 си обещах да не позволявам да ме нараняват - доколкото зависи от мен ! Засега се получава .
Щадстието е нещо относително и всеки го разбира по своему . Относно мъжа , с когото съм , и това , което правя - с тези неща съм щастлива . Липсват ми само коне за пълно щастие , но може би чак толкова голямо щастие нявма ! То е като Рай на земята !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
Отговор