Амнезия

Очите ми заспиват; в тази зимна нощ,
тъмен сън покрива стъклата на прозорците,
булото му скрива лунния разкош,
устните високо и безгласно молят се.

Вихърът на бездните е в моето сърце -
в този мрак беззвезден свивам се от студ,
няма сила земна, която да го спре,
нямам сили!...(Аз ли съм?
или е
някой друг?!!!)

А някога ме имаше (но сигурно бе сън),
знаех сякаш всичко и винаги, когато, да...,
познавах безпогрешно камбанения звън,
и песните на птиците, и хората навън..

И образа си в огледалото...

Светъл е вятърът, а тревата е синя...

!!

[от моята яма, усмихнато:))))]

Светъл е вятърът, а тревата е синя...

То и я това се чудим
язе ли съм или некой друг
га седим и се кукудим
или се вартим вокруг?


а сега същото на котешки:

мяу-мяу мяу-мяу мяу-мяу мяу-мау
мяу-мяу мяу-мяу мяу-мяу мау-мяу?


Поздрав!

супер си, Блитваре!!!:))))

Светъл е вятърът, а тревата е синя...