A story

Iskah da vi pokaja edna istoriq
Ako imate vreme da q 4etete de…dosta e dalga ta ako\kogato I da q pro4etete kajete mnenieto si
Tq ne e gothic-po to4no ima nqkoi goth elementi no ne sa mnogo
Pri4inata da vi q pokazvam e 4e na men mi se stori dosta silna kato emociq…I mi haresa(sigurno za6toto donqkade ima li4no zna4enie)
Ok samo da kaja 4e se izvinqvam za pravopisnite gre6ki(nesamneno gi ima) ama prevejdah tova 4udo ot angl na bg v 5 sutrinta:\
Enjoy!





Прелюдия към лудостта
Той затвори очите си. Изглежда, че това беше опасно движение. Нямаше представа каде ще го отведе сазнанието му, как ще го измъчва и дали ще го остави на мира. Въпреки това, той се отдаде на своята параноя, отказа се от възможността да види единственото си желание и сега мъките обсебващи главата му бледнееха в сравнение с болката пронизваща сърцето му.”Да, затвори очи’-помисли си той бавно, макар и самата мисъл да бъде безпомощна марионетка на собствения си ум успокои тялото му. Дълга и нежна въздишка излезе изпод устните му, които сега бяха сухи и напукани в резултат на тревогата и желанието които изпитваше.’Отново в къщи’- прошепна умът му.
Тялото му, което току що навърши 18 години, беше много по младо от неговата душа. Отдавна се беше приготвил за смъртта, а и умората му беше съвсем разбираема, мислите му се носеха като умиращ поток, които се вливаше в забвение. ‘Не е толкова зле’- помисли си той. Все пак неговото най-съкровено желание го доведе тук-в опасните дълбини на душата му. А нещата мoжеха да бъдат далеч по-зле.’Да, сега е по-добре, лесно и светло…болката е нежна и вече я няма’-съзнанието му бавно шепнеше. Той беше толкова много уплашен от нея. Толкова влюбен и така отделен от копнежа си по нея, че би разбил себе си в назъбените скали на само-омразата си само, за да получи една целувка,да усети вкуса на нежните и устни, сълзата стичаща се по бузата и…
Златистата му коса лежеше на рамената му. Море от къдрици галеше лицето му. Ръката му…бойно поле на загубени спомени, изгубени надежди…и гняв. Миналите белези бяха останали далеч, но все още му напомняха какво може да се случи. Кожата му никога няма да оздравее напълно, белезите са прекалено много за да бъдат заличени с времето. За разлика от светлината в очите му, която отдавна беще изчезнала, заедно с изражението на лицето му. Унасящото му се съзнание отново простена’ Не, няма нищо тук. Нищо освен една мечта. Мечта, мечтана от мечтатели, които няма нужда да мечтаят за страха’.>>

Отварянето на розата
Тя не беше от момичетата които можеби очаквате да видите в съзнанието му. Нито грозна, нито красива. Секси, в своето буйно( и на моменти дори момчешко) поведение. Беше силна, въпреки външния си вид, притежаваше силен дух и тяло. Едно наистина трудно предизвикателство за някой, който би си помислил че може да я повали поради малкото и тяло. Косата и, с цвят на кафе със мляко, беше вързана отзад, както винаги я носеше, а в устата си държеше цигара. Вдишваше и издишваше. ‘Затвори си очите някаде по средата и ще се почувстваш по-добре’- помисли си тя. Очите и бяха фиксирани върху децата, които тя гледаше как плуват в изпълнения със слънце басейн. Не, не бяха нейните деца, определено не. Независимо, че тя притежаваше вродения майчин инстинкт, тъй като до голяма степен сама се беше отгледала, въпреки това беше далеч от мисълта да има собствени деца. Но вътрешно, дълбоко в себе си желаеше дете повече от всичко, макар това и желание да беше продиктувано от ужасното чувство на самота, което се мъчеше да заличи, а не от самата мисъл да отгледа това дете. Но тя би дала всичко от себе си. Никога няма да остави нещо, което е в нейните ръце да пропадне. Със собствената си кръв би напълнила чашата на смъртта преди всеки друг…ако можеше. Хвърли цигарата в кошчето за боклук, което беше пукнато и изхабено от дългогодишните мъки. Отпусна главата си на облегалката на стола, сви колената си към гърдите и обхвана краката си с ръце. Тя потрепери, въпреки жегата на юнското слънце, което забоде лъчите си и се издигна до най-високия си връх. Банските и бяха сини, което още повече освети бледо-сините петънца в очите и, които всъщност бяха кафяви. Беше едновременно и горда и засрамена от тялото си, което действително се доближава до самото съвършенство, но все оше имаше твърде малки гърди, а бедрата и бяха запазили детската си форма, вместо да придобият извивките на една зряла жена. И нейните крака. Тя мразеше краката си. Макар и да не беше много сигурна защо, изпитваше ужас при мисълта някой да им обърне внимание. Ето защо ги държеше колкото е възможно по близо до тялото, докато децата играеха в басейна. 14- ето на колко години бе тя. Но живота не бе мил с нея, и тя беше, всъщност- все още е робиня на обграждащата я болка- и онази в сърцето и тази у дома и. Семейството и се състоеше от сексист, изнасилвач и пияници. Дом, разбит от развод, смърт и изоставяне от страна на онези, които някога е обичала. Тя въздъхна, преди да се изплъзне из столът, да изправи и протегне тялото си, след това изправи ръце към небето. Скочи от мястото си и побягна напред, изпъна ръцете и се гмурна право в басейна. Студено и красиво беше това момиче.>>
Смелостта на желанието
Светлината се прокрадваше през процепите на пердето и образуваше малки светли участъци по пода на спалнята. Един удър от кола го накара да потръпне, изкара го от мислите му-от неговата изолация. Той се изправи и погледна стаята. Видя книгите на рафта, стиховте на пода. ‘Съкровището на един разбит мъж’-помисли си той с тъжна усмивка. Още един удър от врата на кола долетя отвън. Отвън. ‘Вън’-помисли си той’Трябва да изляза навън’. Бръкна в гардероба и извади риза, с дълги ръкави, за да покрият кожата му от слънцето. Бледа и бяла беше тя, от толкова дългото криене от слънчева светлина. Така бледа че без съмнение веднага щом излезе ще изгори за минути.’ Хм, немога да изляза така’-каза на висок глас той. ‘В никакъв случай’. След като си смени ризата, върза косата си отзад на опашка, в случай че има вятър, който да не му пречи. След това взе химикал и тетрадка, мина тихо през коридора и излезе пред вратата за да я заключи. Светлината беше болезнено силна, но тъй като не беше фен на очилата, особено на онези, които затамняват зрението му, той се отправи напред прикривайки с ръце очите си. Спря за миг и се огледа наоколо. Полюбува се на плачещата върба, растяща пред къщата му, как клоните и се люлееха под влияние на нежния бриз. Спомни си колко младо беше дървото, а същевременно колко страро изглеждаше. Обръщайки очите си от върбата, той бавно приближи пътя към басейна. След като достигна до портата, погледна предпазливо кой е наблизо. След като видя че вътре има само деца, той влезе незабелязано. Седна на столът най близо до портата, но така че да може да вижда едновременно и вълните в басейна и нея. През следващите няколко минути те не се познаха един друг. Тишината за него беше непоносима. ‘ Тя ме мрази, мрази…дори не ме забелязва’-съзнанието му шептеше. Изкарвайки химикала той сложи тетрадката си на краката, погледна още веднъж отчаяно към нея и записа.>>
Вечерта
Беше вече почти тъмно, когато тя напусна басейна, сама и студена, тръгна към къщи. Главата и беше натежала от мисли, но въпреки това се усмихна на един съсед, минаващ покрай нея. Те бяха говорели по рано, тя и по-голямото момче.
Спомни си нежния тон на гласа му, как думите по скоро преминаваха в мислите и вместо през ушите. Бяха обсъждали децата, как той би се радвал да има дъщеря, как тя имала нужда да се грижи за някой през цялото време, независимо че тя самата се чувстваше дете. Една отпаднала жена заключена в тялото на малко момиче. Имаше нужда да е някой, да остане незабелязана от никой, подценена и същевременно да и дадат шанса да направи нещо. ‘ Млък’-прошепна тя с тих глас, който никой друг не чу. Като приближи къщата тя спря за да си поеме дълбоко въздух. Изпитваше отвръщение при мисълта да влезе в това претъпкано и шумно място, където всички се събираха с една цел-такава просто липсваше. Отвори вратата, пушек и светлина я докоснаха, музиката я обгърна и тя затвори вратата след себе си. семейството и беше без съмнение в кухнята, а в банята е очакваше топъл душ. Тя едвам чакаше да си пусне косата и да се потопи под водата. Събле4е банските си и постоя за миг пред огледалото. Леко предизвикателство се прокрадна в о4ите и. Зърната и бяха еректирали от студения бански костюм, и о4ертавафа младия и бюст перфектно. Тя стоя така и ги гледа как се повдигаха и как спадаха, 4удеше дали ще иска някой, някога да се възхищава на тялото и. Бледа кожа. Тя нехващаше тен лесно, но дори когато успяваше, кожата и отново запазваше своя бял оттенък. О4ите и погледнаха надолу, след шепота на косми между краката. Те бяха с кестеняв цвят, нежни като топящ се сняг, при което тя изглежда6е дори по детски. Разо4арована от себе си и от безполезнените си мисли тя дръпна 4ервената завеса, пусна душа и прокара пръсти във водата за да се увери 4е е топла. Гледайки как водата се сти4а тя приастъпи напред към нея, и след миг топлотота я обзе. Цялото и тяло бе покрито с вода, а парата запо4на да се трупа по стените на банята. Запо4на да се движи без да мисли, оставяйки тялото и да отговаря на докосването на водата до кожата и. Ръцете и разпространиха водата около корема, после надолу по бедрата, нагоре от вътре6ната страна, пръстите и разтриха мекия хълм скрит между краката, при което о4ите и веднага се отвориха а цялото и тяло бе6е напрегнато. Това движение, абсолютно слу4айно, изпрати тръпки от вътре6ността на бедрата и по цялото тяло. Бързо се огледа, за да се увери 4е няма никой, който да види нейните не дотам невинни движения и сложи дясната си ръка малко по долу от корема. Тя по4увства бавното и просто удоволствие, про4инено от докосване между пулсиращите и крака. Тя бавно се отпусна назад и ги разтвори разтвори така 4е ве4е нищо неможеше да и попре4и. Стената на банята все още бе6е студена затовя тя отново потръпна. Притискайки с длан малкото хълм4е тя погледна надолу, докато намества6е пръстите си нагоре-надолу по клитора. За първи път, тогава, в онази нощ тя усети собствената си влага да покрива пръстите и. Треперейки от забраненото удоволствие, тя позволи на един пръст да премине през меките и като кадифе долни устни и да пробие път към святата и, стегната и млада вагина. О4ите затворени, езикът пълзе6е по устните и, лек стон излезе изпод устата. Сяка6 се страхува6е да 4уе звука на собствената си възбуда. Нейната девствена вагина се отваря6е, изпълнена от пръстта й, здраво заклю4ен вътре, изрисквайки я, докато движенията и за4естиха. Отваряйки о4и тя видя сиянието, което се образува6е над огледалото и се отразява6е в 4ервената завеса на банята. Светлината показва6е детските 4ерти на тялото и перфектно и това и позволи да се оцени. Тя се по4увства омаяна, и това 4увство се дълже6е на факта 4е полът и бе6е ве4е изтощен, напрегнат и в същото време възхитителен. Палецът и приглади космите, които сега изглеждаха 4ерни и мокри както от собствената и влага, така и от водата. Притискайки ръка в скромните и гърди, тя ги по4увства страхотно, след което се фокусира върху удоволствието, което иззвъня в у6ите и с такава сила, такава страст, които само млада жена би могла да изпита. Вди6а и изди6а. Отвори и затвори о4и. После пак ги отвори, бяха се замъглили, отново ги затвори. Единият и пръст сега бе6е дълбоко в нея, а останалите продължаваха да масажират и разтварят долните устни. И докато тръпки пълзяха по цялото и тяло, между краката, от върха на прустите до самите зърна, изведнъж в паметта и се появи неговия образ, толкова ясно и силно. Пръстите и продължиха работата си докато накрая неполу4и тъй дълго 4акания и напълно заслужен оргазъм, който полетя през младото и тяло. Тя наблюдава6е спазмите на всяка една 4аст, на корема, на бедрата…След това падна на пода, и цялата енергия и гняв ги няма6е ве4е. И то4но в този момент, когато според пове4ето хора всяка страст би полетяла навън, тя откри 4е именно нещото, от което се нуждае най-много сега бе6е страст. Копнее6е за нищо друго освен да обвие ръцете си около нещо. Около някой.>>
Остави главата ти да по4ине
След като попълни още една страница от тетрадката си със стихове за нея, той я затвори, прибра химикала и я остави на масата. Неговия поглед бе6е замъглен, той бе адски уморен а 4асовника показва6е три сутринта. Съзнанието му се лута6е във времето по рано от тази нощ, когато тя му се усмихна и каза лека нощ. В тази една единствена думи4ка, той жидя надежда 4е в бадеще, те могат да се превърнат в нещо пълно и изградено от страст. Не задължително сексуална страст, можеби страст в болката, тъй като и двамата знаеха тази дума и то доста от близо. Когато отпусна главата на възглавницата ситой си представя 4е има възможност да я целуне, представи си как я завива в неиното легло и как и дава 4увство на сигурност. Пове4е от вси4ко на света иска6е да я уте6и. Дори и ако това зна4е6е да нарани себе си. и докато той се потапя6е в света на сънищата си, тя разми6лява6е над бъдещето си, децата и съпруга си. по някакъв на4ин вси4ко се свежда6е до 4увството на безопасност според нея. Тя затвори о4и, забави мислите си и се фокусира над прегръдката, която познава6е само от въл6ебните приказки. И така заедно заспаха. Ме4татели в естествената им среда. Нищо освен един друг. Нищо освен една ме4та.>>
Антракт: гледната то4ка на разказва4а
Дните те4яха и ве4е бе6е по4ти август. Всеки момент щеше да се роди нов сезон, а лятото бяжно умира6е, макар и не без бой, както следобедото слънце би доказало. Двамата ме4татели, младото мом4е и моми4ето бяха станали приятели през дните прекарани на басейна. Говореха докато гледаха своите приятели да играят около и ж самия басейн. Той бе6е нейния защитник, поне така изглежда6е. При него идва6е когато има6е нужда да се изповяда, да попла4е или да да се изфука. И въпреки 4е бе6е благодарен на тяхната връзка, заради това 4е тя му се доверява6е напълно, неговата болка бе станала още по дълбока, и още по агресивна. Ръката му, която преди бе6е из4езващо гробище, сега бе дом на няколко нови гроба на болката. Той я мразе6е, по свой собствен на4ин, независимо 4е я оби4а6е пове4е от колкото може6е да си представи. Но тя толкова го измъ4ва6е с нейното поведение: звимай-без-да-дава6. И макар нещата да изглеждаха наред, тя продължава6е да му доверява за пу6енето, напиванията и безцелние и скитания през ноща. Той така копнее6е да е при4ината тя да спре да вър6и тези неща, които я убиваха и които я превръщаха в то4но онези наранили я най-много, разбили дома и, и затворили живота и. Независимо от вси4ко, тя пак би изти4ала при него, да го прегърне, да му се усмихне и да му разкаже ка снощния купон, където не е направила нищо нередно, и би про6епнала в у6ите му:’Гордее6 ли се с мен?’. О колко горд бе6е той с нея, 4увствайки, нищо друго освен радост, с ръцете които я обгръщаше. Тогава той би про6епнъл нежни думи в ухото и, думи които тя никога не е 4увала да се отнасят за нея. ‘Колко си ми умна, колко безценна и невероятна’-гласът му дори пове4е от любящ. ‘Колко си красива, мани4ето ми’. Но времето върве6е, и винаги ще върви. С всеки изминал ден те прекарваха пове4е време заедно, и изглежда 4е всеки момент щяха да достигнат пълна близост. Всеки наоколо би могъл да по4увства тяхната любов един към друг и те само 4акаха подходящо време да я покажат на вси4ки без страх или срам. Един горещ следобед, тя дойде да го види, и там, в неговата стая, на леглото му те се прегърнаха истински за първи път. Ръцете им обвити един около друг, думи и емоции казани толкова нежно и тихо. И когато тя осъзна 4е трябва да стане и да си върви се изправи с протегнати към него ръце, кимайки му да се изправи до нея и да ги хване. Той се изправи, ръцете му я прегърнаха през рамо, постави бради4ката си на рамото и, и с неговия нежен глас и каза 4е ще му липсва докато се върне. Тя кимна с глава, по4ти несъзнателно, а той притисна устните си към врата и, целувайки я два пъти, бавно, нежно. След това тя хвана ръцете му и ги сложи пред нея, притиснаги към голия си стомах, обърна се с гръб към него и се отпусна в обятията му. Устните му отново докоснаха кожата и, то4но под ухото и, той се наведе и сложи бради4ката си на рамото и. За негова голяма изненада този път тя не се отдръпна. Напротив, тя продължи да държи ръцете му около кръста си и те постояха така, прегърнати няколко минути. След това тя се обърна, погледна го и той разбра 4е трябва да си върви и 4е този момент може ве4е никога да не се повтори. Те се прегърнаха отново, силно, после тя излезе, а той остана непоносимо сам, в тихата си и празна стая. Въздъхна, не бе6е сигурен дали да се усмихне при спомена за нейния допир, или да запла4е от разо4арование от ситуацията в която бяха. Не направи нито едно от двете. Вместо това писа ли писа за нея. И денят скоро се превърна в нощ, и вси4ко около него стана 4ерно. Времето мина.>>
Изку6ение, отдаването му, падение
Тя запо4на да мисли за него по същия на4ин, както той за нея. Запо4на да вярва 4е той никога няма да я нарани, никога няма да се отнесе зле с нея. ‘Толкова е мил и така перфектен’-мисле6е тя. И да, това бе6е вярно. Той наистина бе6е мил и перфектен към нея. Тя знае6е и усещаше това, ето защо винаги би могла да отиде при него, да поговорят и да му се довери. Винаги се е грижел за нея, и сега осъзна 4е дефакто той никога не е говорел пред нея за своите проблеми, а винаги е слушал нейните. В този момент изпита огромно сажъление, защото тя искаше да е перфектния приятел и за него. Но живота и все още бе обвързан около пуберитета, тя растеше и приятелите и бяха основното и влияние.
Тези приятели, които незнаеха нищо за това мом4е, пък и тя не би позволила да разберат какво озна4ава6е той за нея. На басейна би плувала с него, би го заговорила, а другите мом4ета, тези на найната възраст само я поглеждаха с дедински погледи, и флиртуваха с нея по онзи жесток на4ин, който само те си знаеха. Но той винаги бе6е там, до нея, за да се увери 4е хората, които тя неиска6е да я докосват неуспяваха да го направят. Затова тя му бе6е благодарна, независимо 4е все още не го осъзнава6е. Но тя(както в последстие разбра 4е е гре6ка) го приема6е като даденост, като охранител, като някой който трябва6е да е до нея. Следващата събота излезе на парти с доведената си сесра, която всъщност бе6е нейна противоположност. Сестра и бе6е ‘отворено’ моми4е, както на 4увства, така и на емоции и страсти. Докато бе6е там моми4ето 4есто си споня6е за него, за мъдрите му думи и колко познати и се струваха сега. Толкова я успокояваха, сяка6 той и бе…нещо като баща. Все едно са братя, както са описани само в приказките. Тя все още незнае6е какво изпитва той към нея, тъй като никога досега не и бе казал, ето защо сравнението не и се стори странно. След като се измори от мисли и 4увста, които ставаха все по объркващи, тя погледна към мом4ето, което цяла нощ се опива6е да я свали и което сега и маха6е с ръка да седне в скута му. Отиде и седна в него. Сърцето и в момента иска6е друго, да избяга от този кръг на празнота, да бъде някаде където ще е някой, където ще зна4и нещо за някой, който тя желае. Въпреки това оба4е не спря мом4ето, не стана и не се отмести, даже отвърна на движенията му, мислейки си тъжно’Ето тук принадлежа, това съм аз, затова са ме отгледали и никога няма да променя нещата’. След миг, когато усети устните му да притискат нейните, тя неможа да устои тъй като ве4е бе6е негова робиня, както и всеки друг. Тя трябва6е да бъде използвана и сега бе6е момента за това.>>
Някои от нас вървят сами
На следващия ден, когато тя дойде на басейна с по малката си сестра го откри да седи на масата, подпрял главата си с ръце и 4етейки нещо в тетрадката си. вдигна погледа си когато тя седна и едно леко’Здравей’ пропълзя по устните му. Внезапно тя си припомни снощната ве4ер, когато извър6и неща за които той би се гордял ако не ги бе извър6ила и му отвърна с престорена усмивка. След малко оба4е истинските усмивки се появиха тъй като те наистина се наслаждаваха на взаимната си компания, на слънцето и на освежаващите вълни на водата в басейна. Когато тя отиде да поплува, правейки дълги коридори нагоре-надолу по басейна той се върна на масата при тетрадката си. На едно скъсано пар4е хартия написа няколко реда истинска поезия, обесняваща вси4ко, което 4увстваше към нея от мига в който я бе видял. След това сгъна лист4ето, пъхна го между дрехите и и се върна към ръба на басейна. Постоя така гледайки водата, вълните, на4ина по който слънцето рефлектира по повърхността и блясъка в кап4иците. След това се обърна с гръб към басейна, вдидгна ръце напред, про6епна името и и се отпусна във водата. Плисъкът който удари гърба му не бе6е никак нежен, и му напомни за наказанието което ще полу4и заради бележката. Сега тя ве4е ще разбере вси4ко, ще узнае за слабостта му, ще про4ете най интимните неща които бе способен да и каже. А това го наранява6е, знае6е 4е тя неможе да го оби4а по на4ина по който той я оби4а6е, не и на това място, не и в този живот, който тя живее. Той прекара по вода колкото бе6е възможно-около 3 минути. През това време си представи следното нещо: как тя стои до него, обвила ръце на кръста му, как двамата се любуват на нощния огън и как пламъците танцуват с нежния бриз. Изглежда6е 4е това е неийния на4ин да му покаже колко много има нужда е негова, но въпреки вси4ко не би могла да го изре4е с думи. И той знае6е това. След като по4увства 4е губи съзнание той изплува на повърхността, прокара ръце в косата си и я отстрани от лицето си. Тя бе6е из4езнала, както той веднага забеляза след като излезе извън басейна. Дрехите и също ги няма6е, навсякъде имаше хора, но от нея няма6е и следа. Той въздъхна със страх и се отправи бавно към масата, след което седна в студения стол за да довър6и дне6ния си журнал, пълен с мисли за нея. Когато отвори тетрадката си видя 4е вътре има6е малка бележка с роза нарисувана в нея. Той си спомни розите, които тя му рисува6е преди и разбра 4е е от нея. Надявайки се на най-доброто и страхувайки се от най ло6ото той я отвори. След като про4ете думите, написани с нейния моми4е6ки по4ерк, пусна бележката на масата, облегна главата си назад и втрен4и поглед в небето. Думите написани там ехтяха в ума му:”Прекалено добър приятел си” …”Това е невъзможно…”. Сълзи се сти4аха от о4ите му, ала на него не му пука6е кой ще види от4аянието му. Единственото нещо което 4увства6е сега бе острата болка, тъй като знае6е 4е те никога ве4е няма да бъдат същите, тя никога пове4е не ше дойде при него както преди. Когато тръгна към къщи, през целия път държа главата си надолу, за да не би да я срещне някъде, защото ако това стане6е незнае6е дали ще запази самообладание. Тази нощ, докато водата от ду6а в банята те4е6е, а вятърът духа6е през отворения прозорец, той погледна звездите в нощното небе. Видя как те танцуват, играят, отразяват се в о4ите му и в небето. След малко една слу4айна мисъл премина през ума му и му напомни за един спомен. Бе6е и подарил малък ме4, нещо като старинен нож от колекцията му. Тя я бе6е виждала цялата и си бе6е харесала то4но този още отна4ало. Той и го подари малко след това, знейки 4е тя ще го пази така както той би могъл. Докато водата те4е6е и го обгръщаше, той въздъхна дълбоко знаейки какво трябва да направи.>>
Съжалявам
Тя плака докато заспи……осъзнавайки вредата която можеби днес при4ини с ре6ението си. Познава6е болката от самотата много добре и отли4но знае6е какво е да няма6 никой до себе си, когато нощем протяга6 ръка. А това я разкъсва6е от вътре. Знае6е 4е неможе да е с него, неможе да е негова. Дори и да бе6е, тя също знае6е 4е вторият и баща би я бил постоянно, няма6е да го одобри. Същото щяха да направят и братята, и сетра и и приятелите. Целият и живот го мразеха, независимо 4е той бе наи прекрасното нещо в него. ‘Така трябва да е’-про6епна си тя на себе си, а сълзите се сти4аха по устните и. В този момент тя иска6е една бира, един джойнт, един приятел. И се мразе6е заради това.>>
Прелюдия към трагедията
На следващата сутрин слънцето проби облаците на ноща със стра6на сила, изпълвайки долината с безкрайни лъ4и от жега. Той се събуди много рано, както винаги, тъй като смята6е 4е спането е губене на време. След като стана от леглото се запъти към банята. Пусна си музиката много силно, както винаги когато се къпе6е. Бе6е дуум метъл песен, която той пее6е с пълно гърло, а силната му емоция буквално се лее6е с текста на песента. След като свър6и, той взе гребена да си разре6е косата, която бе6е адски оплетена от ноща. Сега той и се възхити за първи път. Наистина за първи. На4ина по който дължината и покрива6е лицето му, ако той иска6е. Как тя обгръщаше раменете му, а къдриците му го правеха да изглежда като ангел…по4ти въображаем и недействителен. Обле4е се с 4ерни панталони, 4ерна риза и сложи вси4ките си пръстени на ръцете. Излезе навън, на силната светлина, но не си прикри о4ите както обикновено. Дните, които прекара с нея на басейна, бяха притъпили болката, която полу4ава6е от слънцето. Запо4на бавно да върви към басейна, като се спира6е и наслаждава6е на сутре6ния свеж въздух. На4ина по който бризът духа6е и люлее6е клоните го накара леко да се усмихне. Той бе6е много по 4увствителен на красотата на природата отколкото се о4аква, и тя обикновено му носе6е наслада и тревога едновременно. В слънцето той открива6е жега, която не4увства6е никаде другаде. В дъжда той намира6е студен комфорт, на който може6е само да се възхищава, докато капките падаха върху кожата му. След като стигна вратата на басейна, изкара клю4овете от джоба си и я отклю4и за пръв път през деня. Затвори я след себе си и се отправи към дека, след това седна на стълбите водещи към към съблекалнята.
Той не помне6е колко време е прекарал там, гледайки лалетата да се люлеят от вятъра. Мравките пълзящи по цимента му напомниха колко малък бе6е животът, не само за малките създания, но за хората също. Скоро звукът на затварящата се врата го изкара от мисли и той бързо се изправи за да се увери 4е тя пристига да плува преди всеки друг да е до6ъл. Бе6е по секси от всякога, за него. Носе6е нов бански-4ерен, едвам покриващ стегнатото и тяло. Тя нежно му махна с ръка и леко се усмихна, сяка6 се страхува6е 4е усмивката и би го разбила. Той кимна и и махна с ръка. Тя се потопи във водата от обратния край на басейна. Наблюдава6е я и видя как малкото и тяло се плъзна по водата по4ти без усилие, бе6е красива. Тя бе ангел за него, когато излезе на повърхността, с коси покриващи рамената и, по4ти докосващи гърдите и, вода се сти4а6е по цялото тяло, блестейки на слън4евата светлина. Тя се изправи на ръба на басекйна и му махна с ръка да се приближи кум нея. ‘Бутни ме вътре’-каза усмихвайки се. Надява6есе да върне 4аст от игрите им когато се запознаха в на4алото. Тя запо4на да танцува наоколо докато той се приближава6е и видя 4е се подхлъзна на водата под краката си. С невиждана скорост той се зати4а и я хвана в ръцете си…….миг който сяка6 трае6е 4асове. Той я притисна към себе си, изкара предмета от джоба си в ръка и впи устните си в нейните. Целуна я горещо, силно и дълбоко, докато забива6е ножа в гърдите и…..банският и се скъса а кръвта от раната се разте4е навсякаде-по гърдите, корема, бедрата, краката. Докато тялото и безмилостно се разкъсва6е от болка, той продължава6е да я целува. И с изненада видя в о4ите и цялата омраза, цялата любов…краят на вси4ко което тя познава6е. Дърпайки ножа извън раната той си сложи устните в нея, целувайки я, вкусвайки и пиейки малко от кръвта покриваща зърната и, които бяха твърди като камък, независимо 4е кожата 4е порязана. Тя обви ръцете си около него като последен акт на емоция, от4аяние, сяка6 това може6е да върне нещата назад. След като ве4е не и бе останала никаква сила той пусна тялото и в хладната и спокойна вода. То се понесе бавно, о4ите и се затвориха а кръвта и изпълни басейна с тъмно 4ервен цвят. Безкрайни води, безкраен живот.>>
Краят
Стоях над нея, докатото тя все още се бореше във водата, въпреки смъртоносната рана, която нанесох на красивото и тяло. Сълзите свободно потекоха по лицето ми и видях как слънцето се отразява6е в кръвта на ножа ми. Слънцето… което бе6е свидетел на вси4ко, на на6ата омраза, на на6ата любов и сега на на6ия край. Без много да мисля аз забих ножа в китката си, порязвайки вената дълбоко. Веднага по4увсвах непоносима болка и леко замайване при вида на кръвта която блика6е от мен-те4е6е навсякаде по ръката ми и по пръстите. С последни сили се обърнах към оградата на басейна и с покрития си пръст нарисувах роза от кръвта. Неуспях да се справя добре, защото едвам се държах да не падна, тя стана малко размазана, но напълно ясна и то4на. След това отстъпих назад за да я погледна усмихвайки се, пла4ейки, кървейки и умирайки. Оставих себе си и паднах във басейна, разбивайки се във водата, до моята любима. Това бе6е наказанието ми.>>

ot kogo e?

ot edin neizvesten avtor
edno mom4e ot amerika q napisa i posveti na priqtelkata si
s dumite:endless love, endlees hate, i'm always here
za6to?

kato izkliuchim erothichniqt privkus......razkaza me vpechatli,moje bi zashtoto navqva spomeni.... moeto mnenie e che obichaiki nqkoi namrazvash sebi si izgarqsh zaradi drug neshto koeto ne e v tvoi interes...osobeno v modrnoto obshtestvo......v momenta v koito dokosnesh duhovniqt mazohizm i zapochnesh da se sebeotrichash zaradi nqkoi( ili nqkoq) veche navlizash v sveta na sebeomrazata a tq lesno smenq posakata si.........tova e moeto vijdane,bazarino na gorchiv lichen opit.......

Мисля, че тук може да се заформи интересна тема за любовта...
цитирам:
moeto mnenie e che obichaiki nqkoi namrazvash sebi si izgarqsh zaradi drug neshto koeto ne e v tvoi interes...osobeno v modrnoto obshtestvo......v momenta v koito dokosnesh duhovniqt mazohizm i zapochnesh da se sebeotrichash zaradi nqkoi( ili nqkoq) veche navlizash v sveta na sebeomrazata a tq lesno smenq posakata si.........

Глупости (ти май и не си очаквал да кажа и нещо друго нали?) Как може да намразваш себе си, когато откриеш любовта? По-скоро живота ти би трябва да добие смисъл, пълнота. Поне при мен беше така когато открих истинската... намразих се по-късно, когато ме изостави, защото бях прекаленно вглъбен себе си, не и обръщах достатъчно внимание, не я изслушвах, не и казвах думите, които искаше да чуе... сега съжалявам естествено, но казват, че човек се учи от грешките си, пък и времето лекува всички рани (въпреки, че има една песен на Sopor Aeternus, където се пее:
Time my dear heals all the wounds,
the two tongued echo seems to say,
but nothing, nothing changes here,
this pain remains and will not go away)

Сега, когато всичко свърши бих и казал единствено това:

You've found the world where you belong
And I know you're happy now
Every day your sky is blue
Every night I pray for you

I know you're happy now

Everything that I've ever felt has gone,
At last my spirit breathes
I see no point in going on
So goodbye... It's time for me to leave
дано да го прочете някога...

I'm like a temple built of sadness,
trustworthy like a grave...

radvam se 4e pro4etohte istoriqta
4estno kazano ne mislih 4e nqkoi 6te go napravi
po vaprosa za samo-omrazata iskah da kaja 4e tq ne e zadaljitelno da se poqvi
vsledstie na lubovta ili otdavaneto na drug i tova go kazvam ot li4en opit
a po vaprosa za lubovta....hmm ne mi se komentira osobeno pak i sled malko otivam na daskalo
nima vie vqrvate 4e tq sa6testvuva??

Ами да ти кажа за разказа, на мен не ми допадна много, защото ми се струва прекаленно наивен (дори имам чувството че е писан от жена - сигурна ли си, че не си го писала ти?)...
както и да е, в петък се надявам да дойдеш на сбирката...

I'm like a temple built of sadness,
trustworthy like a grave...

zashto trqbva da ima logika.....tova e izkustvo vse pak...koe e logichnoto v jivota ni
che trqbva .......da q tyrsim v podobni razkazi,pone v tqh mojem da namerim neshto ot sebe si..... neshto koeto sme prodali za jylti stotinki zaradi iziskvaniqt na
jalkoto ni syshtestvuvane........sega nqkoi pak shte se obidi

ne mislq che syshtestvuva ..........no vse pak se sreshtat oshte hora koito mogat da ni oprovergaqt.....tova pone oznachava neshto....pri vsichki sluchai ednoznachen otgovor nqma

trqda da ima logika zastoto prosto zeliqt stil na razkaza q iziskva-iziskva da mu vqrvame,a toi e prekaleno konstruiran za da mu vqrvame
(i eto za da ne analiziram samo razionalno a i emozionalno,ste kaja 4e ne moga da si predstavq da ubiq 4ovek kogoto obi4am,v tozi razkaz az li4no ne namiram po4ti nisto ot sebe si!ti mojesh li da si predstavish takova nesto?)

ami ne
avtora e mom4e...i tova e parviqt mu opit v pisaneto na razkazi
ne sam go pisala az kakto ve4e razbra...moite razkazi sa dosta po razli4ni i sa izklu4itelno i samo na tema vampirizam...
a na sbirkata nqma da moga da doida...no moje bi drug pat 6te se vidim...

brei....mnogo pita6:)))
moga da ti otgovorq na vaprosite no tova bi obesmislilo vsi4ko...az obi4am kogato 4eta ne6to da si go interpretiram po svoi na4in i ne priemam kogato drug mi naloji vijdaneto si...vse pak tova e izkustvo kakto depressed_mode kaza i to se 4uvstva i razbira intuitivno....ama 6toto me pita i sega 6te obesnq
ami parvo ne kloni kam vampirizam za6toto v slu4aq tova 4e vkusva kravta i ozna4ava 4e iska da po4uvstva samata neq za posleden pat...da popie 4ast ot neq i da q otnese sas sebe si
za6to q ubiva e truden vapros...tova e vapros na razbirane...
ne go pravi za6toto tq go othvarlq(vapreki deistviqta i toi znae 4e tq go obi4a)
ne go pravi i za da sa zaedno v otvadnoto(makar 4e tova kli6e e dosta romanti4no)
ne q ubiva i za6toto jivota im e bezmislen bez vrazkata im(koqto makar i ne fizi4na e dosta silna na emocionalno nivo)
pravi go za6toto v jivota na vseki ot dvamata ima prekaleno mnogo bolka(i fizi4eska i emocionalna)
predpolagam neznae6 kakvo e da se 4uvstva6 stara nezavisimo 4e si na 18(ili 14 v slu4aq)
neznae6 kakvo e sram, strah, ujas ot tova 4e kogato otvori6 o4i sutrin i ada zapo4va na novo, kak trqbva da tarpi6 vseki den edno i sa6to-da se bori6 i s drugite i sas sebe si.........i t.n.(tuk moga da pi6a mnogo ama neiskam......)
ta ubiva q za6toto taka misli 4e trqbva...(i ne mislq 4e e na6a rabota da opredelqme dali e prav ili ne)
za6to govori za svoeto nakazanie? ami za6toto saznava vinata si...
vse pak otnema dva jivota sas qsnoto saznanie 4e vsi4ko ve4e e zagubeno
tova e nakazanie za nego za6toto smartta nikoga ne e re6enie...tq ponqkoga e lesna, struva ni se 4e 6te sloji krai na makite ni i 4e sled neq 6te sme zaedno s lubimia 4ovek...ni6to ot tova ne e vqrno i toi dosta dobre go razbira...toest nakazva sebe si s tova 4e nito v jivota nito v smartta 6te bade s neq....
a ina4e te ne se mrazqt edin drug....naprotiv
omrazata im e naso4ena na vatre kam samite sebe si
makar i da kazva 4e q mrazi, tuk po skoro iska da kaje 4e mrazi sebe si zaradi 4uvstvata si kam neq, i zaradi tova 4e te(4uvstvata) go naranqvat
ostanali ne6to na koeto neotgovorih? ve4e zabravih...
sigurno ti e trudno da razbere6 razkaza za6toto kakto sama kaza toi e dale4 ot teb i ne otkriva6 ne6to ot sebe si tam za6toto ne sa ti poznati 4uvstvata za koito se razpravq...razbiram teb i reakciata ti

ti mojesh li da si predstavish takova nesto?

mojeli az da ti otgovorq makar vaprosa da ne be6e za men?
ami ne, az nemoga da ubiq nqkoi koito obi4am, za6toto prosto nemoga da obi4am(ne i v smisala na dumata, koito obiknoveno se vlaga)
osven tova nemoga da naranq drug 4ovek osven men(pone ne i fizi4eski)
no ina4e moga da si go predstavq tova-tai nare4enoto ubiistvo ot lubov
pak kazvam ne 4e moga az da go izpitam, no ne go i othvarlqm ako govorim za drug, sposoben da izpitva ne6to tolkova silno

da ubiesh choveka koito obichash ne zvuchi tolkova naludnichevo
...osobeno kogato obstoqtelstvata sa podobni na tezi vyv razkaza
a zashto pod ubiistvo trqbva da se ima predvid samo bukvalno znachenie na dumata
poezqta syshto ubiva...stiga da ima koi da q prochete razbira se...ne stava duma za otmyshtenie
ili pyk narenena gordost.....stava duma za drugo nivo na syshtestvuvane
a zashto ne i nirvana...a i pochti vinagi se okazva che obraza koito si izgradil za liubimiqt chovek e pogreshen...prechupen edinstveno prez tvoeto sebichie
a taka pone imash vyzmojnost da mu dadesh nov jivot v koito toi/tq da ostane nedokosnat ot razocharovanieto
koeto prokletoto ego nalaga.......

mhm..zna4i vsi4ko pak se svejda do li4noto razbirane:)
tova samo mi napomnq kolko sme sami,kak nqma nikakva empatiq,kak 4ovek se vliubva v idealizirani obrazi,prototipite na koito sa vzeti ot realnostta,kak 4ovek ne e tova koeto iska da e i zatova igrae roli(kakto az v momenta),kak drugite se hvastat(kakto ti v momenta) i kak v kraina smetka i tova nqma zna4enie zastoto ne e napulno zadovolqvasto.
tvoqta interpretaziq e to4no tolkova dokazuema kolkoto i moqta..i tova e nai tujnoto.stom ne moga da se oblegna na razionalnoto,az tursq izhod v emoziionalnoto tulkuvane na texta,no eto 4e nikoi ne go razbira to4no taka kakto az.a az moga da obi4am samo sebe si..ako razbirash kakvo imam predvid..
i vse pak,ako ne da razbiram, to pone uvajavam chujdoto mnenie:)

PS:osven tova znam kakvo e da se 4uvstash star ,no vupreki tova sigurno tvoeto i moeto usestane za starostta sa razli4ni.a dori i da ne sa nqma kak da razberem.
znam kakvo e i strah,sram i tn.az ne jiveq pod stuklen pohlupak.i vse pak razkazut ne mi deistva taka kakto na teb.razli4iqta ni ne sa v tova koi kakuv gor4iv opit e subiral,te sa mnogo po dulboko

radvam se tochno moeto mnenie te nakara da napishesh tezi dumi.....kolko boli ot tazi realnost.....vsichki tuk pishim zaradi naraneniqt mechtatel v nas.......i vsichki igraem rolite za koito govorish....koito trqbva da ni podyrjat ''jivi''
az syshto uvajavam mnenieto ti.......a i ne mislq che se razlichava drastichno ot moeto.......