агония

Автор: Ина Герджикова


Агония... И празнота...

Пръстите ми те изпращат...

Тръгваш си със залез слънце. Не такъва, какъвто те обичах, не такъва, какъвто те познавах - като непозната. И отнасяш със себе си всичко твое от мен.

Чувствам се празн - не зная накъде да вървя, не искам да зная защо - не ми се живее.

И идва дълга нощ... В която всеки миг е ден, и всеки час е седмица. В която ще търся загубеното си аз... Загубих смисъла и теб - нали това съм аз...

За какво са ми ръце, като не мога да те прегръщам? Защо са ми устни, щом не мога да те целувам и казвам колко те обичам? Защо са ми очи - за да те виждам с друг Мен. Защо са ми думи - щом не са към теб? И сърце - щом те нямам с него? Вземи и криле те ми - нали мечтаеш да летиш...

Какво да ти кажа сега - като за последно. Да ме забравиш? (макар да се опитвам да те накарам да ме обичаш). Да не поглеждаш назад? (моля те върни се!) Да си щастлива? (с другия, на която ще дадеш всичко мое).

Да си щастлива! Аз не мога повече - раздялата секна сърцето ми, уморих се да те обичам.

Бъди щастлива! И с другия. С него. С единствения. И когато имаш дупки в щастието си, закърпи го с моето - защо ми е щом не мога да споделя с теб?!...

Агония...Умирам...Не вярвам. Не искам...Раздяла...Раздяла...Шепнат листата в парка магии, за усмивките ми с душа и очите ми без сълзи..

Да плача! Исках да мога да плача...Нямам сили и нямам от къде да ги взема. Ти си навсякъде. Всеки допир е твоя. Всеки глас е твоя. Всеки телефонен звън.

Не зная накъде да продължа или май не искам.

Не ме оставяй да те забравя. Не мога да те запълня в душата си. Не ме предизвиквай да те мразя - не мога нищо друго освен да те обичам. Остави времето на мира! И си тръгвай - ама истински - без сбогом, без спомени, с малко чувство, завинаги..

А аз ще будувам през дългата нощ. Мрака ще ме пречиства. За да се събудя нова някой ден... А ти заспивай - някъде дълбоко в миналото, където все още сме щастливи.

Ще се видим на изгрев слънце...

Prestani da razplakvash takiva kato men!

Mnogo e hubavo i mnigi tazno

Oh ! laisse-moi rien qu'une fois
Glisser mes doigts dans les cheveux d'Esmйralda

Esmйralda"

ala bala portokala,vie ste izkukali be hora!!!!prolet e na koito ne mu haresva da go duha!!!

Mnogo mi haresvat neshtata pisani ot teb,nezavisimo dali sa tvoi ili ne..
Samo 4e vseki put v razli4en rod.Jena li si????Ili muj.

хубаво, харесва ми .. толкова много познати чуства и мисли ... но ноща идва, и времето спира, и оставаш със спомените .. гадно е .. и мечтаеш за сутринта, мечтаеш да излезеш, да правиш нещо, да спреш да мислиш .. но когато и сутринта е същата .. аз не издържах, местя се в друг град .. но дали има полза, нащите са еднакви навсякъде, от спомените не може да се избяга, да няма да я виждам с друг .. но каква е разликата ... тъжно е когато всичко това ти се случва ..... а времето не лекува ... дори спира да тече, добре че не живеем вечно.

Et mois - pourais-je rien qu'une fois
comprendre ce que veut dire Esmeralda?

abe pich, zemi se stegni BE:)
kwo e tova stradanie, prez kura ti e
premesti si go ot leviq krachol v desniq, plui prez ramo da ne ti dreme za kiflata tratlesta;)

a daka:))
az kfo se opitvam da mu kaza
tuka bratche kato gledam - red salzi, red sopoli
golem sduh golemo chudo
aaare molim vi se be
malko smiles i gore boiniq duh

da be:)
taa kifla ima mnogo slozen izkaz
nikoga ne moga da i razbera sloznite prikazki
zasto li?:)))
stoto chowek kato nqma kwo da kaze, go kazwa po slozen nacin

никога не казвай никога слънце

с пола?

цитирам:
"Не такъва, какъвто те обичах, не такъва, какъвто те познавах - като непозната"
"А аз ще будувам през дългата нощ. Мрака ще ме пречиства. За да се събудя нова някой ден..."

?

това е от алкохола...оплита се езика и рода в това число.

а може би искаш циничнои откровено:искам да сваля гащичките ти .....

ама аз не изкам да ти ги свалям ........

хахаха умницата ми ......да и с хобот под полата шотландса ....

Колко наистина е важно да можем да се сбогуваме с някой в себе си...Да не оставим казаното или недоизказаното ръждиво да потъват в нас и винаги да се чудим от къде е страха или предразсъдъка в следващите ни отношения.Колко е важно да се Сбогуваме, мъчително е, но действа освобождаващо, когато го направим истински.За да отворим пространство за нещо Ново наистина трябва да сме свободни и необременени от старото.Трябва да си изпратилл Залеза за да можеш да просрещнеш Изгрева.
Късмет!