В двора ...

Пролет. В двора са тръгнали да изникват нарцисите.
Само дето още ми е жал за кокичетата, дето последния сняг им разката фамилияята. Имаше почти 100 необрани, незарадвали сърцето на някоя жена.

Бъдете високи!

Що ще им отнемаш живота! Подари ги виртуално. Ако е човек - ще ги остави да живеят. Ако е хищник - ще ги скъса и - във вазата, още най-много седмица... А другата пролет пак ще поникнат...

Преди време все ми се случваше да зърна първите красиви нарциси за пролетта, на гробищата. ( Нямам нищо общо със задгробния живот, просто пътят ми... разбираш)
На припек, пробили през мръсният сняг, усмихват ти се някак си.
Не гробищата, нарцисите.
Не знам защо, но винаги те ми напомнят много повече за идващата пролет отколкото разните недорасляци от рода на кокичета и минзухари.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Интересно, защо жените обичат разни хищници да им подаряват цветя?
А цветята така или иначе пак ще поникнат идната пролет.

Бъдете високи!

Те са само плаха надежда, че ще дойде тази пролет най-сетне. Ето, моите кокичета си останаха плаха надежда. Унищожена като в Освиенцим - масово и безподборно.

Но нарцисите са вече първи ешелон от пробилите фронтовата линия войски на пролетта.

Бъдете високи!

А кое е по-важно? Животът на едно цвете или радостта, която ще донесе?


"Най-същественото е невидимо за очите"

НДСВ-ейски някак ти се хилят, обещания дават, каква пролет ще видиш след 800 дни.
Онуй кьосавото минзухарче по василевски пахнет. На табак.

пролетта, иде си. Ей ся ша я видиш.
А на кушия ходи ли днес? Все пак, Тодоровден, нъл тъй!

Бъдете високи!

Аз тъкмо да фана правилно такта на "Тодоре, Тодоре - дърто магаре!" и те взе, че отлепи от място пущината!
С музикален слух да вземе да се окаже добичето!
Ама нищо, то кушия и на собствен ход можело да се прави.
Както са ни пришпорили към края на тунела, току виж сме подминали раванлийската светлото бъдеще.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Само имам питанье.
Всяка пролет се раждат мно-о-о цветя. А на нас ни останаха малко радости. Толкова малко радости ни останаха, че ...
Абе, кво ли питам и аз!

Бъдете високи!

Радвай се че нямаш милиони - никой няма да ти прати килър на сгляда.
Радвай се, че пролет иде - парното спира!
Радвай се, че... все още можеш да се радваш!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Ми кажи му. Кво тръгнал да се занимава с кокичета и автомати.

Да слуша Guns'n'Roses и да пие бира. А минзухари в тоя двор май няма да цъфнат тая пролет. Почти съм сигурен.


...я си ебете путката майна...

а не в бесен галоп? И с наочници, разбира се.

Бъдете високи!

Така де - кво питаш! Радвай се...


"Най-същественото е невидимо за очите"

Със тиксо сврзали двата пълнителя и гордо крачат към фронта. А насреща пълчища цигани с ръце в джобовете си стискат стотинките.



...я си ебете путката майна...

Има неоткъснати толкова кокичета, кой ще им прости?
Има ..... (забравих текста)

Мислете за мен като за огън!

Има недолюбени толкова момичета....забравих нататьк

сетих се:

...има нецелунати толкова момчета, кой ще им прости за младостта...

Мислете за мен като за огън!

ПРОЛЕТ

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

Как се сети кьм 5 часа и какво ли си сьнувал до това време?!


Мислете за мен като за пожар!