В отблясъка...

В отблясъка на идващото утро,
в пустеещите дебри на ноща,
оглеждаш се ти страннико безчувствен,
изпиваш свойта странна самота.

И пак готов за следващия удар,
небързащ и обмислящ своя ход,
в безумна надпревара със живота
за чудеса отново си готов.

Отблъскваш всяка истинска наслада,
поглъщаш всички болки и вини,
прощаваш тоз, що хващаш в изневяра,
на себе си ти нивга не прости.

Приятелю, ти страннико безчувствен,
ти същия, що нивга не живя,
мой брат и ноя странна същност
познах, във теб намерих любовта.

I found it hard
It's hard to find
Oh well, whatever, nevermind .....

Харесва ми. Много.

Хубаво е, Сторми.
Поздрави!

Наистина е много красиво!

Kuckuck hat sich zu Tode gefallen...
Кукувицата падна мъртва...

Добро е! И аз пиша психологически ориентирана поезия. Но, масата обича леките неща - не им се замисля много!

А защо не ни демонстрираш на кое му се вика психологически ориентирана поезия? Масата има нужда от просвещение от време на време.