Недей...

В мен недей да търсиш любовта,
не ме желай ,когато съм далеч,
не искай да съм с теб в нощта,
или с тебе да деля деня.

Не ме моли да те обичам нежно,
да те целувам сутрин аз,
не ме поглеждай пак с надежда,
очаквайки да чуеш моя глас.

Не ме докосвай без ръце,
недей да ми говориш с очи,
недей да търсиш моето сърце
дарявайки ми слънчеви лъчи.

Не ме обичай искрено,недей,
не ме търси, не ме сънувай нощем
и по-добре сега ме намрази,
защото утре само аз ще помня тебе още…

Не съм аз!!!

Зная, че боли и ти е тежко.
Ще премине вярвай ми дете.
Болката е силна,но човешка,
и така ще бъде векове.

Имал съм Любови и раздели.
Страсти силни - с много топлина.
Мигове от болка полудели,
до безумност в своята тъга.

Във косите ми сребрее вятър,
във очите - пламъчета жарки,
а живота ни - като в театър
сменя сцени, сценаристи, шарки.

Намери утеха във мечтите,
в римите написани със зов.
Украси ги със сълзи в очите
и онази истинска Любов.

Найден Найденов

В теб намирам аз надежда
и тя живота ми подрежда...

BtGK

Понякога мечтая зя любов
по-силна от живота и смъртта,
понякога я чувствам сякяш наближава,
ала изгаря в моятя тъга.

И само някога в безсънни нощи
за нов живот се усмелявям да мечтая,
за нов живот изпълнен с красота,
изчезваща с утрото в безкрая.

Но не понякога сама оставам
и лятото от студ треперя пак така,
и не понякога на път заставам,
но не желая пътя си да продължа.

Защото от измами тъй съм уморена,
не искам пъстрият измамен свят,
не искам в лъжи аз да живея,
от тях най-много ме е страх.

Не съм аз!!!

Не мрази ти света,
а го порази с любовта...

BtGK

Потъвам в тишината на забравата...
И сякаш никога не е било-
любов, копнежи, страст.
Предадена и без живот,
прекършени надежди.
Ровя се в спомените
и боли....
Ще съмне ли някога
и ще усетя ли отново
да бие сърцето ми...
Потъвам в сивото ежедневие,
безразлична към
дребните му проблеми,
безучастна към поредните удари
не се радвам и не тъжа,
просто вървя през света,
без да зная защо, накъде.
Тишината ме пронизва
и изпадам в някакво безвремие.
Любовта е щастие,
любовта е вяра и доверие,
тя ни прави красиви и силни
и когато отлети
какво не остава
Скарлет

Стоя на края на света
сама,объркана,нещастна
очаквам края на ноща,
безкрайно дълга,но прекрасна.

И търся себе си в небето,
и търся себе си в нощта,
и търся любовта в сърцето,
но чувствам само празнота.

Душата ми из въздуха се скита
самотна,изоставена,ранена
и всичко хубаво край мен прелита,
а аз оставам тъй студена.

Къде е любовта така красива?
Нима забрави тя за мен?
Нима когато си отива
ще бъде сънчев моят ден?

Не съм аз!!!

Eeeeeee mnogo te obichkam!!! I love Момичето! Kisses...

The clash of honour calls to stand when others fall!