осиновяване

Здравейте момичета,мисля ,че едошло време да спра да се надявам и да продължа живота си като взема едно много важно решение.Първо аз за себе си,а също и мъжът ми.Нужно ни е време и може би ще е трудно.Осъзнавам ,че предразсъдъците ми са много и се боря с тях.Някои от вас мислил ли е сериозно по този въпрос?Правили ли сте конкретни опити за осиновяване и знаете ли какви са процедурите?

Процедурата е много дълга и сложна - според мен е създадена от някой изверг целящ към средата и да се откажеш от идеята. При всички случаи ти трябва консултация с адвокат - така че ако искаш се регистрирай и ми пусни бележка - ще те свържа. Не искам да ти се меся - това решение го бях взела за себе си година преди да се роди големия ми син - но доколко си сигурна че проблема няма и друго решение - т.е. просто консултация с друг лекар в друга болница / или дори в друг град/. понякога лекарите съвсем безсърдечно ти лепват диагноза, която меко казано е невярна - доказателството за това е под постинга ми. Желая ти успех в каквото и да решиш и запомни че всяко дете е създадено за да бъде обичано независимо дали си го създал ти или не.

Здравей Вая,
влизам от осем месеца втози клуб, чета всеки ден новите теми и всички отговори на зададените въпроси, но едва днес се престраших и аз да пиша и да изразя своето мнение по този отчайващо труден въпрос.
Аз съм на 36 години, женена от 12 години и естествено без даца. Правила съм
всевъзможни изследвания, тъпчела съм се с хормони, пила съм билки, ходила съм при екстрасенси, но резултат до сега никакъв. Но най-неприятното от всичко това е поставената ми диагноза преди четири години за кистозен десен яйчник и киста в лявата гърда. Проблеми съществуват и при съпруга ми, естествено с подвижността и броя на сперматозоидите. Освен цялото това отчайващо здравословно състояние и при двамата, стои и въпроса с все по-рядкото правене на секс, поради честите отсъствия на моат съпруг, свързани с бизнеса му.
И така излях си и аз мъката, за което се извинявам, ако съм ви отекчила.
Но искам твърдо да заявя, че нито един от двама нии за секунда не сме престанали да се надяваме, че ще се сбъдне най-съкровенното ни желание да имаме наще дете. Твърдо вярваме в това,защото се обичаме и защото любовта на двама души, преминала през толкова изпитания и страдания, но затова пък се съхранила през годините и още по-силно се изразява сега, не може да не даде плодове.
Всяка жена,която идва на този свят е призвана да бъде майка. И ако това е най- съкровеното ни желание, разкъсващо сърцето от болка и изгарящо душата ни при мисълта, че все още не се получава, аз вярвам, че БОГ ще ни чуе и ще ни благослови!
Сега той ни изпитва и ние трябва да се справим с всички трудности и препятствия. Ето защо, много Ви моля нито една от нас да не допуска и за секунда мисълта, че няма да роди дете или че съдбата й е отредила тази зла участ. Нека сърцата ви са изпълнени винаги с любов, мислите ви да бъдат чисти и добронамерени и да вървим смело напред без страх и отчаяние.
Осиновяването е един високо хуманен и благороден жест, но когато е изпълнен безкористно. Преди да пристъпим към такова действие, трябва откровенно да си отговорим на въпросите: Защо го правим? Заради хората,да не ни сочат с пръст, че сме бездетни или за собствено егоизтично успокоение, че ще отгледаме дете, което в бъдеще нас да гледа?
Твърдо съм убедена, че за да осиновиш дете трябва да си готов за това. Може да имаш и собствени деца, но когато чуеш вътрешния си глас /гласа на Бога/, който ти нашепва,че си готов да извършиш такова свято дело.Когато в ума ти се върти една и съща мисъл,че някъде едно дете има нужда от теб и те чака с нетърпение да му помогнеш, ти си готов и нищо не може да ти попречи да осъществиш тази своя мисия в живота. Нито бюрократичните спънки, нито злонамерените приказки на хората, нито материалната обезпеченост на семейството. Ти ставаш и отиваш там, където ще те заведе Любовта и ще се подчиниш само на онзи вътрешен глас, който ти нашепва.
Отново се извинявам на всички Вас от клуба, ако съм Ви обидила с нещо или съм Ви отекчила с дългия си отговор. Но днес получих вътрешен подтик да се включа в тази дискусия и да споделя с вас моето разбиране по въпроса за осиновяването.
Горещи пожелания на всички да се сбъдне най-съкровенната ви мечта!

ne e zadalzhitelno protzedurata da trae "bezkrajno". moia blizka si osinovi detentze v ramkite na 2 mesetza. shte se opitam da ia nameria tezi dni i da vi pisha.
mozhesh kato za natchalo da otidesh v niakolko doma i da si pogovorish s direktorite. ako ne gresha, tozi, ot kojto idva momitzentzeto na nashite poznati, e niakade v lozenetz v sofiia.