Просто да споделя.....

От две години страдам от тежка форма на депресия. Причина за това откривам както в гнусното си детство, така и във факта, че за една година ми се струпаха много неприятни изживявания, включително загубата на близък човек. В резултат на това просто се побърках и изпаднах в омагьосан кръг на анорексия, булимия и суицидни наклонности, включително и опит за самоубийство.
Четох някъде, че ако депресията не се лекува по подходящ начин, светлите й периоди стават все по-малко и по-кратки. Обаче всячески отказвам да взимам каквито и да е антидепресанти или да ходя на специалист. Обречена ли е каузата ми? Вярвам, че с достатъчно търпение, внимание, постоянство, приятелска подкрепа, е възможно да се отърва от този "звяр". Все пак успях да изляза от ада на анорексията - сама. Подредих си живота - пак сама.

Проблемът е, че при по-сериозни житейски кризи веднага започвам да мисля за самоубийство, и то не във фазата, в която просто ти се иска да те няма, а в състояние, при което обмисляш кога и по какъв начин да те няма. Един вид се успокоявам - "ако не се справя, просто ще се самоубия". Това "отклонение" дали ще го влача непрекъснато?

Вярвам в себе си, вярвам, че мога да се измъкна, но понякога просто се обезкуражавам. Страх ме е не толкова, че ще си посегна, колкото от това, че цял живот ще се утешавам с мисли за смърт.

Усмивка:)

Единственото сигурно нещо е, че всички ще си отидем един ден...Кой по-рано, кой - по-късно... И тази мисъл наистина би могла да те утешава в тежки периоди от живота ти, но също така тя е и двигателят на вечното ни желание да намерим смисъл да живеем!
Щом си се справила сама с анорексията, имаш шанс да преодолееш и други препятствия. В твоя случай е хубаво да си напомняш именно тези малки победи, които си успяла да удържиш над себе си. Ако към това прибавиш и малко повече оптимизъм, всичко ще си дойде на мястото. Вярвам, че би могла да бъдеш по-позитивна в отношението към себе си и по-снизходителна в изискванията си към самата теб.

Успех!

Имаш ли си някакво занимание..............което обичаш да правиш?!
Това, че се справяш с проблемите /анорексията/ е чудесно, но понякога човек има нужда да бъде подкрепен, окуражен, да има човек до себе си........да има за кои да се грижи....................вземи си коте или куче............Защо отхвърляш професионалната помощ?! С психоаналитик ще разбиеш проблемите и сама ще знае как най-добре да се справяш с кризите, проблемите, пречките и хората. Добре, че поне си против антидепресантите....те са гадни.....поне според мен.

Успех и се усмихвай много.

Ако една жена не може да направи грешките си чаровни, тя не е никаква жена.

Ако си се справила с анорексията и си си подредила живота, едва ли си в лапите на много страшен звяр. Струва ми се, че твоята депресия е била по-скоро реакция на житейските проблеми, отколкото болест, която има нужда от лекарства.

Звучи парадоксално, но може би твоето "отклонение" в момента ти помага да се справяш с трудните неща в живота.

[линк]

******* NEKA SE KONSULTIRA S PSIHIATUR

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
// ImBlack:
// Не съм против медикаментозното лечение щото не се чувствам компетентен,
// но много се дразня като гледам по телевизията някой да дава диагноза,
// особено лечение с лекарства и билки по име, най-много ЕГН...

********* Задължително се консултирай с опитен психиатър!!

ImBlack: Горе писах защо.

Не мисля, че от нет-а може да се определи ЗАДЪЛЖИТЕЛНА необходимост от антидепресанти................да съгласна съм за нуждата от психотерапия, но чак пък от хапове..........

Ако една жена не може да направи грешките си чаровни, тя не е никаква жена.

А за тебе приятелче - лечение по чл. 36, ал. 5 от ЗНЗ.
Имаш ли предпочирание за режима на лечение?
Да назначиш амитриптилин, да не уточниш дозата, при явни суицидни планове...
Дано не те послушат...
А за медикаментозно лечение може да се говори само след среща с професионалист-психиатър.

В края на краищата какво е лъжата, ако не замаскирана истина?

че е по-скоро реакция, отколкото заболяване. Благодаря за подкрепата. И доверието.

Загубих в кратък период баща и мъж. Минах през ада. Животът ми се обърка. Била съм на места в главата си, откъдето се излиза луд. Които дори не можеш да си представиш. Но не излязох луда. Създавам нов живот. И последното, което ще направя, е да се оставя някой да разруши целият ми проклет труд с хапчета, които те правят слабоволев и оказват влияние върху мозъка и процесите му като цяло. Не желая да се "упоявам" по никакъв начин. Не желая да мрънкам до края на дните си, че съм в нервна криза, както твърди една моя позната на антидепресанти. Тя ходи на специалист. В Австрия. И не й е помогнало особено. Освен че главата й е натъпкана с нови думички. Имам страхотен прогрес последните няколко месеца. Животът е красив... и съм щастлива все по-често. Което означава, че съм на път да победя. Себе си. Болката от загубата и неприятните спомени. Желанието да ме няма. Не ми беше необходимо някой да се намесва - рискувах и спечелих. А диагнози и рецепти издаваш твърде фриволно.
Казвам на път да победя, защото остава довършителната работа. И постоянството. До края на тази година ще съм спасена.

Имам си занимание, разбира се. Вече да. Имам и човек до себе си, който ми оказва необходимата подкрепа и разбиране. Рядко се случва мъж да изтърпява всички лудости на една жена. Имам си и куче. Вече. А проблемите си ги раздробих сама. Не знам... една година много време ли е за това да се разбереш и да си откриеш проблемите? С психоаналитик дали бих се справила много по-бързо? Съмнявам се. Вече знам как да се отнасям със себе си.

Така:

Една година е малко време.
А ти си чудесна.

ти си много силна и аз ти се възхищавам!!

надявам се да останеш и да пишеш тук, защото ми се струва, че има много, което мога да науча от теб..

.......за какво ще си говорим.......

Ооо една година е чудесно време, нито много бързо, нито много бавно. Ами остава ти да се радваш на живота и да мислиш положително. А подкрепата от близък човек е много важна.
Отнасяй се със себе си, като с Богиния и изисквай и другите да го правят.

Много успех ти пожелавам.

Ако една жена не може да направи грешките си чаровни, тя не е никаква жена.

imam podoben problem, prichinite gore dolu syshtite, faktite, koito opisvash - syshtite. syshtoto mislene za smyrt, ako ne se opravia i tem podobni. po cial den vyrtene v omagiosan kryg na samozablujdavashti me misli... a zatyvaneto e po-goliamo ot den na den... naistina shte mi e neobhodimo da procheta, kakvo smiatat horata ot tozi klub!

Мислех какво да ти отговоря... "Явни суицидни планове", а? Доста време ги имах. А напоследък вече не ме смущават стресиращите фактори, проблемите не пораждат желание за смърт... главата ми е заета с това как да ги решавам, а не с това как да се самоубивам.
Тълкувате ли сънища тук? Сънувах, че се тъпча с диазепами, за да се самоубия. И по едно време в съня се появи една ясна мисъл, само една: защо го правя, по дяволите? И престанах. Събудих се. Усмихната. Това беше преди два месеца. Оттогава съм "чиста".

Само с истинския си регнат ник бих могла да пиша... а така целите усилия за анонимност отиват на вятъра. Може да ти пусна бележка.

приятелче, провери колко от пациентите не желаят да следват предписаното им лечение...
провери страничните ефекти на амитриптилина
и аз да се чувствам като пате на лед и аз няма да ги пия тъпите хапчета
виж какво прави амитриптилина
много са факторите
не залагай на хапчета
без терапевтичен контакт няма лечение

аз не знам коя си...и не държа да знам...за мен ти си Мариа...можеш да си регистрираш този ник и да пишеш тук с него ако искаш- ако ти доставя удоволствие...
за мен ще е само печалба..

.......за какво ще си говорим.......

Привет...ти извади голям късмет...попадна на ясновидеца на клуба...но....рядко пъти съм затруднен с информацията , която получавам /ЗАБРАНЕНА ИНФОРмАЦИЯ/ ...има какво да ти кажа въпреки...
Ти, Вие симпатична госпожице, госпожо трябваше и си разбрала/ на Ти/ , че си сама въпреки, че не си. И още че света не е това което ти си мислеше за него. Тези две неща - Истината, са те натоварили да краен предел. Всичко това означава че си силна по дух и можеш да го понесеш.
Няма да се отнасям много, но следващата Истина която ти предстои да разбереш е че света няма да свърши с теб и мен, но пък ние можем много да му дадем, но може и да не му дадеш....точно тук е силата ти - в свободата на избора. Само още един съвет от мен лично за теб....никога не се съмнявай в правотата на действията си- ти не можеш да сгрешиш...ти можеш да се съмняваш в себе си и силата си и само това е грешката която можеш да допуснеш....така, че действай смело и сложи света в краката си...скоро ще видиш, че го можеш...скоро ще те обземе увереност и спокойствие, но не спирай да действеш и не чакай да те влачи живота...можеш и ще го правиш...ще черпиш една бира някой ден.
Не забравяй, че си сама и мен и тях ни няма въпреки че сме тук, нали.
Осъзна ли Силата си...предстои ти.
Желая ти успех!