Текстовете...

Това всъщност е идея на Иреен, тя предложи в темата за най-хубавата песен на БТР да се вмъкне и това за текстовете... Аз просто го пускам ,като отделна тема,защото смятам че всеки има какво да каже за текстовете.....,за това как ги тълкува и тнк....

Оказва се, че на повечето тук им е трудно, даже непосилно да си изберат единствена най-хубава песен на БТР… Може би се получава така, защото всяка една от тях ни е била утеха в труден момент от жестокото битие. Винаги е имало една песен, с която да поплачем или да поскачаме… Как тогава да си изберем една, като сме имали нужда от всички тях… Те просто се редуват… Кръговрат - една от най-любимите на Tony… Днес особено ми се говори за нея…
Целим се в звездите, изкривяваме се да гледаме все нагоре… сред птиците, а птиците летят високо … Знам, че искам аз да бъда като тях … и се опитвам да бъда, докато не се размажа в някое дърво, което да ми отвори очите за реалността… моята реалност, в която не мога да бъда птица… няма как! Ще трябва да се науча да живея в тази си реалност… Отново полагам усилия да свикна да се блъскам… пак съм там, откъдето тръгнах, за кой път ще се връщам все там… Сам вървя по стари пътеки, там където бил съм преди… какво ли ми остава освен да седна и да излея дъжда, за да ми олекне, защото всички знаем, че след всеки дъжд слънце изгрява … Тъкмо се поокопитя и изведнъж попадам м/у две коли, които се надпреварват да ме прегазят… и пак се центрофугирам в омагьосания кръг…
Тази песен си има и съвсем буквално значение, което аз съвсем случайно прозрях…
Вървях си безцелно, слънце грееше, страхотното настроение ми се "натрапваше" от само себе си… Минах покрай едно място, където веднъж бях на концерт… Спомних си всичко… къде беше разположена сцената, всичко, виждах всичко както си беше… Как скачах, компанията, с която бях, песните, които БТР изпяха… Тогава се замислих какво беше останало от цялото това преживяване… нищо. Само прашен път и безброй следи … само усещането, че отново минавам по стари пътеки, там където била съм преди… Никаква друга следа от това, което се е случило там… Mинавам, забавлявам се и отпрашвам, оставяйки след себе си само следи в прахта… От само себе си дойде мига, в който да си поплача… и да избера дали да съм щастлива или да си остана без изход… е, реших, че слънцето ще се появи на някой следващ концерт … Така че знай - това остава

Ами явно аз съм с най-ясно изразено мнение по въпроса, така че давам тон за песен!!!

БТР/ЖАР

Когато аз ослепях, изгуби своя блясък светлия ден.
Потъна всичко в мрак, спря и времето в мен.
В мойте слепи очи само ти намери нещо различно,
В тъмната ми душа ти разпръсна нощта.

Хладен вятър вее над нас, аз дори не чувствам това.
Сърцето ми, сърцето ми е пълно с жар!!

Вървим из града, шумят листата, взират се в тебе..
Неспокойно шептят, питат ще останеш ли с мен?
Хладен вятър вее над нас, аз дори не чувствам това.
Сърцето ми, сърцето ми е пълно с жар!! Пълно с жар...

Аз ти давам ръка, търся твойта в мрака,
Нека спрем вечността, да сме двама до края
Аз ти давам ръка, чувстваш ли топлината?
Нека тръгнем в нощта, в нас да е светлината.

Какво оттуй, че съм сляп, че не виждам света?
Денят ми вече не е студен, когато ти си до мен,
Живея нов живот, но това е любов...


Много ме натъжава тази песен, но толкова я обичам, че мисля, че ще ми простите!

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Ммммммм, любимата ми песен - и само как си изразила и моите чувства.
Тази сутрин точно да това си мислих, че животът е един неспирен Кръговрат - днес се чувсташ чудесно - утре си изправен пред неразрешим проблем и тъкмо намираш начин да го разрешиш и ето случва ти се нещо невероятно и си супер щастлив... и все пак всеки от нас има избор - да е щаствив, или без изход.
Не ме питайте какъв се налага да е изборът ми днес.
Но пък има утре и затова си заслужава да се изживее всеки миг, макар и не до там прекрасен. Но как иначе ще оценим хубавите моменти!!

...давайте текстове, де, стига сте философствали!!!

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Леле, че си критична.....
О'к ето го:

Птиците летят високо
знам, че искам аз да бъда като тях.
Отвори очите си широко
тук е твоята реалност, няма как.
Сам вървя по стари пътеки.
Там, където бил съм преди.
Мисля си какво ли остава -
миг, в който идва дъжда.

В този свят имаш избор:
да си щастлив или без изход.
Така че знай - това остава
След всеки дъжд слънце изгрява.

В делника забързани лудо тичат
хора и летят коли.
В този омагьосан кръг
всеки вижда само своя личен път.
Пак вървя и още усещам
там където бил съм преди.
Мисля си какво ли остава -
прашен път и безброй следи.

Ден след ден имаш избор:
да си щастлив или без изход.
Така че знай - това остава
След всеки дъжд слънце изгрява.


Страхотен текст, нали? Много любима моя песен...

Ами в това няма нищо чудно.. При толкова много и все хубави песни как да избереш само една.... .Единствено май reader прави изключение....
Знаеш ли снощи и аз си мислех точно за песента "Кръговрат" Ти каза ,че има контраст м/у песента "Оловният войник" и останалите песни в албума.... Съгласна съм с теб. Поне според мен най-големият контраст е м/у тези двете песни: "Оловният войник" и "Кръговрат"
Докато първата песен звучи като приказка и те пренася в един съвсем друг свят,то "Кръговрат" звучи много реално и истински....
Всъщност и тази песен може да те накара донякъде да мечтаеш.... ,но само за малко " Птиците летят високо ,знам че искам аз да бъда като тях"... И изведнъж бум!!! , се сблъскваш с жестоката действителност..."Отвори очите си широко,тук е твоята реалност няма как"...
Това е само в началото плаха надежда да помечтаем, която много бързо умира и започваме да се занимаваме с ежедневните си грижи и проблем.... Въртим се в кръг и можеби пропускаме най-хубавото... "В делника забързан лудо тичат хора и летят коли... В този омагьосан кръг всеки вижда само своя личен път".....

Това исках да видя!


"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Наистина май само аз правя изключение...
Ама да не мислите, че ми е лесно? Да ме би да харесвам само една песен, че да плясна с ръце и да кажа - ето!
Аз действам, за разлика от повечето от вас май.

Хайде, сега, опитайте да започнете отнякъде. Знам, че не е лесно, но трябва!
Чакам песен от всеки.

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Ех, reader reader.......
Добре ето го и моя принос дано си доволна...

ОЛОВНИЯТ ВОЙНИК
1 В полунощ събуждат се куклите
и започват свойта игра,
а навън тихо надниква луна.
2 И двамата не спим-аз и оловният войник
и на стража бдим пред куклите си от кристал,
за да съхраним завинаги в себеси
един нощен град,безмълвните улици.
3 Да ли не сънувам,как неусетно държа в ръката си щик.
Невероятно,но аз се превръщам
в храбър оловен войник.
Пр: Сам вървя по тихите улици,
сънят избяга от мен тази нощ,
а дъждът пак е в косите ми,
ти не можеш да разбереш моя свят.
4 И двамата мълчим -аз и оловният войник,
нашите мечти-посипани с кристален прах,
но ще продължим да вярваме винаги
в един нощен град,безмълвните спомени.
5 Да ли не сънувам,че ти ме прегръщаш
със свойте нежни ръце.
Невероятно,но ти ще събудиш
моето оловно сърце.
6 А можеби и аз повярвах,
че съм герой
от тази приказка,
а може би и двама с теб
желаехме силно
да свърши щастливо тя.

Радвам се, че успях...

Ето още един много любим текст:

БТР - Аз Не Знам

Облаци в късното небе пресичат моя път
Отново питам се защо роден е в нас грехът
Поисках утрото ми да е снежно бяло
Видях че е валяло от очите ти

Аз не знам дали все още искаш
любовта си да ти дам
Аз не знам колко още трябва
пътя си да търся сам

Шуми дъжда тихо в клоните и тебe аз очаквам
Но тази нощ никой не дойде
оттогава в тъмнина не вярвам

Поисках утрото ми да е вечно бяло
Разбрах че закъсняло е бъдещето ни

Аз не знам дали все още искаш
любовта си да ти дам
Аз не знам колко нощи трябват
за да се завърна там

Шуми дъжда тихо в клоните
и тази нощ никой не дойде
Аз не знам дали все още искаш
любовта си да ти дам
Аз не знам колко нощи трябват
за да се завърна там

Обичам да слушам тази песен по залез слънце и да гледам натам...

Незнам дали и с вас е така, но аз почти за всяко настроение си имам любима песен и когато я чуя, свързам я с определена ситуация, която ми навява спомени - понякога не са от най-приятните, друг път са прекрасни...

Ето и от мен още една песен,която ми е много любима...

"КОГАТО НЯМА ЛЮБОВ"

Виждал ли си през зимата птици
измръзнали да проклинат снега.
Мълчаливо по черните жици
те чакат -в тишина

Аз стоя окован от студа
Не проклинам снега.

Заскрежени преплитат се клони
И протягат свойте ръце
Да прегърнат почуствали порив
едно самотно и тъжно сърце

Не закъснелите лъчи веднъж поне
Не закривайте жестоки снегове
залеза последен оставете

Аз стоя окован от студа
Не проклинам света.

Аз мълча,мълчи и снега
във сърцето ми прониква студа
Бяла смърт носи своя покров
когато НЯМА ЛЮБОВ!!!!!

Днес,когато като всеки друг ден губим по нещо, без да сме наясно кой точно наш жест, непремерена дума, детайл от външността или вътрешността ни е довел до загубата. И нито разбираме, нито сме разбирани... И докато губим, безкрайна любов ни раздира. Но птиците са изкълвали трохичките, бележещи обратния път. Така че няма връщане. Не всички приказки завършват щастливо.

Аххххх, доволна ли???????
Супер любима песен, супер!!!!!!!!!!
Благодаря!!!!!!!!!!!!!


"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Леле, колко е силно това "да седна и да излея дъжда, за да ми олекне"! Улучи ме точно между третото и четвъртото ребро вляво.

Знаех си аз, че можеш!
Само да поискаш!

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Това е истина.
Вече дори се чудя има ли изобщо приказки с щастлив край...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Ами в случай, че някой не го знае, ето и един текст от мен. Песента е "Сън", защото тя, заедно с Оловния войник, ми направи по-особено впечатление, когато прослушвах в началото албума...

Сън - БТР

През нощта в странен сън дойде
малка фея със сребърни криле.
Като в приказка една,
тя подаде ми ръка.
Искай всичко от живота,
но и всичко трябва да дадеш.

Искаш да живееш на ръба.
И преборил си в теб страха.

Този сън ме връща изведнъж
към забравени отдавна спомени.
Като в приказка без край,
като в нереален рай
искай друго бъдеще,
твоят сън да няма край.

Ще се въздържа от коментар, защото думите сами говорят за себе си

Еха, ма как само съм я улучила.!!!!
Радвам се,че ти хареса.