днес си тръгнах

просто така.....станах,излязох и затворих вратата след себе си.беше толкова просто!А мислех,че няма да мога.Мислех,че инерцията от старите слабости,чувства,нужди ме държи окована на мястото ми-парализирана от желанието да повярвам в лъжите на другите,съзнавайки ,че съм лъгана,да прелиствам отчаяно едни и същи страници,които не казват нищо ново,да слушам и виждам оскърбленията,лицемерието,несправедливостта и да си затварям очите и да търпя и да прощавам и отново да се връщам там,където ме чака същото,въртейки се в омагьосан кръг докато загубя чувство за време,пространство и усещане за самоуважение.
И в един момент се събудих-станах и излязох...само една топла сълза беше останала на мястото на всички глупави илюзии и тя истина съвсем бързо....
Излязох и затворих вратата на миналото-вратата,през която никога няма да мина отново!
На "моето вдъхновение"с вечна признателност за ценния урок!
Обаичам ви!

Никога няма да бъда сама...докато имам себе си!

не си била лъгана...
и всичко това не е вярно!
на някой зад врата му пукаше за теб...и не искаше да стане така!

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Поздравления! Това понякога е много трудно...

Jus primae noctis

ама се сти малко късно.......когато ръката ми вече се умори да придържа тая врата...

Никога няма да бъда сама...докато имам себе си!

Понякога е по-трудно да останеш...

"Aerodynamically, the bumblebee shouldn't be able to fly, but it goes on anyway."

този път беше,признавам,но пък си струваше урока

Никога няма да бъда сама...докато имам себе си!

Изповядвам схващането, че е най-лесно да обърнеш гръб...
И понякога тръгването е направо невъзможно, ако държа да се справя по най-трудния начин

Jus primae noctis

Тук ще се съглася с теб - всеки урок си струва!

Jus primae noctis

а кой е най трудният начин?

Никога няма да бъда сама...докато имам себе си!

Ох, олекна ми, че не съм само аз

"Aerodynamically, the bumblebee shouldn't be able to fly, but it goes on anyway."

Да стиснеш зъби и да не мръднеш от мястото си. Примерно.

Jus primae noctis

Ами, да има такава порода люде, дето много държат сами да си усложняват живота... колежке!

Jus primae noctis

и за кой зор да ги стискам тия зъби???толкова съм го правила,че ми се напълниха с кариеси
Когато знаеш,че си струва и храниш тъпи надежди-те те карат да го правиш,но когато разбереш ,че всичко е една ГОЛЯМА ЛЪЖА за какво да го правиш?

Никога няма да бъда сама...докато имам себе си!

От стискане на зъбите получаваш деформация на челюстта. И започваш да хъркаш...

Или знаеш, че си струва, или е голяма лъжа. Напоследък не съм склонна да мисля, че по средата на пътя задължително има пропаст или лежи змей... Тъ, такива ми ти работи...

Jus primae noctis

ми...много яно ,че е второто
Сега се каня да се отдам на себе си...може да вляза в манастир...като се замисля...не е лоша идея

Никога няма да бъда сама...докато имам себе си!

ами ок...

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Това ми напомня за вица: каква е разликата между обладанието и самообладанието?
Че след самообладанието няма с кого да си поговориш...
Адска тъпня...



Jus primae noctis

верноАма това какво общо има с манастира?там няма да ме оставят да стигна до второто

Никога няма да бъда сама...докато имам себе си!

Ако правилно схващам, каниш се да се обърнеш изцяло към себе си...

Така, както аз го разбирам, няма да имаш голям избор...

Честит празник, впрочем!

Jus primae noctis

казах,че ще се местя в манастир,ако забеляза
Но като се замислям...има още грехове,които може да натрупам преди да го направя...Ети например администратора на клуба е глям сладур...

Никога няма да бъда сама...докато имам себе си!