Жената. Ода

Винаги съм искал да напиша нещо за нея. За нея. Срещали ли сте я? Как изглежда? Аз не мога да живея без нея. Опитах се да я претворя в делниците си. В самотните си нощи. В празниците. Често се субуждам нощем с мисълта, че тя е до мен. Обичам я. Винаги съм я обичал. Но никога не съм имал смелостта да си призная чувствата.

Сега тя е някъде тук. Обича някой друг. Целува някой друг.
Кораби надуват платна и тръгват за накъде. И всичко е любов. Единствената, неповторимата, истинската, нещастно-щастливата Любов!
Царства умират. Империи се раждат.Но тя, неуловимата непривичната, неочакваната и несекваща Любов остава.

Стаята е пълна с мълчание. И самота. Turn The Lights Down, baybe. Чакам те. Винаги съм те чакал. Навсякъде. A-HA са гении.

Никога не мечтая. Живея, но понякога, само понякога си мисля какво ли е да мечтаеш! Има ли други светове? Често през маската на всекидневието виждам други светове. Виждам трева. Всичко е трева. И всичко живо е трева. Има слънце и мечтите приличат на балони.
Но това не съществува, понеже аз не мечтая наистина. Само понякога. Това е само спомен. Ако доживея да напиша нещо, ще го озаглавя спомени от никъде. И никога няма да си спомням какво е щастието.

Морето е сиво. Сиви са и заливите. И последните кораби отплаваха.
И този живот няма, никога вече няма да се повтори. Никога никъде. Това е последното причастие на възторга.
А генерала е сам в своя лабиринт.

emi takuv e jivota be

forgot about me

Ще забравя

Тва, чичо, ако е истинско е велико.
Широки са мислите ти гледам, и тъжни и красиви.

Можем да седнем на по бира.



...обичайте се и си помагайте - за да се спасим...

tyi ko da ne bia z da sum harbi,ama ne ma ebepraI SI KUPONA I TVA E

forgot about me

shi sa prisuedinia

forgot about me

може и на по две

Много е красиво!
Дано Тя да го прочете!

a ti prochete lis tihotvorenieto deto iskashe da ti napisha a

forgot about me

къде си го написал, любими?

mi ti ebshe pisala tma da ti napisha stihotvorenie,v onaia mi tema za snejanka,oii otdolu ti otgovorih s nego

forgot about me

Най-елегичната ода, която съм чела.
Пишеш страхотно, задъхано някак.

Знаете ли кое ми привлича вниманието ?
Реакцията на жените, четящи/слушащи такива неща. Разкъсани емоционални изблици които ги впечатляват до немай-къде. Любовта им минава през ушите. Личи си, ама яко. Колко му е значи да научиш шепа такива творения на изуст и да сваляш дами с тях ? Фасулска работа. Милите те. Повърхностни са. Тва е положението - ще си ги сваляме с глупости :) А те ще вярват че не сме секс-маниаци, че романтиката в нас е силно застъпена, а ние ще ги лъжем за да ни се пускат :) И ако случайно някой ден наистина сме романтични, те ще стъпчат цветето в душите ни за да не искаме никога повече да го посадим, знаейки че пак ще го стъпче някоя повърхностна дама, незнаеща какво иска.
Глупостта живее между хората разбира се. Днес научих че трябва да гледам на хората като на глупаци, за да не фалирам. Сами те принуждават да си лош, да ги лъжеш и прецакваш, защото иначе си обречен на провал - може би не веднага, но неминуемо ще срещнеш малоумника, заради който ще изгориш. И математиката те принуждава да оцеляваш някак.
И така, нека е ода за Глупостта.
Нека е ода за Човека.
Нека е ода за глупостта човешка.
Нека е ода за човека, преодолял глупостта си, станал достоен за споделяне на съдбата си с друг човек.
Може би тогава бих написал ода за жената - онази, която е достойна за обичане?
А може би искам да напиша ода за Човека въобще ? Защото секс, любов и нежност са ценни неща, но далеч не са всичко. За който може да мисли надполово.

*

Добре си се научил. Или изучил. От къде започна учението на глупостта човешка? Според мен от огледалото ще да е.
Нищо не е да научиш шепа творения наизуст и да сваляш дами с тях.
Нищо не е да говориш. Всеки може. Важното е да кажеш. А аз това се мъча. Не ме интересува на кой му харесва. Не печеля от това. Не свалям жени. Имам си една и тя ми стига за сто живота. Всъщност, бих живял сто живота с нея. Но имам само един.
А за математиката - ей това е наука. Математик съм по образование и произход, и все още не съм се отказал от опитите си да докажа Ферма.

Апропо. Секс-маниаящина ли е ако чукаш два пъти седмично, в сряда и в събота(евентуално с повторение)?

Дона Флор форевеър.

Много съм съгласен с теб. Защото пречупвам през собствената си призма. Но като гледам тебе в огледалото хем те виждам, хем виждам и себе си. И аз така си представям. Ако твоята любов е била едно току що покълнало зелено листенце подаващо се от разораната земя. И кой е тоя дето с тежък ботуш, не с огромен чук, стоварва цялата си ярост и всичките си черни мисли и страхове отгоре. За да го смачка. За да го забие със злоба. Да го размаже. Гадост нали.

Но ти си отишъл по-далеш от мен. Аз все още се опитвам да живея на ръба. Защото там е истината. И с всички сили се опитвам да задържа махалото на Фуко. Защото там е истината. В средата. Над половете. Извън мислите. В светлината. Там не зависиш. Не знам дали разбираш. Много е объкано.

Но ми харесваш.


...обичайте се и си помагайте - за да се спасим...

може и да се състезаваме. бира пия много. и не е раздвоен езика ми в случая.


...обичайте се и си помагайте - за да се спасим...

Одата е ВЕЛИКА ... направо ме хвърли в музиката без музика ...

Отивам на Панчарево, защо не преместите пиенето на бира там,
че да видя на живо тоз гений ... пълен с толкова вътрешна красота.


*...the future - its coming now...*

Страшно много работа имам и днес и утре. Даже сега излизам от нета. В тва хубаво време, вместо бира да пия. Тууууууу да ги еба и парите....

А довечера имам семейно парти пак при същата група дето свири и пее. Ако имаш път идвай.

...обичайте се и си помагайте - за да се спасим...

Аз също имам страшно много работа ... пърите тоже като теб да ги .. хъх
обаче всичко отлагам за довечера ... защото на това хубаво слънце ..
не искам в къщи и не искам бач

Отивам навън ... диша въздух - вижда небе - гледа сняг и лед ... и всичко ми става наред

*...the future - its coming now...*

И тук там външна...