Пак за имената

Смятам да кръстя детето си, живот и здраве, на починалия ми свекър. Проблемът е че някой роднини подеха компания да ми обясняват как на починал човек не се кращава, колко познати имали дето децата им умрели до 1 год. защото били кръстени така и т.н. Като раждах 1-то дете ситуацията беще подобна - "Първо дете на починал не се кращава, второто може", сега и 2-то не можело. Аз не вярвам на тези глупости, но да ти говорят колко нещастно ще е детето 5 месеца преди да си го родил е гадничко. Вие суеверни ли сте? Влияли ли сте се при изпора на име от такива щуротии?

с риск да обидя някого, ще ти кажа да зарежеш тия щуротии. кви са тия глупости, бе!? племенницата ми е кръстена на двете си баби: анна-маргарита. баба анна е починала още когато бъдещият тогава татко е бил на 16. баба маргарита е жива и здрава и тича из двора като млада булка. а сега де? какво да го правим това дете ни живо-ни умряло...

как се казва човекът, на когото искаш да кръстиш детенцето? ами сети се за някой жив със същото име и кажи, че си кръстила детето на него!

нашето гардже си е най-хубаво!

и аз имах "опция" да кръстя второто на починалия ми свекър. Не го направих, не поради суеверия, а:
1. той е починал преди 30г.
2. има достатъчно живи хора, които ще се зарадват, че им се подновява името
Но моя приятелка кръсти първото на починалата си свекърва и госпойцата е жива и здрава вече на 14г.

много дълго ми се видя да го копирам тук, затова ако искаш иди и почети там какво пише, има и за имена на починал.
[линк]

Post nubila lux, post nubila jubila

И аз мисля да им кажа нещо такова. Името е Сава и др. човек с това име не познавам. Но мисля да заявя, че го кръщавам на Светията.
Иначе мъжът ми сташно много ще се радва, ако го кръстя на баща му. А и на мен името ми харесва!

На другите разкажи някоя правдоподобна история - как в съня ти се появил светията и ти си решила, че съня е.....

И аз имах подобни подмятания за първо дете ит.н. но така или иначе тогава я кръстихме на майка ми, а не на починалата свекърва. Сега с второто- вече никого не слушам и ако е момиченце/щото за срам на медицината - не зная какво ще бъде, а съм в 8- ми месец/ ще го кръстим Елена- точно в памет на починалата свекърва и искрено се надявам ако това стане - да е толкова весела и обичана, като е била тази жена, която аз не познавам!

Добрите пожелания са по- силни от суеверията!

аз съм кръестена на умрялата си баба и ето, че сум жива вече зели 27 години и нямам сериозни оплаквания от живота,така че....споко:)

Да ги родим живи и много здрави, пък нека си приказват........ Пожелавам ти да се сдобиеш с най-хубавата Елена!

че ако кръстиш дете на някого съдбата му повтаряла донякъде съдбата на този на когото е кръстено. Да си призная честно аз за това избрах за моите синове имена които да не са свързани с фамилната история - защото не харесах кой знае ничия съдба сигурно съм сгрешила ама нали като става дума за твоето дете и всичко под лупа гледаш. Но според мен послушай сърцето си - колкото и банално да ти звучи. За големия ми син до последно ми твърдяха че ще е момиче и нямах готов вариант за мъжко име та го измислихме на бързо - условието беше да е звучно и българско - та ето го Борислав. А за малкия в 8 месец ми казаха че ще е момче и аз много си мислех да го кръстя на баща ми - Симеон - но татко / един прекрасен човек / е имал много тежко детство и реших че няма да прибързвам с решението - като родих малкия и като видях веселото му личице - от бебе си е такъв един усмихнат и ведър - и реших че сериозно име като Симеон не му отива - та ето го Лъчезар. Но ако и третото е момче - вече май ще е Симеон..... защото все пак името е прекрасно пък и човека е прекрасен.

я си гледай живота и кръсти милото дете както ти е угодно на теб!
по-добре ли е да е кръстено на герой от латиносериал?
по-добре на човек, когото обичаш и уважаваш, бил той и не сред нас?
нали го носиш в сърцето си - значи е жив!!!
късмет!

Аз никога не съм се влияла от такива неща. Мисля, че и по друг повод съм го казвала тук, но арменците например смятат, че да кръстиш на умрял е добро наричане.
За мен е без значение. Аз например бих кръстила дете на баща си без да се замисля. Баща ми почина, когато бях във втори месец бременна и ако брат ми вече не беше кръстил сина си на татко, аз със сигурност щях да го направя. Нека някой само да се беше опитал да ми обяснява как не бива да кръщавам на баща ми. Щом си решила да кръстиш детето си на някого, важното е да цениш човека, чието име взимаш и да харесваш името. А това дали е починал или не според мен няма значение.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

и аз така мисля, ако уважаваш човека, няма значение умрял ли е

в македонската ни рода децата се кръщават и на умрели спокойно, чичо ми е кръстен на своя починал чичо и до ден-днешен си е жив и здрав, умря много млад баща ми, който е бил кръстен на тогава живия си дядо.....

според мен няма значение и малкият ми син е къстен на татко, само ме е яд, че не можа да го види.... дано гледа от небето

имам приятелка, която кръсти сина си на починали си баща (3 месеца преди да се роди бебето почина). Момченцето е вече на 10 години и въобще не мисля, че го преследва някаква лоша орисия.
Ако ти харесва името, защо да не го кръстиш така.