Обичате ли Ремарк?

из Черният обелиск

Ако съди човек по скръбните вести, човек е напълно съвършен. В тях има само отлични бащи, безупречни съпрузи, примерни деца, безкористни, пожертвувателни майки, оплаквани от цялото семейство дядовци и баби - с две думи, ако се вярва на скръбните вести, земята е била обитавана от цяла орда ангели без крила. Без никой да подозира това. Любовта, която в живота наистина се среща съвсем рядко в чист вид, озарява смъртта от всички страни. Скръбните вести просто гъмжат от най-висши добродетели, от предани граждани, от дълбока набожност, от безкористна саможертва, а и опечалените знаят как трябва да се държат - те са сломени от скръб, загубата е безвъзвратна, те никога няма да забравят покойника - и това възвисява душата ни, когато го четем, и ни кара да бъдем горди, че принадлежим към една раса, която изпитва толкова благородни чувства.

i'll never be nobody's wife

ами това...

из Триумфалната арка(по спомени)

Равик влезе във ваната и пусна крана. В огледалото видя своето лице. Преди няколко часа той стоеше точно тук. През това време беше умрял един човек. Какво пък толкова? Всяка минута умират хиляди хора. Статистиката го доказва. В това няма нищо особено. Но за този, който е умрял, тази смърт е най-важното, по-важна от целия този свят, който продължава своето непрекъснато въртене.

Nobody can be exactly like me. Even I have trouble doing it.

така и не успях да я прочета.
ами...пак обелиска
на 12 години всеки човек е гений. своята самобитност той загубва едва когато настъпи половата му зрелост. но тя е твърде еднообразен заместител на изгубената свобода на духа

i'll never be nobody's wife

Ех, забравила съм ги повечето неща.

Ама сега се сещам за (пак от Триумфалната):
- Равик, бил ли си някога щастлив.
- Мисля, че да.
- Имам предвид истинско, задъхано щастие...

Nobody can be exactly like me. Even I have trouble doing it.

Накратко: за умрелите или добро, или нищо.

Аз пък кой знае защо още преди много години все четях надписа: "От вечно скърбящите" като "От вечно СкЪРБЯЩИТЕ"

Judoday

Искрица живот :

Бетке замълча за миг.
- Никакви пари - каза той тогава. - Храна.
Лебентал не отвърна нищо.
Един заек - каза Бетке. - Един мъртъв заек. Прегазен как е?
- Какъв заек? Куче или котка.
- Заек, ти казвам. Аз сам го прегазих.
- Куче или котка?
Те се гледаха един миг. Лебентал не мигна.
- Куче - каза Бетке.

иха, тва много гот.
аз за съжаление, нямам други извадени неща от ремарк.
ма пак си прочетох обелиска.

i'll never be nobody's wife

На [линк] има Време да се живее и време да се умре също много готина книжка.

бе тази и нощ в лисабон са ми малко...не ми се четат втори път.

i'll never be nobody's wife

"Черния обелиск"
"Искрица живот"
"Време да се живее, време да се мре"
и особенно "Обратния път"
"Триумфалната арка".....
какво да кажа освен ЛЮБИМИЯ ми автор

May the force be with you. . . Always

да!Много

Никога няма да бъда сама...докато имам себе си!

...Недеформирани, прями и невинни като млади зверчета са дошли тук от своите ливади, игри и мечти; за тях още е важал простият закон на живота - най-жизненият, най-силният е бил главатарят, когото всички са следвали. Ала седмичните порции образование полека-лека са им насадили друг, изкуствен закон за стойностите: който най-послушно си изсърбвал порциите, бил отличаван и смятан за най-добър. Другите трябвало да му подражават. Нищо чудно, че най-жизнените се противели. Но те били принудени да се покорят;понеже добрият ученик, както се знае, е идеалът на училището. Но какъв е този идеал!...И какво излиза от добрите ученици по света! В училищният парник те се наслаждават на кратко илюзорно съществуване и толкова по-сигурно затъват после в посредственост и ограничена незначителност. Светът се тласка напред единствено от лошите ученици...

хм, много ми допадна. имах усещането, че ми казваш нещо, което не разбирам. тъй де намекът ти не го схванах. нейсе. може би следващия път
колкото до лошите ученици...ако ги нямаше добрите, как щеше да разбереш кои са лошите?! за всекиго има място под слънцето и нищо не е случайно.

if you wanna kiss the sky
better learn how to kneel
on your knees boy

:) Глупости... Само цитирах Чичо Ерих-Мария.
Какво друго си чела, освен "Черният обелиск"?

П.С. Темата за Ремарк е страхотно попадение, браво:)))

ох, защо не погледна предните мнения - ще се повторя.
обелиска, нощ в лисабон, време да се живее...
най-известните, както ти би ги нарекъл учебникарските, не съм ги чела, но тия дни се каня да поправя пропуска.

if you wanna kiss the sky
better learn how to kneel
on your knees boy

забрави "Живот назаем"

Nobody can be exactly like me. Even I have trouble doing it.

О, грешката е моя, моля за извинение:)))
Почни с "Трима другари", така ще караш по хронология, нали току що си препрочела "Черният обелиск". Ако не си чела "На западния фронт нищо ново" и "Обратният път", сега му е времето.
Бе, много обичам да давам съвети, ама какво да направя, Ремарк ми е любимият писател:))))

хех, благодаря, ще направя опит да последвам съвета :)
честита пролет и се радвам, че съм нацелила тема
на теб защо ти е любим и въобще какво значи любим автор
винаги ми е било трудно да отговоря на подобен въпрос - не съм толкова праволинейна, за да мога да отговоря еднозначно.

if you wanna kiss the sky
better learn how to kneel
on your knees boy