Реакция?

Какво ще направите, ако разберете, че детето ви е наркоман?
Какво ще му кажете? Как ще постъпите?

,,Ако се събудиш и не видиш слънцето, значи или си мъртъв, или ти си Слънцето"

най-вероятно първо ще се уплаша жестоко, въпреки че си мисля, че надали ще разбера ей така изведнъж, по-скоро бих имала подозрения, които също са доста плашещи и мъчителни
надявам се да не ми се случи никога, но ако все пак... първо бих му пробутала да прочете всички книги на Ървин Уелш, като се започне от Трейнспотинг, Екстази и Есид Хаус, което така или иначе ще направя (ей така, за профилактика), смятам, че имат ефект, неизмеримо по-голям от всякакви конски и нравоучителни лекции за това колко е ужасно да взимаш наркотици
и не, няма да се разочаровам от детето си, дори и да е такова, ясно ми е, че това е проблем, при който не всичко зависи от него самото и със скандали и крясъци нещата не се оправят... ако темата не е табу в семейството и често се говори за това, в подходяща посока, самото то ще е подготвено по-добре, и не би затънало окончателно, ей така от инат и упорство срещу досадните си родители
ох не знам, мислила съм по въпроса доста, но все в смисъл превантивно какво да направя, за да не се стига до внезапни просветления, че нещата са изпуснати и винаги стигам до извода, че най-важно е да създадеш на детето представа за такъв начин на живот, в който подобна зависимост от вещества те тласка към социална група, която презираш
да уточня само, че под наркомани разбирам хора, пристрастени към силни наркотици и психотропни лекарства, фактът, че някой тийнеджър е изпушил 1-2 цигари трева с компанията си, не го прави наркоман

Don`t be afraid.Open your mouth and say.Say what your soul sings.To you.(MA`2003)

Зависи, ако е на кока ще му плясна един зад врата, защото е разбрал какво му е хубавото на тоя свят. Ако е на хероин, марихуата или други подобни лайна, ще му троша гръбначните прешлени един по един докато не се вразуми.

Честит 03 Март, Българи !!!

май това ще бъде най-съкрушителното събитие в живота ми. мисля, че ще направя всичко възможно да му помогна да се измъкне. ще зарежа работата си и ще отпътуваме на някое красиво, далечно и диво място. ще се свържа с организации, където има хора с подобни проблеми. ще говорим с психолог. ще търсим различни видове лечения. ще се опитам да му покажа красивите страни на живота /явно предишните ми опити са били неуспешни/. ще се опитам да му дам нов смисъл. ще обясня на всички познати и роднини проблема му и ще се опитам да ги приобщя. на всяка цена ще прекъсна контактите му с пласьори и пристрастени приятели. ще му вярвам безрезервно, но никога няма да му го покажа.
ще се самообвинявам жестоко и ще се срамувам от себе си като майка.

az shte go naprava narkoman - shte se drusame zaedno

Не се майтапи с тия неща, момче.

Бога ми, ако си майка, нека ти стисна ръката. Не мога да повярвам, че прочетох подобно адекватно мнение от родител.

Поздрави!

ne se maitapia - po dobre vkyshti s mene otkolkoto s amatiorite na ulicata - pone shte drusa kachestveno.

Абе и аз се друсам яко, ама си мисля, че по-добрия избор е да не друса. Но пък вече ако е станал, мисля, че твоят избор е добър

майка съм ;) верно, че момчето ми е още много малко, но последното, което искам, е да забравя как съм се чувствала аз като тийн, какво ме е вълнувало и как изглеждат нещата на оная възраст

Don`t be afraid.Open your mouth and say.Say what your soul sings.To you.(MA`2003)

e ti kvo - mislish da go pazish taina ot decata si (fakta che drusash), ili mislish da spresh kato se rodi bebeto.

shtoto az niamam takova namerenie

Първо ще се постарая да кажа нещо много кратко, неангажиращо, за да не се подплаши.

После ще трябва да преодолея собствения си ужас. Дано това не трае много дълго.

След това ще се наложи да поразговаряме, но пак много внимателно, без излишни натяквания и упреци. Колкото по-откровен е разговора, толкова шанса ти за успех е по-голям.

И последното, ако пожелае да му се помогне някак, да вземеш правилното за момента решение. То може да ни струва и много.

Впрочем не знам точно как трябва да се постъпи! Дано никога не ми се наложи да участвувам в такава игра. Моите деца са малки все още и добре, че не знаем какво ни очаква. Но мисля, че бих постъпила така.

abe....kato imate deca, i ti i stone sus sigurnost 6te mislite po drug na4in....ili pone se nadqvam da e taka

koj roditel 6te drusa s deteto si?!?!?! az misleh, 4e stone se majtapi, ama qvno seriozno govori....

i kvo, iskate da mi kajete, vie dvmkata, 4e nqma da se opitate da mu pomognete....ami naprotiv?! hm.....:(((

tva, kojto go napravi, ne moje da se nare4e roditel.
dano si pravite majtap! s tiq raboti 6ega ne biva....

....за времето, което отминaва, Свят аз за теб ще построя....

dano spre mnogo predi tova. i ti su6to
ina4e....opredeleno e po-dobre vuob6te da nqmate deca. pone da ne susipvate e drug jivot.....

nqma kvo da se lujem....ako se stigne dotam, tva naistina si e sysipvane na jivot


....за времето, което отминaва, Свят аз за теб ще построя....

Е това не е разговор Ирак, Палестина или за нещо, което е далеч от теб. Това е нещо много по-лично.



Добре е, че говориш открито с вмайка си, но пред себе си, си отговори на въпроса: Ще споделя ли нещо с нея, което би я наранило дълбоко? Или ще се опитам да се оправя сама?
Виждаш ли? Аз също говоря с майка си. Но не съм споделяла с нея всичко защото я обичам и не искам да я нараня. Опитвам се да спестя и нея и на баща си излишната болка. Още повече, че досега съм успявала по някакъв начин да се справя и сама с проблемите. Разбира се, понякога това ни струва скъпо, но не го правя само аз. Много от познатите ми, които са в добри отношения с родителите си постъпват така. Само от любов към тях. Имам приятелки, които са много по-млади от мен и споделят с мен, а не с майките си и те по същата причина.



И синовете ми постъпват така. Учудих се преди няколко месеца, когато за първи път голямото ми момче отказа да сподели проблем. А той вероятно за него съвсем не беше малък. Но думите му бяха: "Мамо, аз ще трябва да се оправя сам. Имам и приятели, които ще ми помогнат". Не зная как се оправи. Не мога и да го попитам. Но мисля, че се е оправил. Поведението му показва, че наистина се е оправил.

Та затова ми беше думата. Трябва много, много внимателно да се говори. И ако детето не иска помощта, ти си безсилен да направиш каквото и да било. Можеш само да търсиш заобиколни пътища, но в никакъв случай не трябва да се натрапваш.



Иначе, може да се получи обратен ефект. Да се прави нещо напук на родителите.

Да, много сложна дилема.
Аз имам двам сина и често казано съм си задавала и този въпрос. Как ще реагирам, ако някой ден дойдат и ми кажат нещо подобно. Ами мисля, че ще се наложи да реагирам ако не възторжено, то поне не и осъдително.
Не съм запозната в подробности, но все ми се струва, че да си гей е генетично заложено. Не е нещо което се прави от личен избор. А да си наркоман - си е чисто личен избор.
И ако на едното не можеш да повлияеш и да го промениш, то върху дрегото можеш. За това е приказката. Но само ако човека отсреща приема съдействието ти. Не толкова да го иска, колкото да го приема.

syglasna sym.

:)