Медитация

Дирих из клубовете к'во се пише за медитацията и почти във всеки клуб пишеше нещо. И нямаше една тема дето да има нещо общо с друга. В тоя клуб забелязх, че се пише най-много за медитация и:
Та исках да разбера нещо повече за медитацията, ама само дето се обърках к'во точно е тя. Ако може някой да ми даде определение на тая дума "медитация", ще бъда благодарен. И пак ако може да ми дадете линкове или заглавия на книги от където мога да науча нещо повече и тъй като видях, че има десетки видове медитации, от линковете и/или от книгите да разбера разликите в предназначението им.

медитация - от латинското meditatio и означава - размишление, самонаблюдение
tova e sustoianie na duha v koeto se izpada otchasti narochno, otchasti nevolno v momenti v koito iskash da stignesh do uedinenie sus sebe si i da izkarash vsichki misli izvun glavata si...nai-prosto kazano tova e nachin da raztovarish otritzatelnata energia i da se zaredish s polojitelna kato ne mislish za nishto izvestno vreme...nai-lesno e da sednesh v udobna za teb poza, da se uspokoish, da uravnovesish dishaneto si, mojesh da se susredotochish vuv vurha na nosa si i da vleznesh vuv vuzduha koito minava ot tam...az sum chel niakoi tekstove ot diamantenia put na budizma i tam ima dosta nasoki i neshta za koito da si mislish za da se zarejdash pozitivno...no vse pak vsichko si zavisi ot samia teb taka che ti triabva da si namerish tvoia nachin...
uspeh

...е процесът на опознаване на обектите, външни спрямо теб и на себе си "отвътре". Първото е наричено от будистите Аналитична медитация - размишления, стигащи до прозрения и убеждения. А второто е наречено Едновърхова медитация - кой съм Аз отвътре и как реагирам на това, което е отвън.

За съжаление не мога да дам линкове, защото всички книги, които съм чела за медитацията са печатни, но мога да ги препоръчам:

ОШО - Оранжевата книга - медитативни практики, давани на неговите санясини
Шри Чинмой - Медитация
Далай Лама - Духовни съвети за будисти и християни
Практическа медитация - Лекции по Раджа Йога - изд. Анима

Мерси много, вече ми просветна.
Ако някой мисли, че може да напише нещо друго полезно, ще се радвам да го прочета

Ако си представим, че нашето съзнание е съставено от безброй лъчи, които са разпръснати по всички краища на вселената, първо ще започнем да се учим да събираме колкото е възможно повече от лъчите и по желание да можем да ги насочим към даден обект. Лъчите на съзнанието са подобни на слънчевите и по същия начин осветяват обекта на съзерцание, към който са насочени. Първо това е само един предмет, после нещо по- фино, а накрая...ще осветят самият Аз. Крайната цел на медитацията е осветяване на собственият Аз. Който познава Аза, познава цялата вселена.

Ако съзнанието се стеснява, то се превръща в лъч на фенер-тесен и концентриран-това е умът.
Ако този лъч почне да се разширява и да обхваща все повече обекти в едно си също време, докато обхваща всичко съществуващо едновременно-това е медитация?

Pozdravi, Huanji :)))
zna4i ot edin VANSHEN obekt, nakraia se stiga do...Aza?

За медитацията ще чуеш толкова различни мнения, колкото и хора попиташ. Ето ти още едно. Тя е нещо като риболова. Седиш и не правиш нищо. Предупреждавам те, че ако си решил да се учиш да медитираш, всяка предварителна информация ще ти пречи. Добре е първо да се научиш да медитираш и след това да разбереш какво всъщност е. Не следва да имаш каквито и да било очаквания, нагласи, представи, които без да искаш ще чакаш да се изпълнят или потвърдят. Не се учи по книги.

В началото да ти кажа какво не е. Не е размисъл, съзерцание, наблюдение, концентрация върху каквото и да било, макар че не рядко в разговорната реч се ползва като техен синоним. И в този клуб много често се изразяват “медитирай върху еди какво си”. Не следва да се бърка и с нещо като хипноза, сън, напротив.

Твой е изборът да продължиш да четеш. При медитацията, чрез определени техники се постигат все по-фини нива на мислите до дълбочината в която самите те се зараждат. Естествено за ума е да е насочен към заобикалящата го среда. Това се възпитава за по-добро адаптиране и съществуване. При медитацията умът се учи отново да се обърне навътре към себе си. Представи си го като огледало което вече не отразява околния свят, а се себеотрзява. Идва момент, при който наблюдаващият, процесът на наблюдение и обектът на наблюдението стават неразграничими, сливат се. Приятно е и е изключително дълбока почивка. В същото време това е и състояние на максимална будност. С годините то се запазва и при отворени очи и се изпитва заедно с нормалната будност, както и по време на сън. Помага особено за справяне с ежедневното напрежение, но не трябва да се очакват и чудеса. Просто това може да е средството чрез което човек да разгърне генетичните си дадености. Има и незаменим ефект по отношение здравето и нормалното протичане на физиологичните процеси, но в една или друга степен окозва влияние върху всички аспекти на живота и личността.

С поздрав

Всъщност, диаграмата не е подобна на фенер, а на конус с острия край върху обекта. При това положение, се освятява само един аспект от обекта, т.е. имаме една допирна точка. Това е концентрацията. При медитацията, допирните точки стават повече, обектът може да бъде разгледан от всички страни. Дотук съзнанието е все още насочено върху определен обект, затова се нарича еднонасочено. При последното съзерцание - самадхи, проникващата способност на съзнанието, обхваща всички обекти във всички плоскости. Знанието за който и да е обект възниква спонтанно без да е необходимо да бъде изследван конкретно. Тук вече, се нарича притъпено, защото утихва напълно(прекратяват се всички модификации) и вече не се занимава с нищо, защото е налице пълно всезнание. Това е състоянието на неправене, за което говори Лао Дзъ. То възниква като следствие от пълното знание.
Това е съвсем схематично. Инъче за самата медитация, има неща, който само учител може да ти обясни. Има изписани безброи книги за медитация, но за съжаление напълно безполезни.

Така казват...но звучи логично.
Освен това, пътешествие отхиляда ли, започва с първата стъпка...

Хммм...аз това от Ошо го знам, обаче той говори само за концентрация и после директно разфокусиране изобщо. Да седиш и да се ослушваш сато гърмян заек.
Сравнявам го с положението нащрек при дона. Когато върху нищо не се спираш, а си само приемащ...
А иначе за виждането на обекта от всички страни, има разни техники при Хъбарт.
Примерно да осъзнаваш 2 обекта едновремеено, да осъзнаваш двата ъгъла на стаята зад теб, четох интересна техника в Пурпурната книга-да осъзнаеш едновременно двата крайни ъгъла на някакъв предмет. Двата най-отдалечени. Аз опитах с книга. И наистина се получи тримеро изображение...в книгата казват, че независимо какво си мислим, ние виждаме двумерно...

Както каза 5rov по-нагоре, най-добре да пробваш, защото медитацията е именно състояние, което е ОТВЪД мислите! Хем си буден, но няма мисли ... има обаче нещо друго много интересно ... Пробвай и ще видиш . Преди много години, когато започвах и една жена ми обясняваше разни конкретни практики на медитация (на Ошо) и аз я питах “Но няма ли да се загубим така отвъд мислите”. А тя ми отговори усмихната “Може да се загубим, но ще намерим нещо много по-интересно Ще се намерим за първи път”. Та, сега мога да потвърдя, че имаше право и е така.

А пък за конкретни методи, загатнах току що в следния постинг Методи за медитация , както и в увода към него Будността

Може би ми се иска да кажа нещо, даже много неща...но какво да се прави...

Е ха кажи си де!

Няма нужда.

Виждам доста обяснения за това какво би могло да бъде Медитация. Аз няма дя ти дам определение, но ще споделя с теб това, което ми се случи снощи и тази сутрин.
Всяка вечер преди да заспя, правя техниката за съзнателно навлизане в съня. Това е една техника на Ошо . (Още веднъж се убеждавам, че това, което е дадено като описание, действува безпогрешно, ако го правиш с убедеността, че това е пътят ти - не само да се залъгваш, че го правиш).
Още докато се опитвах да почувствувам кога тялото ми е максимално релаксирано, съм заспала. Сигурно е било след полунощ, когато се събудих. Може би половин час бях отпусната и будна. Помислих си, че все пак трябва още да поспя . Следващото, което си спомням е, че бях абсолютно будна(будна е много неточно като обяснение, защото състоянието е много особено), виждах и усещах как тялото ми спокойно спи, но аз не БЯХ тялото. Не бях тяло, не бях ум - бях нещо съвсем отделно. Не бях отделена от тялото, но не бях това тяло. Ум и мисъл липсваха. АЗ не бях нещо, което може да се обясни, АЗ бях СЪСТОЯНИЕ. Състояние на будност, в което виждах, но със сетивните си органи. За първи път откакто използувам тази техника успявам да остана (или част от мене да остане) будна, когато всичко останало спи. (Случвали са се други неща, но с качеството на съня).

В 7.30 часа сутринта , когато си дадох още 15-ина минути за излежаване за втори път се намерих в особено състояние. В което изведнъж усетих собствения си център. Усетих го в областта на корема, но някъде много дълбоко. Беше НИЩО, но това НИЩО беше пълно с живот и приятно топло. Усещах как дишам, как дъхът ми стига точно там , как се влива, как издишвам Това е най-невероятното нещо, което преживявам. Дишането, което в тоя момент усетих няма нищо общо с дишането ми досега. Като че ли това място беше извор и моят дъх се вливаше в тоя извор.Най-интересното при дъха беше, че не усещах пътя по който се движи, а само и единствено дъха.Усещах го все едно, че беше жив.
И през цялото време там, където спираше, за да се влее, нещо в мен казваше -това е моят център.

Това са състояния на дълбока медитация, които се обясняват много трудно и често неточно. Най доброто е човек сам да ги усети. И е също много добре да ги сподели. Гарантирам, че колкото повече човек споделя, толково по- често се случват.
Всичко останало са само техники, с чиято помощ можеш да стигнеш до това състояние на медитация.
Надявам се да съм ти била поне малко полезна.

Пак балгодаря за това, което изписахте. Горе долу разбирам за какво говорите, макар да разбрах, че не мога да разбера в истинския смисъл на думата. Мисълта ми е, че в това което казвате всичко е доста абстрактно.

Може би не може, но все пак ако може, били някой казал нещо звучащо така както звучи, че 2+2=4. Просто абстрактното може и да го разбирам погрешно, а 2+2=4 или го разбирам или не го разбирам. Сигурно не е възможно медитацията да се опише така, но ако е...

Ами ще взема да се опитам да ти го кажа тип 2+2=4.

Медитацията е такова състояние, в което мислите ти и емоциите ти минават и заминават като облаци. Ти ги гледаш. Не се втренчваш в тях, а усещаш как цъфват и след секунда-две се стопяват като паднали на топло снежинки.

За да развиеш тази способност да станеш безстрастен наблюдател на мислите и чувствата, можеш да опиташ с прости неща: например да слушаш музика със затворени очи така, че да станеш пространството/тишината, в която музиката звучи. След това всеки шум минава през теб като през празно пространство.

Медитацията не е точно техника, а процес на разширяване на вътрешното пространство - на тази вътрешна празнота, в която всички сетивни усещания се случват. Започнеш ли да усещаш сетивните си възприятия (без да им слагаш имена), постепенно ще започнеш да 'чуваш' и мислите си.

Медитацията не е нещо, което подлежи да се разбере от ума, тъй като е поглед оттатък ума и неговите мъртви концепции. Не е абстрактно, нито е сложно, просто е едно безсловесно гмурване в живота, при което пада менталната бариера между теб и всичко останало.

Ако пак ти се струва неясно, питай.