Нощем
4 отговора
155 прегледа
Нощем
Присламчва се нощта полека-лека,
почти не я усетих как се е промъкнала,
в душата ми постила своята пътека -
потайна и от никого нестъпкана.
Денят безплътен бавно се стопява
във мислите раздърпани и хаотични
и някъде дълбоко в мен изгрява
тръпчива болка - стара, но различна.
Тогава взирам се във тъмнината
и ме прегръща моят свят без име,
понасям се във танц със тишината,
която ми нашепва тези рими.
почти не я усетих как се е промъкнала,
в душата ми постила своята пътека -
потайна и от никого нестъпкана.
Денят безплътен бавно се стопява
във мислите раздърпани и хаотични
и някъде дълбоко в мен изгрява
тръпчива болка - стара, но различна.
Тогава взирам се във тъмнината
и ме прегръща моят свят без име,
понасям се във танц със тишината,
която ми нашепва тези рими.
Re: Нощем
Мракът ме иска
Прах и дим, и капки мръсни.
Вятър, който ги пилее.
Иска с тях да ме залее.
Да потъна в прахоляка,
да забравя път и слънце,
да забравя хляб и зрънце.
Да не виждам вече нищо,
да не съм тъй устремена,
а самичка и сломена.
От поглед чужди да ме скрие,
никой да не ме прегърне,
мракът цял да ме обгърне.
Прилепи
Прилепи тайнствени,
незнайно от где,
нахълтват в съня ми
през нощно перде.
Обсебват ме цялата
и се сливат с мен.
Аз ли съм прилепа?
Нека е ден…
Нека съм прилеп само в ноща,
който спи в мен през деня.
Тогава безпогрешно сама
над града ще летя.
Бъзо ще идвам,
внасяйки смут.
Но когато си тръгвам,
взимам и студ.
В тъмни дрехи ще бъда –
елегантна и малка.
Дано да пропъдя
тъгата ти жалка!
Не се стряскай от мен!
Аз съм най-безобидна.
Щом дойде ден
ще си ида, привидно.
Отново ще се завръщам,
за да пия животи
и нощем ще се прегръщам
с крилете самотни.
07.06.2001
Прах и дим, и капки мръсни.
Вятър, който ги пилее.
Иска с тях да ме залее.
Да потъна в прахоляка,
да забравя път и слънце,
да забравя хляб и зрънце.
Да не виждам вече нищо,
да не съм тъй устремена,
а самичка и сломена.
От поглед чужди да ме скрие,
никой да не ме прегърне,
мракът цял да ме обгърне.
Прилепи
Прилепи тайнствени,
незнайно от где,
нахълтват в съня ми
през нощно перде.
Обсебват ме цялата
и се сливат с мен.
Аз ли съм прилепа?
Нека е ден…
Нека съм прилеп само в ноща,
който спи в мен през деня.
Тогава безпогрешно сама
над града ще летя.
Бъзо ще идвам,
внасяйки смут.
Но когато си тръгвам,
взимам и студ.
В тъмни дрехи ще бъда –
елегантна и малка.
Дано да пропъдя
тъгата ти жалка!
Не се стряскай от мен!
Аз съм най-безобидна.
Щом дойде ден
ще си ида, привидно.
Отново ще се завръщам,
за да пия животи
и нощем ще се прегръщам
с крилете самотни.
07.06.2001
Re: Нощем
tiho stapwa no6ta, kraj dworowete skriti prisjada,
sas bez6umni krile tamni ptici pri neja dolitat
kolko nezna i mila e, sjaka6 dewojka e mlada
a nad neja waztorzeno gledat i trepkat zwezdite.
tja pritwarja ochi i glawa umoreno priwezda...
ala koj ste ja widi - otdawna sa wsichki zaspali,
a za men samo tja e ostanala wehce nadezda
samo tja malak ogan w du6ata mi mrazne6ta pali.
wetrowe, wetrowe do zori 6te i rowjat w kosite
ala tja e dobra i na nikoj ne ste se obidi
i taka e orisana - niwga ne ste se nasiti
we4erta da se wrasta i pak prizori da si ide
sas bez6umni krile tamni ptici pri neja dolitat
kolko nezna i mila e, sjaka6 dewojka e mlada
a nad neja waztorzeno gledat i trepkat zwezdite.
tja pritwarja ochi i glawa umoreno priwezda...
ala koj ste ja widi - otdawna sa wsichki zaspali,
a za men samo tja e ostanala wehce nadezda
samo tja malak ogan w du6ata mi mrazne6ta pali.
wetrowe, wetrowe do zori 6te i rowjat w kosite
ala tja e dobra i na nikoj ne ste se obidi
i taka e orisana - niwga ne ste se nasiti
we4erta da se wrasta i pak prizori da si ide
