Смятате ли,

че човек може да стане "хронично безразличен"?................да му е все едно какво ще стане по важни въпроси, дори нещата които по принцип го вълнуват да изглеждат някак далечни и несереиозни... ?
Как според вас се излиза от такова състояние и изобщо НЕОБХОДИМО ли е да се "излиза"?

vajni vuprosi?

Страните бледи с малко цвят,очите с много тъмни нощи.

В работат,например. Да не те притеснява, че работиш посредствно, нещо, което никога не си си позволявал преди; отношенията с любимите същества - все едно дали ще те разберат или не...такива неща

Според психиатрите е депресия на изчерпването, но според мен е етап от развитието. Този период е необходим, той е пренастройване на сетивата и автоматична подготовка за следащи събития. Внезапно в един момент, ще се окажеш в центъра на изключително динамична ситуация - тогава нищо няма да ти е все едно. Ще искаш сегашното безразличие.

Здравей ,
някъде бях чел нещо по въпроса..Май че такава загуба на интерес към живота се смяташе за заболяване и се наричаше "Синилност"..Такава внезапна загъба на интерес към живота се наблюдавала при възрастните хора незаети с дейност..Препоръчваше се борбата с това заболяване да се води като постоянно се упражнява някаква творческа дейност , поддържане на хоби и т.н. .. за съжаление повече не знам по въпросът , предполагам обаче че сигурно има начини да се излиза из това състояние (да се преодолее този вид заболяване на психиката ).

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!

Мисля,че е много по- лесно да се възприемеш /имам предвид да възприемеш себе си в това състояние/ когато знаеш,че това е етап. И може би дори с нещо да бъде полезен....насочването ти в тази посока ми изглежда много по -ясно като възприемане...Благодаря!

Май наистина се среща при възрастните хора
Проблема идва, когато дори професията ти е "творческа" и тогава най - ясно си личи, че не влагаш нищо....

В човешката психология съществуват цикли на редуване на мания с депресия..
Това е съвсем естествен цикъл и може би просто в момента сте в депресия ( почивате си за да наберете нови сили) , при творците това е съвсем нормално явление..Горе главата..:) ... както казва Слави Трифонов "горе и двете " ,но това се отнася за мъжете..:)
доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!

Не сте единствена,аз от три години се намирам в такова положение...инертност,унилост,апатичност.Според мен това е така,защото някъде по трасето нещо се е объркало и ни е обезверило,влакът е дерайлирал тъй да се рече и няма за какво да се хванем и не защото не се опитват да ни подадат спасителната сламка, азащото не искаме да се занимаваме с неща предварително обречени и безсмислени.......дълъг горчив опит.Аз поне съм наясно,че утре не е по-добро от днес и всеки път се чудя на инерцията с която се надигам.Липсва ни вяра/в каквото ида е/,вътрешна мотивация и точка по въпроса!

Докато се смееш,още си жив

Нормално състояние за човек свикнал с адреналина ...
Лесно се излиза от това ... Просто си върнете адреналиновите атаки ...
Как? Ами ... създавайте си "малки войни" и ... "малките победи" ще ви върнат сред живите ...
Просто вече работата не ви носи достатъчно победи ...
Случва се ... Или изчакайте или променете начина си на живот ...
Успех!