На Aledar

Ако пак се мерне в клубчето, да знае че и посвещавам това стихче:

Слънцето - по-тъжно и от мене
виси на своя пост проклет
тъй както аз стоя сломена
всред хората от лед.

Убих мечтите - свидни трупове -
дано получа за отплата
поглед с лунни сърпове
от Принца на лъжата.

И искам да я попитам: Откри ли нещо отвъд полетата на смъртта, онези в които шума на ръжта е смайващо необятен, откри ли нещо отвъд твоята безкрайност? ...

Когато няма на какво да стъпиш, стъпи на краката си!

понеже... и защото не и го прати лично,
ще се по-намеся в отговор на какво е станало :

станала е идол-ка:) ми -> така: <=

Прав си - направих грешка че не го пратих лично, моля да ми се зачете че се разкайвам ...

Можеш ли... за една секунда... Кръг... да си представиш колко проклето адски съм уморена? за една частичка от секундата... да ти покажа... колко е трудно да се диша... не искам да съм ничий идол... не искам да ми викат Автора... не съм Автор... имам си "секта"... хех... и всеки да казва, че това е писано за него... не е за него... за мен си е... но явно не помага... не помага... егати... що дойдох на нет? и какво правя в търново?

... I guess I'll die another day ...


Aledar~

Благодаря ти, hella.

Отвъд безкрайността и песента на ръжта всеки открива себе си




Aledar~

Какво правиш в Търново?

В душата ми се концентрира ураган...
В окото му е моето око.Видях....

хората не се познават. но не знаят това...