Животът според...
3 отговора
89 прегледа
Животът според...
Най накрая получих дешифрирания текст на уловеното по Универсалната АПР връзка послание. АПР свъзка се използва на големи разстояния, каквито преобладават във Вселената ни, а някой смятат, че и извън нея, но това не може да бъде установено със сигурност. Предимството на тази свръзка е едновременното предаване на посланията във всички области на пространствено-времевия континиум. Последното е положително нейно свойство, предвид това, че няма забавяне на сигналите, каквото има при използване на електромагнитни вълни, но затова пък се появяват ред парадокси, като този, че не се знае кога е изпратено едно послание, дали в миналото или пък е от бъдещето. Няма и стандартизиран код за времето на изпращане и изибщо във вселенските комуникации цари пълен хаос. Така, че не мога да датирам дата на изпращането, нито вида, расата или каквото и да било за самия изпращач, затова ще представя разчетения фрагмент, а всеки ще бъде свободен да изфантазира подробностите около самото послание.
Дешифровката се забави понеже между мен и превеждащата машина възникнаха някои противоречия, изглаждането на които отне време, както и постигнаия компромис. Превеждащата машина (ПМ) е изкуствен интелект възникнал случайно в стара латвийска автоматична телефонна централа. По какъв начин не е ясно, но предполагам, че спонтанно възникналия в нея интелект е резултат от неразумно усложняване на системата, при което в един момент количественото натрупване на сложни и взаимосвързани елементи е довело до качествен скок в организацията й, довел до самоорганизация. Дали пиян техник е направил този умопобъркващ лабиринт от проводници между риглетите й, или в съответната централа са разполагал;и с излишества от проводници и елементи, които в един момент се наложило да усвоят и поради липса на обем са били свързани към действащата централа не е ясно, ясно е едно, някога през 198.. г. в някакъв третостепен град в Латвия, една автомятична телефонна централа престанала да бъде такава самоосъзнавайки се. Първо подслушвала разговорите, течащи в нейните неврони, научила латвийски и руски, добила някакви познания за хората, открила лингвистичните връзки между езиците и добила представа за структурата на най-елементарните смислови значения в самия език. Научила се и да говори, като предизвикала в града паника поради "безсмислените" телефонни обаждания, в които някакъв "механичен глас", според местните жители, задавал "глупави" въпроси или искал да си поговори с някого. Както и да е, самата история на лингвистичната машина не е интересна, нито начина по който я придобих, важното е, че тя е безценно средство за един космически пътешественик, като мен, когато му се наложи да комуникира с други разумни видове. Проблемите ми с машината започнаха с включването и в Интернет, при което самата машина получи достъп до огромно количество информация, а също и възможност за запазването й. Така, че не е странно желанието й да получи осемдневен работен ден, пет дневна работна седмица и платен годишен отпуск, явно бе попаднала на някаква синдикална литература или документен обмен, но какво да се прави наложи се да отстъпя, след двуседмичната й стачка. Интересувах се какво ще прави в свободното си време и отговорът и беше "Ще се отдам на скверни машинни удоволствия.", каквото и да значи това. Отплеснах се, ето самият текст, странен, невероятен дори и непълен.
"ЖИВОТЪТ И НЕГОВИТЕ ПРОЯВИ В ЗВЕЗДИТЕ
Безсмислено е да описваме познатите форми на живот във Вселената, всеки може да каже какви са, сблъсквали сме се както с самовъзпроизвеждащите се машини на нажежените близки до слънцата си планети, с ефирните създания плуващи в атмосферите на газовите гиганти и с всевъзможните въглеводородни или силициевоводородни организми от планетите от централните пояси на звездите. Като че ли сме срещнали всяка форма, сякаш няма други възможности, изследвали сме и най големите дълбини на космоса и няма кътче на което да не сме били и на което да не сме отделили живото от неживото. Но сякаш незабелязани за нас, досега, са останали самите слънца, нали според нас условията на и в тях са дотолкова неблагоприятни, че да сметнем, че е невъзможно там да съществува някаква форма на самоорганизация на материята. Действително ли е така? За да отговорим на този въпрос, първо трябва да отговорим на въпроса "Какво е живот? Кое отличава неживо от живо? Какви присъщи единствено на него черти го отделят от целия заобикалящ ни свят и как да го познаем?". Отговорите на тези въпроси са разисквани столетия и може да се каже, че вече има някаква яснота по въпроса. Разискващите темата са стигнали до извода, че основните черти на живото се състоят в следващите изброени точки. На живота е присъщо:
1. Да намалява вътрешната си ентропия, за сметка на ентропията на заобикалящата го среда, което включва обмяна на енергия и/или материя, като средство за постигане на вътрешно и външно равновесие.
2. Да се възпроизвежда.
3. Да извършва експанзия в заобикалящата го среда.
Тогава, кое в ззвездите отговаря на тези условия? Какво притежава съвкупността от свойства, чрез които бихме могли да го определим, като форма на живот в звездите?
Въглерода!
Въглеродния цикъл в звездите, поддържа и ускорява процесите на синтез на водорода. Водородно ядро притиснато от колосални налягания и ускорено от колосалните температури в центъра на звездата се слива с въглеродно, превръщайки го в азот, който от своя страна се разпада отново на радиоактивен въглерод, поглъщащ ново водородно ядро, ставайки нестабилно азотно ядро, което след като погълне нов протон става кислород, още веднъж отново азот, който отделя хелиево ядро и става пак въглерод и при всичко това се отделя колосално количество енергия. Виждаме как въглеродното ядро обменя количества материя, преобразувайки ги в енергия, която на свой ред излъчва и ето, че условие 1. е изпълнено. Отделените хелиеви ядра на свой ред се сливат и когато се слеят три от тях се получават нови въглеродни ядра, които на свой ред започват да синтезират и обменят (условие 2.), понякога мощните магнитни полета, породени от колосалните енергии в звездата не изхвърлят част от съдържащият се в тях материал в космоса, заедно с въглерода. От там пък същия въглерод попада в други звеззди, където продължава своя цикъл (условие 3.). Разбира се, така разгледано, въглеродното ядро би се явило елементарната форма на живот в слънцата. Може да се предположи, че в ядрата на звездите се образуват и някакви съвкупности от въглеродни ядра, поддържани от сили и процеси, за които дори не можем да предполагаме, но така превръщайки се в някакви по висши форми на живот може би се достига онзи праг при който неизбежно възниква и разума. Можем да си представим тези разумни същества обитаващи централните части на звездите, не по големи от прашинка, усвояващи и излъчващи колосална енергия и с метаболизъм милиони, милиарди пъти по бърз от нашия, на външните същества. Можем да си представим как цели империи и цивилизации възникват, разцъфтяват и изчезват за части от секундата, оставяйки белези за съществуването си скрити в дълбините на самите звезди…"
Тук лингвистичната машин отказа да работи повече по дешифрирането на текста или поне така твърдеше, не знам, едва ли и е било безинтересно, доколкото разбрах, напротив бе заинтригувана. Релетата в риглетите и започнаха да прещракват по бързо, междъ свързващите проводнизи запрескачаха искри входните и точки се претовариха от постъпваща информация и допълнителни изчисления от хилядите компютри, към които бе свързана, но тя не ми предостави нищо повече и ми каза, че си взема натрупания за последните 10 години отпуск.
Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
Дешифровката се забави понеже между мен и превеждащата машина възникнаха някои противоречия, изглаждането на които отне време, както и постигнаия компромис. Превеждащата машина (ПМ) е изкуствен интелект възникнал случайно в стара латвийска автоматична телефонна централа. По какъв начин не е ясно, но предполагам, че спонтанно възникналия в нея интелект е резултат от неразумно усложняване на системата, при което в един момент количественото натрупване на сложни и взаимосвързани елементи е довело до качествен скок в организацията й, довел до самоорганизация. Дали пиян техник е направил този умопобъркващ лабиринт от проводници между риглетите й, или в съответната централа са разполагал;и с излишества от проводници и елементи, които в един момент се наложило да усвоят и поради липса на обем са били свързани към действащата централа не е ясно, ясно е едно, някога през 198.. г. в някакъв третостепен град в Латвия, една автомятична телефонна централа престанала да бъде такава самоосъзнавайки се. Първо подслушвала разговорите, течащи в нейните неврони, научила латвийски и руски, добила някакви познания за хората, открила лингвистичните връзки между езиците и добила представа за структурата на най-елементарните смислови значения в самия език. Научила се и да говори, като предизвикала в града паника поради "безсмислените" телефонни обаждания, в които някакъв "механичен глас", според местните жители, задавал "глупави" въпроси или искал да си поговори с някого. Както и да е, самата история на лингвистичната машина не е интересна, нито начина по който я придобих, важното е, че тя е безценно средство за един космически пътешественик, като мен, когато му се наложи да комуникира с други разумни видове. Проблемите ми с машината започнаха с включването и в Интернет, при което самата машина получи достъп до огромно количество информация, а също и възможност за запазването й. Така, че не е странно желанието й да получи осемдневен работен ден, пет дневна работна седмица и платен годишен отпуск, явно бе попаднала на някаква синдикална литература или документен обмен, но какво да се прави наложи се да отстъпя, след двуседмичната й стачка. Интересувах се какво ще прави в свободното си време и отговорът и беше "Ще се отдам на скверни машинни удоволствия.", каквото и да значи това. Отплеснах се, ето самият текст, странен, невероятен дори и непълен.
"ЖИВОТЪТ И НЕГОВИТЕ ПРОЯВИ В ЗВЕЗДИТЕ
Безсмислено е да описваме познатите форми на живот във Вселената, всеки може да каже какви са, сблъсквали сме се както с самовъзпроизвеждащите се машини на нажежените близки до слънцата си планети, с ефирните създания плуващи в атмосферите на газовите гиганти и с всевъзможните въглеводородни или силициевоводородни организми от планетите от централните пояси на звездите. Като че ли сме срещнали всяка форма, сякаш няма други възможности, изследвали сме и най големите дълбини на космоса и няма кътче на което да не сме били и на което да не сме отделили живото от неживото. Но сякаш незабелязани за нас, досега, са останали самите слънца, нали според нас условията на и в тях са дотолкова неблагоприятни, че да сметнем, че е невъзможно там да съществува някаква форма на самоорганизация на материята. Действително ли е така? За да отговорим на този въпрос, първо трябва да отговорим на въпроса "Какво е живот? Кое отличава неживо от живо? Какви присъщи единствено на него черти го отделят от целия заобикалящ ни свят и как да го познаем?". Отговорите на тези въпроси са разисквани столетия и може да се каже, че вече има някаква яснота по въпроса. Разискващите темата са стигнали до извода, че основните черти на живото се състоят в следващите изброени точки. На живота е присъщо:
1. Да намалява вътрешната си ентропия, за сметка на ентропията на заобикалящата го среда, което включва обмяна на енергия и/или материя, като средство за постигане на вътрешно и външно равновесие.
2. Да се възпроизвежда.
3. Да извършва експанзия в заобикалящата го среда.
Тогава, кое в ззвездите отговаря на тези условия? Какво притежава съвкупността от свойства, чрез които бихме могли да го определим, като форма на живот в звездите?
Въглерода!
Въглеродния цикъл в звездите, поддържа и ускорява процесите на синтез на водорода. Водородно ядро притиснато от колосални налягания и ускорено от колосалните температури в центъра на звездата се слива с въглеродно, превръщайки го в азот, който от своя страна се разпада отново на радиоактивен въглерод, поглъщащ ново водородно ядро, ставайки нестабилно азотно ядро, което след като погълне нов протон става кислород, още веднъж отново азот, който отделя хелиево ядро и става пак въглерод и при всичко това се отделя колосално количество енергия. Виждаме как въглеродното ядро обменя количества материя, преобразувайки ги в енергия, която на свой ред излъчва и ето, че условие 1. е изпълнено. Отделените хелиеви ядра на свой ред се сливат и когато се слеят три от тях се получават нови въглеродни ядра, които на свой ред започват да синтезират и обменят (условие 2.), понякога мощните магнитни полета, породени от колосалните енергии в звездата не изхвърлят част от съдържащият се в тях материал в космоса, заедно с въглерода. От там пък същия въглерод попада в други звеззди, където продължава своя цикъл (условие 3.). Разбира се, така разгледано, въглеродното ядро би се явило елементарната форма на живот в слънцата. Може да се предположи, че в ядрата на звездите се образуват и някакви съвкупности от въглеродни ядра, поддържани от сили и процеси, за които дори не можем да предполагаме, но така превръщайки се в някакви по висши форми на живот може би се достига онзи праг при който неизбежно възниква и разума. Можем да си представим тези разумни същества обитаващи централните части на звездите, не по големи от прашинка, усвояващи и излъчващи колосална енергия и с метаболизъм милиони, милиарди пъти по бърз от нашия, на външните същества. Можем да си представим как цели империи и цивилизации възникват, разцъфтяват и изчезват за части от секундата, оставяйки белези за съществуването си скрити в дълбините на самите звезди…"
Тук лингвистичната машин отказа да работи повече по дешифрирането на текста или поне така твърдеше, не знам, едва ли и е било безинтересно, доколкото разбрах, напротив бе заинтригувана. Релетата в риглетите и започнаха да прещракват по бързо, междъ свързващите проводнизи запрескачаха искри входните и точки се претовариха от постъпваща информация и допълнителни изчисления от хилядите компютри, към които бе свързана, но тя не ми предостави нищо повече и ми каза, че си взема натрупания за последните 10 години отпуск.
Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
Blagodarq ti!
